Решение № 4282 от 14.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4282 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.й Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100509104 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20035590 от 13.05.2022г., постановено по гр.дело №51728/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, са отхвърлени предявените от В. П. С., с ЕГН **********, срещу Н. В. Б., с ЕГН **********, М. Н. Б., с ЕГН ********** и В. Н. Б., с ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сума в размер от по 1830.00 лв., обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на съсобствен недвижим имот - УПИ Х-78 от кв.16 по плана на град София, местност „НПЗ Хладилника – Витоша“, с площ 541 кв.м., заедно с построените в него масивни жилищни сгради, за периода 01.06.2017г. - 25.07.2018г., ведно със законна лихва от 15.07.2020г. до изплащане на вземанията, както и сума в размер от по 460 лв., лихва за забава за периода от 01.07.2017г. до 30.06.2020г., за които суми е издадена на 29.07.2019г. заповед от за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №30948/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав. С решението е осъден В. П. С., с ЕГН **********, да заплати на Н. В. Б., с ЕГН **********, М. Н. Б., с ЕГН ********** и В. Н. Б., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1000.00 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - В. П. С., с Е Г Н **********, чрез процесуален представител адв.Хр.К., с която се обжалва изцяло решение №20035590 от 13.05.2022г., постановено по гр.дело №51728/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, с което са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Релевирани са доводи за неправилност и 1 незаконосъобразност на решението на СРС, като постановено в нарушения на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани по делото доказателства, предвид на което е обосновал погрешен правен извод, че по делото не е доказано, че ответниците с поведението си са създавали пречки на ищеца да ползване процесната съсобствена вещ през исковия период съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост. Излага се, че противно на приетото от първоинстанционния съд по делото е установено от показанията на разпитания свидетел К., че ответниците след получаване на писмена покана, единствено са ползвали процесния съсобствен недвижим имот, както и не са предоставили възможност на другия съсобственик ищеца по делото, респективно създавали са пречки, да ползва съсобствения имот, съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост. Сочи се, че от показанията на разпитания свидетел К. се установява, че ответникът - Н. В. Б., въпреки че е имал уговорка с ищеца да му предаде ключ за имота, на осъществената между тях среща, на която е присъствал и свидетеля, не е дал ключ и по този начин с поведението си е създал пречки на ищеца да ползва имота. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на разпитания свидетел К., който има преки впечатления от поведението на ответниците, в резултат на което е обосновал погрешен извод, че ищецът не е доказал всички кумулативни елементи от фактическия състав на предявените искови претенции с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявените срещу ответниците установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, както и пред заповедното производство. Представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззиваемите страни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемите страни - Н. В. Б., с ЕГН **********, М. Н. Б., с ЕГН ********** и В. Н. Б., с ЕГН **********, не депозират писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Н. А., взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства СРС е обосновал правилен извод, че по делото са останали недоказани предпоставките за уважаване на предявените искови претенции по чл.31, ал.2 от ЗС. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Представя списък по чл.80 от ГПК. Правя възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Предявени са от В. П. С., с ЕГН **********, срещу Н. В. Б., с ЕГН **********, М. Н. Б., с ЕГН ********** и В. Н. Б., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че 2 фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №30948/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 72-ри състав, въззивникът – ищец В. П. С., е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 15.07.2020г. и е постановена на 29.07.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н. В. Б., М. Н. Б. и В. Н. Б. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са подадени поотделно от всеки от длъжниците - Н. В. Б., М. Н. Б. и В. Н. Б., възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД. За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, първоинстанционният съд е приел, че в хода на производството н е с а били доказани всичките кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на претендираното от ищеца обезщетение за лишаване от право на ползване досежно съсобствения между страните недвижим имот, представляващ УПИ Х-78 от кв.16 по плана на град София, местност „НПЗ Хладилника – Витоша“, с площ 541 кв.м., заедно с построените в него масивни жилищни сгради, за исковия период 01.06.2017г. - 25.07.2018г. и поконкретно, че съсобственият недвижим имот се е ползвал само от ответниците по начин, който възпрепятства, съответно ограничава ползването му от ищеца съобразно предназначението м у . Прието е от СРС, че по делото не са доказани правопораждащите юридически факти за възникване на субективното право на ищеца, предвидено в материалноправната норма на чл.31, ал.2 от ЗС, да претендира от 3 ответниците заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствения между страните процесен недвижим имот, което е основание за отхвърляне на предявените установителни искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, респекивно и акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В хипотеза на предявения иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, в доказателствена тежест за ищеца е да докаже в хода на производството при условията на пълно и главно доказване следните три кумулативни предпоставки, обуславящи основателността на претендираното обезщетение за лишаване от право на ползване досежно съсобствения между страните процесен недвижим имот, а именно: 1) съсобственост върху вещта, 2) ползване на вещта лично от единия съсобственик, вкл. и чрез допуснати от него лица на безвъзмездно основание - такова е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, и 3) писмена покана за заплащане на подобно обезщетение от друг съсобственик - така ТР №7/2.11.2012г. на ОСГК - ВКС, решение №119/11.03.2009г. по гр. д. №3204/2008г. на ВКС, II Г.О., решение №80/24.02.2010г. по гр. д. №102/2009г. на ВКС, IV Г. О. и др..

В настоящия случай спорен е въпроса досежно обстоятелството дали ответниците са възпрепятствали ищеца, а преди това и неговия наследодател да ползва съсобствения недвижим имот съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост през исковия период. При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства се налага категоричен извод, че през исковия период след получаване на поканата, не се доказва ответниците да са възпрепятствали по какъвто и да е било начин ищеца, а преди това и неговия наследодател да ползва съсобствения между страните процесен недвижим имот. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че от показанията на разпитания по делото свидетел К. К. се установява факта, че ответникът – Н. В. Б., на осъществена среща с ищеца не му е предоставил ключ от имота и по този начин го е лишил от възможността да ползва съсобствения имот, съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост. На първо място свидетелят К. К. заявява пред съда за свои впечатления за насрочена среща от една страна между ищеца и неговата майка С.Б.К. и от друга страна с ответника – Н. В. Б., през пролетта на 2016г., т.е. касае се за период от повече от една година преди началната дата на исковия период /01.06.2017г. – 25.07.2018г./, към който момент съсобственик на имота е С.Б.К., починала на 23.02.2018г.. В тази връзка въззивният съд счита, че показанията на този свидетел дори и да бъдат кредитирани, от тях не се установяват релевантни факти и обстоятелства, относими за исковия период. Отделно от изложеното следва да се посочи, че от показанията на свидетеля К.