Решение № 432 от 27.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Пазарджик, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220103952 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от В. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Белово, обл.Пазарджик, ул.“****** против Б. К. С., с ЕГН **********, с адрес: с.Дъбравите, обл.Пазарджик, в която ищцата твърди, че по информация на ответника, последният освен други дейности, които е развивал, се занимавал с внос на леки коли втора употреба и тъй като имала необходимост от автомобил, потърсила С. за съдействие. Твърди, че в проведен разговор ответникът я уверил, че е във възможностите му да я снабди с лека кола. Твърди, че на няколко пъти му дала общата сума от 25000 лв. Въпреки обещанието и увереността, че ще притежава лека кола, такава не й била доставена.

Било ясно, че С. не е имал намерение да изпълни поетия ангажимент.

Ищцата твърди, че била измамена. По този повод на няколко пъти сезирала Районна прокуратура Пазарджик с цел срещу С. да бъде образувано досъдебно производство за извършено от него престъпление, наказуемо по чл.209 ал.1 от НК.

Сочи, че в отказите на прокуратурата се твърдяло, че спорът е 1 гражданскоправен. Твърди, че пред угрозата да загуби парите си, С. приел да изготвят договор за заем, в който в качеството й на заемодател е дала на С. в качеството му на заемател сумата от 25000 лв., представляваща заем за потребление, която се задължавал да върне до 06.03.2021г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 25000 лв., съгласно сключения между тях договор за заем, както и да й заплати разноските, които ще направи във връзка с участието й в гражданския процес, а именно: сумата от 2000 лв. за внесена държавна такса и адвокатски хонорар.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

Предявеният иск се поддържа, в проведеното по делото съдебно заседание, от пълномощника на ищцата. Моли съда да уважи иска като доказан и основателен. Претендира разноските по делото. Излага доводи по същество.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. С писмена молба, депозирана за съдебното заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява, че признава предявения иск и на основание чл.78 ал.2 от ГПК моли да бъдат възложени всички съдебноделоводни разноски по делото на ищцата. Ответникът възразява, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че видно от представения с исковата молба договор за заем, че той не съдържа данни за банкова сметка, по която той редовно да плати претендираното парично вземане в размер на 25000 лв. Сочи, че предвид действащата към датата на подписване норма на чл.3 ал.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой – плащания на стойност над 10000 лева могат да бъдат правени единствено, чрез платежна сметка. Такава сметка не е посочена в договора за заем, нито е била сведена до знанието на ответника – за да има той възможност да плати законосъобразно своето парично задължение. Възразява, че сметка не е посочена и в исковата молба – независимо от изискванията на чл.127 ал.4 от ГПК.

Моли съд да приеме, че ответникът като длъжник е бил възпрепятстван да изпълни своето задължение, поради забава на кредитора – ищцата, която не 2 е уговорила начин за точно изпълнение /плащане/ на задължението и до момента не е поканила длъжника да изпълни точно задължението. Твърди, че ако кредиторът беше посочил начин на изпълнение – към момента задължението щеше най-малко да е частично погасено.

Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признат иска и да се възложат на ищцата всички сторени по делото съдебноделоводни разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и становището на ответника, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.03.2020г. в гр.Пазарджик, между ищцата В. П. С., като заемодател и ответника Б. К. С., като заемател е сключен договор за заем, съгласно който страните са се договорили, че заемодателят е давал на заемателя отпреди четири години до момента различни по размер суми, които в настоящия момент /момента на сключване на договора/ възлизат общо на 25000 лева, а заемателят се задължава да върне заетата сума в срок до 06.03.2021г. на заемодателя по банков път - т.1 от договора.

С т.2 от договора заемателят е заявил, че е получил заетата сума в общ размер на 25000 лева през различни периоди от време, от преди четири години до настоящия момент /момента на сключване на договора/, и се задължава да върне заетата сума в срок и при условия, описани подробно в т.1 от договора.

Страните са приели, че подписаният между тях договор служи като разписка за заетата сума.

