Определение № 1683 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20252100501090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК и е образувано пред настоящата инстанция по частна жалба, подадена от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК:

131001375, подадена чрез адв. Н. Капитанова – АК- Стара Загора, против разпореждане № 755/29.05.2025 по ч. гр. д. № 266/2025 по описа на РС-Царево, в частта му, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за разноски, представляващо платено адвокатско възнаграждение над размера от 240 лв. до претендирания заплатена такъв от 480 лв. с ДДС, с мотив, че заповедното производство е едностранно и не е с фактическа и правна сложност.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното разпореждане, с твърдения, че същото е незаконосъобразно. Излагат се доводи, че независимо, че е едностранно в заповедното производство съдът няма възможност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК служебно да намалява претендираното адвокатско възнаграждение, още повече, че в чл. 413, ал. 1 от ГПК е предвидена възможност за обжалване от длъжника на заповедта за изпълнение в частта за разноските. Сочи, че претендираното и платено от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Позовавайки се на цитирана в частната жалба съдебна практика жалбоподателят счита, че доколкото възражение против разноските на етапа на издаване на заповедта за изпълнение не може да се направи от длъжника, то съдът няма служебно правомощие да преценява дали възнаграждението е прекомерно, поради което моли за отмяна на разпореждането в атакуваната му отхвърлителна част и постановяване издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за над уважената сума от 240 лв. до претендирания пълен размер на 1 възнаграждението от 480 лв. с ДДС. Претендира присъждане на направените разноски.

При извършена служебна проверка Бургаския окръжен съд констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на идискванията по чл. -275, ал. 2, вр. чл.

260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, допустима – подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол.

Разгледана по същество, настоящия състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Районен съд- Царево е бил сезиран със заявление, подадено от заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срешщу длъжника Х. Р. С. сумата в размер на 337,08лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението - 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 16,95 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г.,сумата в размер на 42,12 лева, представляваща лихва за забава за период от 01.07.2024 г. до 26.05.2025 г. дължими по договор за стоков кредит № 5783560 от 14.09.2023г., сумата в размер на 593,31лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявлението - 27.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 10,98 лева, представляваща договорна лихва за период от 01.07.2024 г. до 01.09.2024 г., сумата в размер на 74,13 лева, представляваща лихва за забава за период от 01.07.2024 г. до 26.05.2025 г., дължими по договор за стоков кредит № 5224832 от 12.09.2022г., както и разноски за държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с включен ДДС.

С разпореждане № 755/29.05.2025г. съдът е издал заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания за главница, лихви и разноски за държавна такса, като е уважил частично искането за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение до размера от 240 лв. Съдът като е счел, че претендираното като разноски адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид едностранният характер на заповедното производство и липсата на фактическа и правна сложеност на делото, е отхвърлил заявлението в частта, с която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение над присъдения със заповедта размер от 240 лв. до претендирания от 480 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В т. 3 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че с приемането на действащия ГПК отпада правомощието на съда служебно да 2 осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, като в същия смисъл е и Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, приложими п р и намаляването на адвокатското възнаграждение, но при направено от насрещната страна възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая доколкото заповедното производство е едностранно, заповедният съд не е имал правомощието служебно да преценява дали претендираното възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, а е бил длъжен да присъди възнаграждението в пълния му претендиран размер. Едва в случай, че длъжника в предоставения му срок по чл. 414 от ГПК възрази, че присъденото в полза на заявителя възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, същият може да обжалва заповедта, само в частта за разноските съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК. За заповедният съд е налице правомощие да преценява размера на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение само в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, респ. при определяне на юрисконсулстско възнаграждение, доколкото същото също се определя по преценка на съда.

Тъй като в случая не са касае нито за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗА, нито за юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, а за разходи за платено от заявителя адвокатско възнаграждение, то в случай, че са налице доказателства, че същото е действително заплатено, т.е. съставлява разноски съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2012 от 6.11.2013г. по т.д.№6/12г., заповедният съд няма основание за отказва По тези съображения депозираната частна жалба се явява основателна, а обжалваното разпореждане в атакуваната му отхвърлителна част следва да бъде отменено, като бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение за сумата от още 240 лв., представляващи разликата от уважения размер от 240 лв. до пълния претендирания размер от 480 лв. за платено адвокатско възнаграждение с ДДС, както и за направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в размер на 15лв. присъждането му.

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 755/29.05.2025 по ч. гр. д. № 266/2025 по описа на РС-Царево, в частта му, с коят о е отхвърлено заявлението на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375, за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х.

Р. С., ЕГН: ********** за направени в заповедното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение за сумата от още 240 лв., представляваща разликата над уважения размер от 240 лв. до претендирания от 480 лв. с ДДС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

3

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул.“Р.П.Казанджията“№ 4-6, представляван от Р. И. М. Т. срещу длъжника Х. Р. С., ЕГН: ********** и адрес:

***** за сумата от още 240 лв., представляваща разликата над уважения размер на разноските от 240 лв. претендирания от 480лв. с вкл. ДДС, както и за направените във въззивното производство разноски за платена държавна такса в размер на 15лв.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Царево за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение, включително и за разноските пред въззивната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4