Определение № 1081 от 25.11.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1081 гр. Габрово, 22.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500507 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД, против разпореждане, с която е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Х. М. за неплатено договорно възнагпаждение в размер на 48.57 лв. и 67.18 лв.лихва за забава.

В жалбата се твърди, че съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права, за което излага подробни доводи. Според жалбоподателя, заповедният съд не отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Излагат се твърдения, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва как ще се формира ГПР по договора.

Иска се да се отмени разпореждането в обжалваната част и да се постанови ново по същество, като се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно обжалваното вземане.

Жалбата е подадена в срок, от имаща право на жалба страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Х.

М. М. за парично вземане от 1080.57 лв. -главница по договор за потребителски кредит; договорно възнаграждение; възнаграждение за закупен допълнителен пакет; незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава повече от 90 дни за плащане вноска по кредита; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания; лихва за забава и законна лихва за.

Първоинстанционният съд е приел, че освен за главницата, заявлението следва да се 1 отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице основания за това. Възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в посоченото ГПР, поради което кредитополучателя е въведен в заблуждение за действителния размер на ГПР.

Въззивният съд констатира, че договорът, от който заявителят черпи правата си за процесното вземане за договорно възнаграждение и законна лихва, е недействителен, тъй като ГПР надхвърля максимално допустимия размер съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ГПК.

Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са на стойност почти колкото главницата по предоставения заем, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. От тук следва, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна и води до недействителност на целият договор за кредит.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита. Предвид на това в тази хипотеза не се дължа други суми, включително и лихви в случая договорна и за забава.

Поради изложеното обжалваното разпореждане е правилено и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 335/1.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 264/2024 г. по описа на Районен съд Трявна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2