Договорът за заем е с нотариална заверка на подписите на ищцата и ответника с рег.№2873 от 06.03.2020г. на Нотариус А. И. №423 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Пазарджик.

Ответникът не оспорва сключването на договора за заем и условията по него. Не оспорва и подписването му. Признава иска.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

По делото е установено, а и не е спорно между страните, че на 3

06.03.2020г. ищцата и ответникът са сключили договор за заем, по силата, на който страните са се уговорили, че ищцата, като заемодателят, е давала на ответника - заемател отпреди четири години до момента различни по размер суми, които възлизат общо на сумата в размер на 25000 лева, а заемателят се е задължил да й върне заетата сума в срок до 06.03.2021г. по банков път.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая сключването на договора /в писмена форма, с нотариална заверка на подписите на страните по него/, заемната сума, нейното предаване, респ. получаване и падежът за връщане на заемната сума са доказани по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Установи се по делото, че ищцата е изпълнила своите договорни задължения, като е предала в собственост на ответника паричната сума в общ размер на 25000 лева.

Установи се точното изпълнение на договора от страна на ищцатазаемодател и неточното изпълнение на насрещното задължение по така сключения договор от страна на ответника за връщане на заетата парична сума.

В качеството си на изправна страна, заемодателят - ищцата има право на основание чл.240 ал.1 от ЗЗД да търси точно и пълно изпълнение от заемателя - ответника. Ищцата установи размера на вземането си, поради което ответникът следва да бъде осъден да й заплати дължимата парична сума по договора за заем в размер на 25000 лева.

Вземането е изискуемо, тъй като е изтекъл предвиденият по договора за заем срок /падеж/ за връщането на заетата парична сума - 06.03.2021г. Поради това длъжникът-ответникът следва да бъде осъден да заплати /върне/ на ищцата заетата сума в общ размер на 25000 лева, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.

По делото не се представиха и съответно събраха доказателства да е налице плащане на претендираната парична сума по процесния договор за заем от страна на ответника, в чиято тежест бе това.

В хода на производството по делото от страна на ответника не се 4 направиха правоизключващи недължимост на сумата. или правопогасяващи възражения за

Напротив, с депозираната по делото писмена молба, ответникът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, призна иска.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл.240 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло - в претендирания с исковата молба размер от 25000 лева.

Ищцата не претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на главницата, поради което такава не й се присъжда.

Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищцата сторените от нея разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 2000 лева, с оглед приложените платежни документи.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно искането на ответника за прилагане на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК и възлагане на разноските по делото на ищцата, поради това, че ответникът не е давал повод за завеждане на делото и е признал иска. Счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. Поведението на ответника, а именно неизпълнението на договорното задължение по договора за заем с ищцата и невръщането на заетата сума на датата на падежа 06.03.2021г., а и в продължение на повече от една година и девет месеца след това, са станали причина за завеждане на настоящето дело от ищцата с подаването на исковата молба в съда на 14.12.2022г.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е бил поканен от ищцата да изпълни задължението си. Процесното задължение е с уговорен падеж - 06.03.2021г. и този срок „кани“ длъжника да изпълни и прави вземането изискуемо.

В случая се касае за парично задължение, което според правната теория е носимо, а не търсимо.

Действително в процесния договор за заем не е посочена банкова сметка, по която да се преведе /върне/ паричната сума, но страните са се съгласили с това и са подписали договора при тези условия. Следователно в тежест на ответника е било да поиска от ищцата да му посочи банкова сметка 5 и в случай, че тя не направи това, едва тогава би могло да се приеме, че ищцата е възпрепятствала по някакъв начин ответника да изпълни задължението си, въпреки изразената от него готовност за изпълнение. В случая такива данни няма по делото.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. К. С., с ЕГН **********, с адрес: с.Дъбравите, обл.Пазарджик да заплати на В. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Белово, обл.Пазарджик, ул.“****** сумата в размер на 25000 лв., представляваща дадена в заем и невърната парична сума по сключен помежду им договор за заем от 06.03.2020г., както и да й заплати разноските по делото за държавна такса и адвокатски хонорар в общ размер на 2000 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6