Решение № 128 от 23.10.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Свищов, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Таня Л. Луканова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20224150100785 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл.

79 от ЗЗД и иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „*********“АД гр. *****, чрез процесуалният си представител юрисконсулт В.М. твърди, че ответницата Г. К. В. е клиент на „*********“ АД, клиентски номер кл. № *******, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер Aб. № ********, находящ се в гр. Свищов, ул. ******, АТЕЛИЕ 1. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „*********“ АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента). Посочва, че Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ********* АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия“. Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Позовава се, че съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ 1

„Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "********* АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.“ Предявили претенцията си по реда на заповедното производство, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което предявяват иска за установяване на вземането. Твърди, че към момента на подаване на заявлението ответницата имала неизплатени задължения в общ размер на 425,74

(четиристотин двадесет и пет лв. 74 ст.) за обект на потребление, заведен с абонатен номер Aб.№ ********, гр. Свищов, **********, Ателие 1. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 405,35 лв. (четиристотин и пет лв. 35 ст.), представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по фактури издадени в периода 02.12.2020 г. – 15.03.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 20,39 лв. (двадесет лв. 39 ст.), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа и до 12.08.2021 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № *******, към същата дата. След настъпване на изискуемостта на задължението по издадените от ищеца фактури, до настоящия момент стойността на фактурите не били заплатени. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на „*********“АД сумите 405,35 лева главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 02.12.2020 г. – 15.03.2021 г., мораторна лихва 20,39 лева и законна лихва. Претендират разноски. В хода на устните състезания моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.

Ответницата Г. К. В., в законоустановения срок е подала отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за недоказаност на иска и твърденията, че ответницата е потребител на предоставЯ.та от ищеца услуга и дължи заплащането на тази услуга, още повече предвид липсата на договор за продажба на ел.енергия и обстоятелството, че фактурите не носели подпис на ответницата. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена излага процесуалният представител на ответницата взема становище исковете да бъдат отхвърлени.

Намира, че е спорен въпроса за наличието на облигационна връзка между страните. Счита, че ответницата няма качество на потребител, не били представени и доказателства от които да е видно кой е собствени или ползвател на обекта. Твърди, че представените писмени доказателства- извлечения и фактури представлявали частни свидетелстващи документи и били без доказателствената стойност.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 671/2021г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „*********“АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за 2 дължими суми за доставена и неизплатена електрическа енергия и лихва. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 356/ 30.08.2021 г. в полза на ищцовото дружество за сумата 405,35 лв. (четиристотин и пет лева и 35ст.)главница по фактури за периода 02.12.2020г. до 15.03.2021г., с 20,39лв. ( двадесет лева и 39ст.)-лихва от дата на падежа на всяка една вноска до 12.08.2021г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –27.08.2021г. до изплащане на сумата . Присъдени били и разноски в размер на 25,00 лева – за ДТ и 50,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

Приложено по делото е извлечение от сметка на ответника към 12.08.2021г., за абонат № ******** , кл. № *******, в която фигурира ЛП № 3228557393 от 02.12.2020г. на стойност 0,27 лева с падеж 22.12.2020г., ФП № 0302251488 от 15.12.2020г. на стойност 69,04 лева с падеж 04.01.2021г., ФП № 0303405204 от 13.01.2021г. на стойност 154,86 лева с падеж 01.02.2021г., ФП № 0304557289 от 15.02.2021г. на стойност 141,35 лева с падеж 01.03.2021г. и фактура № 0305708094 от 15.03.2021г. на стойност 39,83 лева с падеж 01.04.2021г. В извлечението е описан неплатения остатък по фактурата и лихвата към 12.08.2021 г., както и общо задължение по всяка от фактурите и общото задължение по тях.

Според извлечението от сметка неплатения остатък по фактурите е общо 405,35 лева, лихвата към 12.08.2021г. е общо 20,39 лева, колкото се претендира и с исковата молба.

