Разпореждане № 1630 от 05.05.2026, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1630 гр. Разград, 05.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Частно гражданско дело № 20263330100806 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, с което се иска издаване на заповед за изпълнение против З. Й. И. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Бургас, ***, общ. Бургас, обл. Бургас, за задължения въз основа на договор за потребителски кредит № **********/11.12.2023 г. Към заявлението са приложени договорът за кредит, извлечение от счетоводни книги, заявление за рефинансиране на кредит, декларация и застрахователна програма с приложен сертификат.

В дадения от съда тридневен срок заявителят е предоставил информация за направените от длъжника плащания и съответните погашения, в табличен вид.

Съдът, като взе предвид депозираното заявление и приложенията към него, както и направените уточнения, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2023 г. между З. Й. И. и заявителя е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който е отпуснат потребителски кредит за общо ползване в размер на 5010.00 лв./2561,57 евро, който е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 15.12.2026 г. при уговорени ГЛП 41,09 % и ГПР 49,17 %, а общата дължима сума от потребителя е 10374,62 лв./5304,46 евро.

Сключването на договор за застраховка към договор за кредит е посочено в чл. 19 от договора като правна възможност, като заявителят действа едновременно и като застрахователен агент. За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане“ клон България и „Кардиф Общо застраховане“ клон България, заявителят е действал като застрахователен агент срещу получаване на комисионна, включена в застрахователната премия. Не са налице доказателства, а и липсват подобни твърдения, че застрахователната премия е заплатена от заявителя на застрахователя. Видно от представения погасителен план, застрахователната премия, общо в размер на 901,80 лева/461,08евро, е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора за кредит, върху нея се начислява договорна лихва и мораторна лихва. Заявителят прилага извлечение от счетоводните книги, съвпадащо с посочените суми в заявлението.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

1

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за кредит е уговорен ГПР в размер на 59,13 %. Съгласно § 1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Застрахователното правоотношение има различно основание от това на потребителския кредит. Задължението за главница, договорна и мораторна лихва съгласно т. 3.1. от заявлението произтича от договора за потребителски кредит, докато задължението за застрахователна премия и начислените лихви за застраховка намират своето основание в договора за застраховка, като банката е действала като застрахователен посредник. Договорът за застраховка е отделно основание, което следва да бъде разграничено в заявлението по чл. 417 от ГПК от договора за потребителски кредит. В заявлението не се излагат факти за наличието на сключен договор за застраховка. Застрахователната премия според договора, обаче е включена в погасителния план. Върху нея се начисляват лихви и ако сумата на премията се включи в ГПР, посочения в договора размер не отразява действителния ГПР.

С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед изискването при изчисляването му да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер, така че обявяването на договора за нищожен да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В горния смисъл преценката на заповедният съд е, че процесният договор е сключен в противоречие със закона, обуславящо приложимостта на предвидената в чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания.

В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 5010 лева с равностойност в евро 2561,57 € и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в 2 размер на 3024,44 евро е погасена в цялост, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на “Ти Би Ай Банк”ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1421, ул.

“Димитър Хаджикоцев”, № 52-54, тел. ***, факс ***, законни представители Валентин Ангелов Гълъбов и Александър Чавдаров Димитров – изпълнителни директори, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 в негова полза срещу З. Й. И. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр.

Бургас, ***, общ. Бургас, обл. Бургас, за следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № **********/11.12.2023 г.: 1 926.80 евро главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 27.04.2026 г. до окончателно изплащане на сумата и 52.79 евро мораторна лихва за периода 15.05.2025 г. - 15.04.2026 г. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3