Решение № 412 от 12.09.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Ловеч, 12.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20254310101344 по описа за 2025 година

Положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл.

415 от ГПК във връзка с чл. 232 ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Р. Г. С. от гр. С., чрез пълномощник адвокат Е. Д., срещу Р. К. Б. от гр. Л., по реда на чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на вземания по договор за наем и лихва за забава.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са подписали договор за наем, сключен на 06.11.2020 г., за ползване на недвижим имот, представляващ Гараж № ***, като ищцата е наемодател, а ответникът – наемател. Договорът влязъл в сила веднага на датата на подписването му и е предадено владението на имота с приемо-предавателен протокол от 06.11.2020 г. Ответникът заплащал дължимия наем до м. май 2022 г., след което, въпреки че продължавал да ползва наетия имот, не заплащал наемите, не отговарял на изпратените му писма, не се обаждал на дадения от него телефон и не можел да бъде намерен на посочения от него адрес в договора.

Твърди се, че имотът е заключен, като ответникът има ключове както за външната входна врата на подземния общ гараж, така и за наетия гараж, и не е предал ключовете на ищцата, въпреки изпратените му от нея няколко писма на посочения от него ел. адрес, на които не е отговорил.

Ищцата посочва, че е подала заявление по чл. 410 от ГПК с вх.№ 33444/31.01.2025 г. до Софийски районен съд, за дължимия неплатен наем за месеците от 01.06.2022 г. до 01.01.2025 г. в размер от 3410.00 лева /по 110.00 лева на месец/ и мораторна лихва върху 1 сумата 110.00 лева за всеки просрочен месец, считано от първо число на следващия месец, за периода от 01.07.2022 г. до 31.01.2025 г., а след получаване на определение по ч.гр.д.№ 647/2025 г. на Районен съд – Ловеч, ищцата предявява настоящия установителен иск за вземанията си.

Въз основа на изложеното, ищцата моли да се признае за установено, че ответникът Р.

К. Б. дължи да й заплати сумата от 3410.00 лева – главница за неплатен месечен наем от по 110.00 лева за периода от 01.06.2022 г. до 01.01.2025 г. и 573.63 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2022 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 33444/31.01.2025 г. на Софийски районен съд, до окончателното изплащане на сумите.

Претендира и всички разноски по заповедното и настоящото исково производство.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът не е подал писмен отговор и не е изразил становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощника си адвокат Е. Д., която поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като направи уточнение относно претендираните в лева суми, превалутирани в евро, а именно: главницата е в размер на 1743.51 евро, представляваща равностойност на исковата сума от 3410.00 лева, а мораторната лихва е в размер на 292.97 евро, представляваща равностойност на исковата сума от 573.63 лева.

Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адвокат Р. С..

Оспорва предявения иск, тъй като е спрял да ползва гаража през 2022 г., когато получил съобщение по имейл от ищцата, че тя прекратява договора, поради неплащане на наема.

Твърди, че получил съобщението в края на 2022 г. и тогава освободил гаража, като изнесъл вещите си заедно с доведения от него свидетел и оставил ключа от гаража в катинара, но не е изпратил за това имейл до ищцата, а само я потърсил по телефона, а тя не отговорила. При тези твърдения, ответникът признава, че дължи наем само за периода от 01.06.2022 г. до 31.12.2022 г. След приключване на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания, са постъпили и писмени бележки от процесуалния представител на ответника и представен списък с разноски.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 647/2025 г. по описа на Районен съд - Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 33444/31.01.2025 г., от Р. Г. С., на 03.02.2025 г. е било образувано ч.гр.дело № 5882/2025 г. по описа на Софийски районен съд, изпратено по подсъдност на Районен съдЛовеч, който е образувал ч.гр.дело № 647/2025 г. и издал Заповед № 347/14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Р. К. Б., за същите вземания, произтичащи от същия договор за наем на гараж от 06.11.2020 г., а именно: сумата 2

3 410,00 лева (три хиляди четиристотин и десет лева), представляваща главница за неплатен месечен наем от по 110,00 /сто и десет/ лева за период от 01.06.2022 г. до 01.01.2025 г. и законна лихва в размер общо на сумата 573,63 (петстотин седемдесет и три лева шестдесет и три стотинки) за период от 01.07.2022 г. до 31.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 79,68 лева (седемдесет и девет лева и 68 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева (петстотин лева), представляващи съдебноделоводни разноски.

В хода на производството, заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, в едномесечен срок от съобщението.

Заявителят Р. Г. С. е предявила иск за установяване на вземанията си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

Безспорно е по делото, а и видно е от представения с исковата молба договор за наем на недвижим имот от 06.11.2020 г., че същият е сключен между ищцата Р. Г. С., като наемодател, и ответника Р. К. Б., като наемател, със следния предмет, уговорен в чл. 1 от договора, а именно: „Наемодателят предоставя на наемателя за временно ползване срещу заплащане на уговорена месечна наемна цена, собствения си недвижим имот - гараж № ***.

Фактическата власт върху имота е предадена на наемателя в момента на подписване на договора. Посочено е, че наемодателят предава на наемателя 1 брой дистанционно управление за автоматична ролетна входна врата на общия подземен гараж и 2 броя ключа за катинара на металната врата на гаража /чл. 1 ал. 3/.

