Решение № 1104 от 11.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330114873 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Н. С. В., ЕГН: ********** против ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: 121130788, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4602 лева /съгласно допуснатото изменение на иска, чрез увеличаване на неговия размер в с.з. на 16.12.2024г./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № **. във връзка с настъпило на **г. ПТП в гр.

Пловдив, на кръстовището на бул. „** и бул. „**“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че на ** г., около 18:15 часа, собственият й лек автомобил, управляван от А.А., пътувал по бул. „** в град Пловдив, движещ се направо към кръстовището на бул. „** и „**“ насрещно движещ се лек автомобил „**“ с регистрационен № **, рама с №**, управляван от И. Д., като ищцата твърди, че двата леки автомобила навлизат в кръстовището на зелена светлина, като с предимство е бил лекият автомобил, управляван от А..

Твърди се, че управляваният лек автомобил „**“ прави завой наляво, отнел предимство на лекия автомобил, управляван от А. и допуска ПТП. За ПТП-то е съставен констативен протокол от ** г., за който се твърди, обстановката да е отразена частично невярно. Твърди се, че виновният водач за настъпването на инцидента е лицето И. Д., която е управлявала собствения си лек автомобил 1

„**“. Твърди се, че управляваният от Д. лек автомобил притежавал валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилиста към момента на настъпване на събието, а именно застрахователна полица №**, валидна от 14.03.2022 г. до 13.03.2023 г., сключена с ответника.

В исковата молба се сочи, че ищецът отправил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпилото ПТП, по което били причинени имуществени вреди върху собствения й лек автомобил, за което при ответника била образувана щета с № **, като на 29.03.2022 г. бил изготвен опис-заключение по посочена щета. Ищецът твърди, че ответникът не е определил и изплатил обезщетение, нито мотивирано отказал изплащане на същото, както и не поискал представяне на нови доказателства, а неоснователно приел, че не може да се направи извод относно виновното поведение на лицето довело до настъпване на процесното ПТП. Излага се, че при повторно преглеждане на двустранния протокол водачът А. установила, че е налице отбелязване в квадрат № 17 в протокола, а именно неспазване на знак за предимство или червена светлина относно управлявания от нея лек автомобил „**“, което според нея е невярно. С оглед на изложеното се моли предявеният иск да се уважи и да се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ЛЕВ ИНС“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва наличието на виновно поведение на застрахования при него автомобил с марка „**“. Твърди се, че не би могло от представените доказателства да се направи категоричен извод за наличието на виновно поведение от същия. Излага се, че в обстоятелствата около настъпване на транспортното произшествие в т. 12 от констативния протокол е отбелязано, че водачът на лек автомобил „**“ не е спазил знак за предимство, червена светлина, като водачът А. саморъчно е подписала протокола, в който е изложила своето съгласие с фактическата обстановка, описана в същия. Механизмът за настъпване на ПТП се потвърждава от представената от Д. декларация пред застрахователя, в която същата посочва, че лек автомобил автомобил „**“ е преминал на червено, като е отнел предимството на лек автомобил „**“. Излага се, че исковата претенция е в завишен размер. В условията на евентуалност ответникът счита, че размерът на претърпените вреди следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и по методиката на Наредба № 24, приложим към момента на събитието.

С оглед изложено ответникът моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

За основателността на прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно 2 противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреда на собственото му МПС, вследствие на ПТП, неговия механизъм и размера на вредите, като установи и размера на обезщетението.

По делото не съществува спор , че гражданската отговорност на третото лице И. Н. Д. за лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № **, с рама № ** е застрахована при ответното дружество по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № **, валидна от 14.03.2022г. до 13.03.2023г.; че ищцата е депозирала застрахователна претенция до ответника, както и обстоятелството, че ответното дружество е отказало да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за възстановяване на вредите, причинени от застрахован ия при ответното дружество автомобил, вследствие на настъпило на **г. ПТП в гр.

Пловдив, на кръстовището на бул. „** и бул. „**“. Горните обстоятелства се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение по назначената СТЕ, изготвена от ВЛ С., която се кредитира от настоящия съдебен състав.

Спорен между страните по делото е въпросът за механизма на настъпване на ПТП, т.е. за дължимостта на застрахователно обезщетение, както и за неговия размер.

За тези обстоятелства, съдът изслушва заключение по САТЕ, изготвено от вещото лице С..

