Решение № 2248 от 30.11.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2750/2022
- Вид
- Решение № 2248
- Подписан
- 30.11.2022
- В сила
- 20.12.2022
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 61, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл. 14 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2248 гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330202750 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 21-0329-000577 от 08.09.2021 г., издадено от началник РУ Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на К. С. Ж. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат бланкетни съображения за незаконосъобразност на НП от материална и процесуална страна. Възраженията са концентрирани върху неяснотата на какво основание е бил дерегистриран управлявания от нея лек автомобил, както неуведомяването за това на собственика му. В съдебно заседание възраженията се развиват в насока за липса на субективната страна на нарушението. Моли се обжалваният акт да се отмени и да се присъдят разноски.
Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата, която счита за неоснователна. Моли да се приеме обжалвания акт за законосъобразен, в който смисъл излага съображенията си за доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението. Поради горното моли да се потвърди постановлението. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
1
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № *** бил собственост на С. А. К.. За автомобила имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите серия G0 номер *** на дата 22.09.2020 г. с валидност до 21.09.2021 г.
На 07.04.2021 г. застраховката на автомобила била прекратена. За прекратяването „Гаранционен фонд“ уведомило сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив с писмо № 23635 от 21.05.2021 г. за прекратяване на задължителната застраховка.
Уведомлението е получено от местния орган на 20.06.2021 г. и на 22.06.2021 г. служебно е прекратена регистрацията на лекия автомобил по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За прекратяването на регистрацията и прекратяването на валидността на задължителна застраховка не бил уведомен собственикът на въпросното МПС.
На 08.08.2021 г. жалбоподателката К. Ж. управлявала лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***. Тя пътувала с мъжа си и малкото им дете. Около 19:40 ч. се движила по път III клас № 565 между селата Белозем и Опълченец в община Раковски, когато полицейски патрул на РУ Раковски ги спрял за рутинна проверка. Проверката на документите на водача и автомобила извършил служителят П. К.. При справка с ОДЧ полицейският служител установил, че автомобилът е дерегистриран на 22.06.2021 г. Разяснил им, че това е поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при което водачът и спътникът му били изненадани, че не са били уведомени от застрахователя им за подновяване на застраховката.
За констатираното от органите на реда бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА бл. № 980536 от 08.09.2021 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателката не възразила срещу акта, който бил съставен в нейно присъствие и връчен й, за което се подписала.
Непосредствено се съставянето на акта, в 21:00 ч., била сключена нова застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление от началник на РУ Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на същата разпоредба.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П. К. – актосъставител, като и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно – АУАН, 2 броя справки в интернет страницата на „Гаранционен фонд“, писмо с рег. № 103000-10803/01.06.2022 г. от сектор „ПП“ към ОД на МВР Пловдив, докладна записка рег. № 1970р-34318 от 02.11.2021 г., справка за нарушител/водач, справка в централна база данни КАТ за собственост на автомобил, справка от база данни за регистрация на автомобил, оправомощителна заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът оцени показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съответстват и на писмените доказателства по делото, а именно справката относно регистрацията на автомобила и служебното й прекратяване, както и справката от „Гаранционен фонд“ относно липсата на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поради тази причина им се и довери. Същевременно неуведомяването на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията и на задължителната застраховка се установява от писмо с рег. № 2
103000-10803/01.06.2022 г. от сектор „ПП“ към ОД на МВР Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно задължението на водачите е да управляват превозни средства, които преди всичко са регистрирани по надлежния ред, а след това и да имат поставени регистрационни табели.
Безспорно се установява, че К. Ж. като водач на МПС на 08.08.2021 г. около 19:40 ч. на път III клас № 565 между селата Белозем и Опълченец е управлявала лек автомобил марка и модел „Нисан Примера“ с рег. № ***, собственост на С. К., който не е бил регистриран по надлежния ред, доколкото регистрацията му е била служебно прекратена на 22.06.2021 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП по получено от „Гаранционен фонд“ уведомление за прекратена застраховка „Гражданска отговорност“.
Установява се по настоящото дело, че преди всичко, че управляваното от жалбоподателя MПС не е било регистрирано по надлежния ред. В този смисъл са 3 писмените доказателства по делото, а именно справките от „Гаранционен фонд“ и от база данни на КАТ, че за автомобила е била прекратена застраховката „Гражданска отговорност“. Това от своя страна е било последвано от уведомление до ОД на МВР Пловдив за прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, което в крайна сметка е било сторено на 22.06.2021 г. Следователно към момента на управление от страна на жалбоподателя автомобилът е бил с прекратена регистрация на надлежния ред, респективно не е бил регистриран по надлежния ред.
Това е така доколкото чл. 143, ал. 10 от ЗДвП гласи, че „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.“ За прекратяването на задължителната застраховка и регистрацията на автомобила собственикът му следва да бъде уведомен на основание посочена разпоредба, така по чл. 18б, ал. 2 вр. ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г.
Не се установява обаче от събраните доказателства да е осъществено нарушението от субективната му страна.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Вината в административнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация, не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 140, ал. 1 вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не означава, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация.
Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС в разпоредбите на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и чл. 18, т. 2 вр. с чл. 18 б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. е лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК относно реда за извършването й, включително и актът по приключване н производството. В посочените разпоредби единствено се споменава, че дерегистрацията става след уведомление от „Гаранционния фонд“, но съществува законова празнота относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС, както и срокът, в който той следва да издаде акта по дерегистрация и редът по издаване на този акт. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен. А това, че в процесния случай същият не е бил уведомен е обстоятелство, което се установява от събраните по делото писмени доказателства, а така и от показанията на свидетеля, че водачът и собственикът на МПС са били искрено изненадани от информацията за прекратената регистрация на автомобила.