Описаните в извлечението фактури с посочените стойности фигурират и в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 09.11.2022г. за клиент – ответника. Приложена по делото е и фактура № 0302251488 от 15.12.2020г. , в която на ответника за периода 24.10.2020г. до 23.11.2020г. е начислена сумата 69,04 лева, с отразяване, че същата следва да бъде заплатена до 04.01.2021 г. Приложена е и фактура № 0303405204 от 13.01.2021г., в която на ответника за периода 24.11.2020г. до 23.12.2020г. е начислена сумата 154,86 лева, платима до 01.02.2021г.. Видно от фактура № 0304557289 от 15.02.2021г. на ответника за периода 24.12.2020г. до 23.01.2021г. е начислена сумата 141,35 лева, платима до 01.03.2021г. Видно от фактура № 0305708094 от 15.03.2021г. на ответника за периода 24.01.2021г. до 22.02.2021г. е начислена сумата 39,83 лева, платима до 01.04.2021г. Не се спори по делото, че плащане по тези фактури от страна на ответника не е осъществявано, което е видно и от извлечение на ********* АД за фактури и плащания от Г. К. В., кл. № *******.

Приложени по делото са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „*********“АД, където в чл. 17 т. 2 е уредено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. Съгласно чл. 38 от ОУ, в случай на забавено плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава. Приложено по делото е Решение № ОУ-06/7.11.2007г. на ДКЕВР, с което Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ“АД са одобрени.

3

Приложени са и доказателства за публикуването им във вестник Репортер и вестник Дневник на 30 ноември 2007г.

С приложеното по делото заявление вх. № 572 0999 /12.04.2021г. заявителят М.Г. заявила, че е запозната с Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството, като посочила като документ за собственост Постасновление за възлагане на недвижим имот. Видно от справката от имотния регистър, ответницата е придобила обекта на 08.08.2008 г. На 04.03.2021 г. с постановление за взълагане собствеността преминава към М.И.Г..

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, електромера, отчитащ ел.енергията в обект на потребление с аб. № ******** за процесния период е трифазен статичен електромер тип АМТ-2ВЕ №1127031900394804, произведен в „Applied Meters“ Словакия през 2019 г. и е със знак за съответствие СЕ/М19 1781. Същият е монтиран за измерване на потребената електрическа енергия в обекта на абоната с аб.

№********, намиращ се в гр. Свищов, ***********, Ателие 1 на 13.05.2019 г. и е в метрологична годност до 2023г. Вещото лице М. е заключил, че при номинална пропукателна способност присъединителните съоръжения /проводници; предпазители и средство за техническо измерване/захранващи абоната с електроенергия за 1 ден при 24 часово дневно ползване е 789,6 квтч., като е възможно количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия да бъдат потребени в обект с аб. № ******** за съответния отчетен период. Според заключението на вещото лице, киловатите електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия за обект на потребление с аб. № ******** съответстват на фактурираните, като същите са начислени по редовен отчет. С електромер № 1127031900394804 е възможно да бъдат отчетени количествата ел.енергия посочени в справката за консумирана електроенергия. Дадено е заключение, че количествата ел.енергия по процесните фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответните периоди цени. При разпита на вещото лице М., същият заяви, че поддържа заключението. Поясни, че става въпрос за редовна консумация, не за корекционна процедура – редовна консумация и редовен отчет на процесното СТИ. Заяви, че след като е посетил ЕРП – Север, сектор Горна Оряховица и направил съответната справка в електронния картон на абоната, количествата потребена електроенергия, както и стойностите на показанията на електромера, съответстват на фактурираните в съответните фактури.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: факта на облигационната връзка между страните, по силата на която ответника се явява потребител на ел. енергия и клиент на дружеството ищец, за посочения обект на потребление в гр. Свищов за процесния период, че е ползвал услугата за 4 доставка на ел. енергия, която не е заплатил, основание за начисляване на лихва за забава и размера на същата. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже факта на плащането.

Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за съществуване на претендираното от ищеца вземане за доставена и неплатена електрическа енергия е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество се явява основателен.