Според заключението на вещото лице С., на ** г. около 18 часа водачът А. А. А. е управлявал л.а. „** *“ с рег.№ ** по средната пътна лента на западното платно за движение на ул. „** в град Пловдив, в посока от север на юг. През това време водачът И. Н. Д. е управлявал л.а. „**“ с рег.№ ** по западната пътна лента на източното платното за движение на бул. „** в посока от юг на север. При достигане на кръстовището, образувано между бул. „** и бул. “**“, на подаван зелен сигнал от светофарната уредба водачът на л.а. „**“ е предприел маневра „завой наляво“ за бул. “**“ и е навлязъл в насрещното платно за движение на същия булевард. В този момент също на подаван зелен сигнал от светофарната уредба водачът л.а. „** *“ вече е бил навлезнал в кръстовището, като скоростта му на движение е била около 46-47km/h. В резултат на скорости и пресичане на траектории настъпил удар. Ударът е настъпил югозападната част на кръстовището - в предната дясна страна на л.а.

„**“, като скоростта му е била около 22-23km/h, и в предната част л.а. „** *“, като скоростта му е била непроменена - около 46- 47km/h. В резултат на удара настъпва ПТП с материални щети по двата автомобила.

Като причина за настъпване на ПТП, вещото лице сочи, че водачът на л.а. „**“ - И. Н. Д., застрахован при ответното дружество, не е съобразил правилно пътната ситуация и е извършил маневра „завой наляво“ по начин и в момент, когато това не е било безопасно. Налице е причинно – следствена връзка между описания механизъм на настъпилото събитие и увредата на описаните автомобилни части.

Експертът сочи, че увредата на лек автомобил марка „**“, модел „*“ с 3 peг. № ** е при наличие на „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 1 от КЗ, налице е и икономически „тотал“. Пазарната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие - **г. определена по метода на пазарните аналози, възлиза на е 4 602 лева. Вещото лице уточнява, че в анализираната пътна ситуация от момента на навлизане на л.а. „**“ на западното платно за движение на бул. „**, водачът на л.а. „**” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Съдът кредитира така депозираното заключение на вещото лице по СТЕ – инж. С., като обективно и обосновано, изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и същото не е оспорено от страните.

Така изложените обстоятелства се установяват и от събраните в хода на производството доказателства. Като съобрази същите, както и релевираните от страните възражения, съдът намира за безспорно установено, че ответникът, в качеството си на застраховател по договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен между него и причинителя на процесното ПТП, носи отговорност причинените от това произшествие вреди на ищцата.

Неоснователен е доводът на ответника, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищцата не е представила удостоверение от КАТ за прекратена регистрация на процесното МПС. Непредставянето на документи, изискани от застрахователя в хода на рекламационното производство по чл.

498 КЗ, не рефлектира върху основателността на предявената впоследствие искова претенция, а от значение единствено за началния момент, от който ищцовата страна има право да претендира лихва за забава.

Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на лекия автомобил марка "**",модел „*“, с рег. № ** към датата на събитието, съгласно заключението по САТЕ е в размер на 4 6 0 2 лева. Съответно стойността на разходите за ремонт на автомобила с оригинални авточасти от алтернативни доставчици надхвърля 13 208лв. Стойността на настъпилите увреди с оригинални авточасти втора употреба надхвърля 8 347 лв.

Следователно е налице „тотална щета“, по смисъла на чл. 390 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила. С оглед изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да посочи, че при наличието на "тотална щета" реалната увреда за собственика на процесното МПС (респективно дължимото от застрахователя обезщетение) е равна на действителната (пазарна) стойност на автомобила към датата на процесното ПТП, намалена с размера на прихода, получен при реализиране на запазените части на МПС и при предаване увредените такива за скрап (така в Решение № 65 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 865/2012 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК; Решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и др.) От изложеното в предходния абзац следва, че з а определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното 4 превозно средство или сумата, която ищецът е получил за предаването на автомобила за скрап. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар.

В настоящия случай обаче, по делото липсват доказателства автомобилът да е бил предаден изобщо за скрап, поради което съдът приема, че размерът на застрахователното обезщетение е равностоен на стойността на процесното МПС към момента на настъпване на ПТП, а именно на 4602 лева.

Предявеният главен иск се явява изцяло основателен и ще се уважи.

По отношение на акцесорната претенция за законна лихва, съдът намира следното и касателно възраженията на ответника:

Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. /в този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в редица актове по реда на чл. 290 ГПК, сред които: Решение № 44/2015 г. по т. дело. № 775/2014 г. на Първо т. о., ТК; Решение № 59/2015 г. по т. дело № 1256/2014 г. на Второ т. о., ТК и др. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, т. о. е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение). Ето защо искът по чл. 86 ЗЗД за период преди представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията подлежи на отхвърляне. Тези постулати обаче касаят единствено и само обезщетението за забава за период преди предявяване на исковата молба в съда, т.е. те не касаят присъждането на законна лихва върху присъденото от съда застрахователното обезщетение, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане, като законова последица от уважаването на иска.