Съгласно чл. 2 ал. 1 и 2 от договора, за ползването на имота, наемателят следва да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 110.00 /сто и десет/ лева до 5-то число на месеца, за който се дължи, по посочена банкова сметка на наемодателя, а в случай на забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи неустойка в размер на 1% за всеки ден забава до заплащане на дължимата сума. В случай че забавата продължи повече от 20 календарни дни, договорът може да се прекрати с едностранно уведомление от наемодателя /чл. 2 ал. 4 от договора/.

Договорът е бил сключен за срок от една година /видно от чл. 3 ал. 1/, като в ал. 2 е уговорено, че след изтичане на този срок, в случай че ползването на имота продължи със знанието и без противопоставяне от страна на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределено време.

По делото са представени разпечатки от няколко писма, изпратени от ищцата до ответника на електронния му адрес за кореспонденция, посочен в чл. 8 от договора, с които му напомня за допусната от него забава в плащането на дължимия наем.

Налице е отговор от ответника от м. април 2022 г., с който признава, че действително закъснява с плащането на наема и не възразява да му се начисляват лихви.

3

С едно от писмата с дата 25.10.2022 г., ищцата уведомява ответника, че въпреки отправените му две покани от 27.07.2022 г. и 07.10.2022 г., не е заплатил дължимия наем за периода м. юни – м. октомври 2022 г., в общ размер от 550.00 лева, поради което тя едностранно прекратява сключения между тях договор за наем на гараж, на основание чл. 6 ал. 1, т. „д“ и чл. 2 ал. 4, изр. второ от договора, считано от 01.11.2022 г. Посочила е, че ответникът дължи и лихва 10% върху сумата от 550.00 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля Е.Б., ангажиран от ищцата, и свидетеля Л.К., ангажиран от ответника.

Свидетелят Б. заяви, че живее на семейни начала с майката на ищцата и е запознат със случая, тъй като той е обявил гаража за отдаване под наем. След като ответникът изявил желание да го наеме, сключили договор с ищцата и тя му предала два ключа и дистанционно за ролетната врата. През 2022 г. Р. започнала да се оплаква, че Р. не плаща наема. Изпращала му имейли с напомняния, търсела го по телефона, но той не отговарял. Свидетелят заяви, че в средата на 2022 г., той и Р. заедно са ходили на адреса, който Р. е дал за контакт, но не го намерили, като получили информация от живущ там, че няма такова лице на адреса.

Свидетелят знае, че Р. е изпратила имейл до ответника, че прекратява едностранно договора и желае да й върне ключовете, но отново не получила отговор. Свидетелят заяви също, че последно е ходил до гаража в края на 2022 година, влязъл през ролетната врата със съсед, и видял, че гаражът е заключен с катинар и не е имало пъхнат ключ в катинара.

Свидетелят К. заяви, че се познава с Р. Б. от 2020 г. и знае, че е наел гараж, като имал забавени плащания и трябвало да го освободи. Твърди, че отишъл с него да му помогне да освободи гаража от вещите си, като по негов спомен, това се случило през месец октомври или ноември 2022 г. Доколкото си спомня, след като изнесли вещите от гаража, Р. оставил ключа на катинара, опитал се да се обади по телефона на жената, от която е наел гаража, но разговор не се осъществил и двамата си тръгнали.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка чл. 232 ал. 2 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за установяване на вземания за неплатена наемна цена и лихва за забава.

Безспорно се установи, че между наемодателя Р. Г. С. и ответника - наемател Р. К. Б. е съществувало валидно облигационно наемно правоотношение, произтичащо от Договор за наем на недвижим имот - гараж от 06.11.2020 г.

Съгласно чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена. Друго негово задължение е да върне наетата вещ /чл. 233 ал. 1, предл. първо от ЗЗД/, когато настъпи основание за това.

Безспорно е също, че съгласно клаузата на чл. 3 ал. 1 от договора, същият е бил сключен като срочен, за срок от една година, като след изтичането на този срок на 06.11.2021 г., договорът се е трансформирал в безсрочен по смисъла на чл. 236 ал. 1 от ЗЗД, тъй като наемателят е продължил ползването на гаража със знанието и без 4 противопоставянето на наемодателя, в който смисъл е и чл. 3 ал. 2 от процесния договор.

Ответникът признава, че дължи заплащане на месечния наем от заявения в исковата молба начален момент - 01.06.2022 г., но счита, че крайният срок, до който го дължи е 31.12.2022 г., тъй като е получил имейла на ищцата от месец октомври 2022 г., с който тя едностранно прекратява договора и е освободил гаража в края на 2022 г.

Съгласно разпределената с доклада доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже, че е освободил процесния гараж в края на 2022 година и е предал ключа на ищцата.

Тези твърдения останаха недоказани. Същите се подкрепят единствено от показанията на свидетеля К., които обаче съдът не съобразява при решаващия си извод, тъй като дори и да се приеме, че ответникът е освободил гаража от вещите си в края на 2022 г., не се събраха доказателства, че е уведомил за това ищцата и че е предал на нея ключовете за гаража, тъй като фактът на оставянето им „в катинара“, няма значение на фактическото им предаване.