Решение № 387 от 05.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Бургас, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - М. при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - М. Административно наказателно дело № 20262120200901 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод жалба на П. Х. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, чрез адв. З. М., против Наказателно постановление №220000036/21.01.2026г., издадено от Началник ОО „АА“, Областен отдел „АА“ гр. Бургас, с което за нарушение на чл.24а, ал.2, т.1 вр. с т.5.2 от учебна документация за кат. С+Е, Наредба №37 от 02.08.2002 г. на МТС, на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева / 255.65 евро.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В откритото съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., която поддържа жалбата.

За административнонаказващия орган, надлежно призован, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /НП е връчено на 26.02.2026г., а процесната жалба е депозирана на 11.03.2026г./. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 23.12.2025г. е била извършена комплексна проверка на основание покана с рег.№ 50-00738/2/27.10.2025г. на Учебен център „Маркоза“ ООД, притежаващ Разрешение №3930/2016г. за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и във връзка със Заповед №РД-12-4312/13.11.2025 г.

В хода на проверката било установено, че в учебен кабинет на УЦ „Маркоза“ ООД на ул.“Иван Вазов“ №71 жалбоподателят П. М., в качеството си на ръководител на учебната дейност, не е осигурил спазването на изискванията на т.5.2. от Учебната документация, съгласно Заповед №РД09-4233/08.11.2024г. за обучение на кандидати за придобиване на 1 правоспособност за управление на МПС по чл.153, т.1 от ЗДвП, като е допуснал извършването на теоретично и практическо обучение на кандидата Д. Б. Д. с ЕГН:

********** за категория С+Е да е с продължителност по-малка от 11 учебни дни.

Обучението на Д. Б. Д. с ЕГН: ********** е било с продължителност 9 учебни дни и период от 05.08.2025 г. до 15.08.2025 г., видно от справка от ИС на ИААА - Изпити, електронен дневник и график за обучение.

Административнонаказващият орган е приел констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възпроизвел съдържанието на АУАН, като е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева/ 255.65 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Посочените доказателствени източници са еднопосочни и непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник ОО „АА“, Областен отдел „АА“ гр. Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки изложеното обаче БРС намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно по следните съображения:

Съдът констатира на първо място, че не са спазени императивните изисквания на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като в АУАН и НП не е посочена конкретната правна норма, която е била нарушена. Посочената разпоредба на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС гласи, че ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението.

Приложената санкционна норма на чл. 178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП пък предвижда да се наказва с глоба от 500 лв. ръководител на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, който не осигури спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност по чл. 153, т. 1 при извършване на обучението.

Разпоредбата на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37/02.08.2022 г., е бланкетна като въвежда задължение за спазване на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 от ЗДвП. Наказващия орган е следвало да конкретизира съответните изисквания на учебната документация, към които препраща чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. и които се твърди, че не са били спазени от нарушителя, което не е сторено в достатъчна 2 степен.

Съдът намира в тази връзка, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изразяващи се в непълнота на описанието на нарушението, което се твърди да е извършено. Твърди се нарушението да се изразява в това, че кандидатът Д. Б. Д. не е преминал необходимото теоретично и практическо обучение с продължителност не по – малко от 11 дни, както и че това нарушение е извършено на 23.12.2025 г.

Видно е, че обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС е процес, който продължава във времето, като поначало дори има ограничение в броя практически часове, които може да се провеждат дневно. Очевидно, за да се приеме, че кандидатите са преминали обучението си, е необходимо да са преминали минимум 11 дни обучение.

Както в АУАН, така и в НП обаче, не се съдържат никакви твърдения дали посоченият кандидат Д. Б. Д. към 23.12.2025 г. е бил допуснат до изпит, дали някъде е отразено, че обучението му е приключило и т. н. Иначе казано, липсват твърдения, от които да става ясно защо към 23.12.2025 г.кандидатът е следвало да е бил 11 дни на обучение. Действително, по делото са налице доказателства, че обучението на кандидата е завършило. Това обаче не може да санира пропуска в АУАН и НП, тъй като на практика в тях липсва посочване на съществени обстоятелство, което да позволи на наказаното лице да организира защитата си.

В случая е налице празнота в обжалвания акт, която безспорно ограничава правото на защита на жалбоподателя, като най-малкото и за съда остава неизяснен предметът на доказване. Поради това и обжалваното постановление се явява издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

Дори и да се приеме, че горепосочената празнота не представлява процесуално нарушение, то тогава постановлението се явява материално незаконосъобразно, тъй като всъщност описаните факти не съставляват нарушението, което се твърди да е извършено. Всъщност, в постановлението е посочено, че към 23.12.2025 г. кандидат се е обучавал 9 учебни дни.

Очевидно е, че след като е преминал 9 учебни дни, не е преминал изискуемите 11 учебни дни, но остава недоказано обстоятелството защо е трябвало към тази дата да бъдат преминати всички часове, а не се касае просто за констатация на АНО относно даден момент от периода на обучение.

Разпоредбата на чл. 153, т. 1 от ЗДвП предвижда, че Министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Изискванията за учебната документация са уредени със Заповед №РД09-4233/08.11.2024г. за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, като настоящият съдебен състав намира, че в НП следва изрично да се посочи съответната разпоредба от тази заповед, която е била нарушена. В случая АНО се е задоволил да посочи като нарушена разпоредбата на чл. 24а, ал. 2, т. 1 вр. с т. 5.2 от учебна документация за кат. С+Е, Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, като не става ясно дали т.5.2 е от Наредба №37/02.08.2002г., от Заповед №РД094233/08.11.2024г., от някоя от предхождащите я заповеди на министъра или от друг 3 нормативен акт.

На следващо място, съдът намира, че в НП са посочени две дати за извършване на нарушението, както и период от време, от които не може да се обоснове извод коя от двете дати, или в периода е извършено нарушението. От формалното структуриране на фактическия състав в реквизита „дата“ е вписана 23.12.2025г., за която е уточнено, че касае извършена комплексна проверка в учебен център за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, а в края на изложената фактическа обстановка е посочена дата на извършване на нарушението от АНО 15.08.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е необходимо наказващия орган да посочи с конкретни твърдения датата, мястото, начина на извършване и авторството на описаното нарушение, както и доказателства, които го потвърждават, като всеки един от тези реквизити на акта и наказателното постановление не следва да бъдат извличани по логически или тълкувателен път, а следва да бъдат ясно посочени, с оглед обвинителната функция на акта. Липсата, на което и да е от тях, а в случая бланкетно посочване без представени доказателства на дата на извършване на нарушението води до извода за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде санирано в настоящото производство.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие (л. 32), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 (двеста) евро, който следва да се присъди в полза на жалбоподателя.

Така мотивиран, Бургаският районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0000036/21.01.2026г., издадено от Началник ОО „АА“, Областен отдел „АА“ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 вр. с т. 5.2 от учебна документация за кат. С+Е, Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС, на основание чл. 178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя - П. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Самуил“ № 111, ет.4, е наложена глоба в размер на 500 лева/ 255.65 евро.

4

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на П. Х.

М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Самуил“ № 111, ет.4, съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 (двеста) евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5