Решение № 1544 от 01.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1544 гр. Плевен, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430102886 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д. И. П., чрез адв. Б. З., против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***, с която са предявени: иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №3919647 е нищожен, и иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50лв.- като частичен иск от общо 300лв., представляваща недължимо платена сума, по нищожен договор за предоставяне на поръчителство №3919647, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че на 08.09.2020г., ищецът е сключил с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, договор за паричен заем № 3919647, за сумата от 600лв. Твърди се, че по силата на чл. 4 от Договора, заемът следва да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция. ;поръчителите следва да отговарят на определени условия. Твърди се, че на 08.09.2020г, между ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД- като поръчител, е поел задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, задълженията по договора за 1 заем. По сключеният договор за предоставяне на поръчителство, ищцатазаемател, е задължила да заплати на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство, ищцата е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор, като възнаграждението се дължи в полза на поръчителя.

Твърди се, че ищцата изцяло е погасила задължението по кредита. Твърди се, че ищцата има качеството на потребител. Твърди се също, че заемодателя и поръчителя са свързани лица. Твърди се, че Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен- поради липса на основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга; поради противоречие със закона- чл.

138 от ЗЗД; поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че се цели заобикаляне на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че клаузата по чл. 4 от Договора за заем също е нищожна. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК***, чрез юрк. М. К., изразява становище за недопустимост на предявените искове, поради липса на правен интерес, евентуално- за неоснователност. Оспорва се факта на сключването на договор за предоставяне на поръчителство с ищцата. Твърди се, че за ищеца няма правен интерес от воденето на иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, тъй като може да предяви осъдителен иск, в рамките на който да бъдат установени съответните факти. Твърди се, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца.

Твърди се, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, за обезпечаване на вземанията по договора за заем. Твърди се, че договорът е сключен при действието на принципа за свободно договаряне по чл. 9 от ЗЗД и не е в противоречие с добрите нрави. Посочва се, че твърденията на ищеца, касаещи чл. 19, ал.4 от ЗПК и договорът за заем, са неотносими.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 10.10.2023г, по реда на чл.

2

214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на размера на предявеният иск по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, чрез неговото увеличаване, като същия е приет за разглеждане за сумата от 240лв. , като частичен иск от 300лв.

По делото се установява, видно от представеният Договор за паричен заем №3919647/08.09.2020г, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД- като заемодател и ищеца Д. И. П.- като заемател, са възникнали облигационни отношения, въз основа на сключения договор за заем, по силата на който, в полза на заемателя е предоставена сумата от 600 лева. Сумата, съобразно уговореното следва да върне на 16 равни седмични вноски в размер 40лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40% и годишен процент на разходите от 48,14%. От съдържанието на Договора за заем- чл. 4 се установява, че заемателят се е задължил, в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители/ физически лица/, които да отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодателя си, за размер на ТВ; осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с заемодателя; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; да няма задължения към други банкови или финансови институции или, ако има кредитната му история една година назад към ЦКР на БНБ да е със статус не по лош от „редовен“ 2) банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата от 200 лева със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или 3) одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото се установява също, че между ищеца Д. П.- като потребител и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК***- като финансова институция, предоставяща гаранционни сделки- като поръчител, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №3919647/08.09.2020г., по силата на който, потребителят възлага, а поръчителя се задължава да сключи договор за поръчителство със заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно със заемателя за задълженията по сключеният договор за заем, в т.ч. и за последиците от евентуално неизпълнение. Съобразно чл. 3 от Договора, потребителя дължи на 3 поръчителя възнаграждение в размер на 240лв., платимо на вноски, всяка от 15лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за заем.

Изрично е посочено, че заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е овластен да приема плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

По делото не се установява сключване на договор за поръчителство между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и поръчителя– отв.

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява, че от страна на ищеца са погасени изцяло задълженията по договор за заем- в размер на 600лв.- главница и 40лв.- договорна лихва, както и сумата от 240лв.- по процесния договор за предоставяне на поръчителство; общо изплатената сума е в размер на 880лв. ВЛ е посочило, че ГПР по договора за заем е 48,14%, но ако се вземе предвид и сумата - като възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, ГПР ще бъде над 100%.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД Сключеният между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при коитопотребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Предмет на изследване в настоящето производство обаче не е договорът за заем, поради което съдът не следва да излага съображения в насока неговата действителност, но следва да изложи съображения относно 4 действителността на клаузата по чл. 4 от Договора за заем, задължаваща заемателя да представи в тридневен срок от сключването на договора, в полза на заемодателя, на определени видове обезпечение, подробно описани. Съдът приема, че клаузата по чл. 4 от договора за заем е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, съгласно който, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в чл. 4 от Договора за паричен заем – задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок, след сключването на договора, като може да направи избор между два вида обезпечения- банкова гаранция или сключване на договор за поръчителство с посочено от кредитора лице, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, което от своя страна да определи допълнително възнаграждение, което да се заплаща не отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Дължимото възнаграждение по договора за поръчителство по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,14 %, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер 5 обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с отв. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. На съдът му е служебно известно от извършена справка в Търговския регистър, че заемодателят “Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на гаранта „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал.