Решение № 110 от 12.07.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. В.П., 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20233610100016 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от „З.Д.Е.” АД срещу Р. Н. Р. иск за осъждане на ответника сумата от 236,75 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът излага, че на 05.03.2021 год. в района на с. Д. било настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на МПС марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № Н6285ВХ и МПС марка „Фолксваген“ модел „Шаран“ с рег. № Н0149ВН. Навежда твърдение, че за настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с № 1743300/05.03.2021 год. Сочи, че съгласно констатациите в протокола водачът на МПС с рег.

№ Н6285ВХ не е съобразил скоростта са на движение с релефа на местността и е блъснал паркирания вдясно на пътното платно автомобил с рег. № Н0149ВН. Ищцовото дружество навежда твърдение, че вследствие на удара, на посочения автомобил са причинени материални щети. Релевира, че ответникът е напуснал мястото на инцидента без да е уведомил компетентните органи за настъпилото ПТП и без да е изчакал пристигането на органите на МВР, като по този начин е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.

1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, поради което му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия СА № 295934. Ищецът акцентира, че за виновният водач е имал сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за увреждащото МПС с рег. № Н6285ВХ с полица № ВО/07/120001678427/18.06.2020 г., който е бил валиден към датата на процесното ПТП.

Допълва, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ищцовото дружество била предявена претенция под № 1500109743/10.03.2021 г. от Г. С. Г., собственик на увреденото МПС с рег. № Н0149ВН, за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с претърпените вреди следствие на ПТП. Излага, че нанесените имуществени вреди са описани в протокол за извършен оглед от 10.03.2021 г. Въз основа на така представените 1 доказателства се твърди, че е възстановено обезщетение в размер на 236,75 лв. с ДДС, изплатено по банкова сметка на увреденото лице на 08.04.2021 г. Ищецът релевира, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, за него е възникнало право на регрес срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение в размер на 236,75 лв. и обичайните разноски за неговото опреД.е в размер на 10 лв., тъй като същият е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие. Настоява, че с регресна покана, получена от ответника на 20.04.2021 г., го е информирал, че следва да плати процесната сума, но към датата на депозиране на исковата молба задължението не е било погасено.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди това, заявява, че поддържа исковата молба и настоява същата да бъде уважена, като претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата претенция. В първото по делото открито съдебно заседание се явява лично като оспорва иска. След отлагане на делото за събиране на допуснати доказателства – гласни такива и експертизи, с молба вх. № 1621/03.05.2023 год. ответникът е признал исковата претенция и е представите доказателства, от които е видно, че е внесъл по сметка на ищеца исканата сума в размер на 236,75 лева.

С молба вх. № 1718/ 11.05.2023 год. и становище вх. № 2240/ 23.06.2023 год. ищецът потвърждава извършеното от ответника плащане на сумата от 236, 75 лева, представляваща претендираната в производството главница, но настоява да му бъде присъдена следващата се законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането – 03.05.2023 год., както и сторените съдебно-деловодни разноски, доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявена е осъдителна искова претенция с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца, се установява, че след завеждане на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца на 03.05.2023 г. претендираното с исковата молба главно вземане, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Ето защо така предявеният главен иск за сумата от 236,75 лева следва да се отхвърли, поради извършено след завеждане на исковата молба от страна на ответника плащане.

Доколкото с извършеното плащане ответникът е признал, че исковата молба е изцяло основателна, но очевидно е станал повод за завеждане на иска, то същият е изпаднал в забава за изпълнение на паричното си задължение, като дължи на ответника законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до датата на изплащане на задължението – 03.05.2023 год.

По разноските:

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявеният главен иск да се отхвърля. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради неоснователност и недоказаност на същите. Съдът в настоящия случай е сезиран с основателни искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищецът, като това 2 обстоятелство на практика беше признато от ответника, посредством извършеното от последния в хода на делото погасяване на главната претенция. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но доколкото плащането на задължението е направено след образуване на съдебния спор, то с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч. т. д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 150 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Н. Р., ЕГН: **********, с пост. адрес: с. Д., общ. В.П., обл. Ш., ул. „М.“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на „З.Д.Е.” АД, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С. (столица), бул. „Х.К.“ № 43, представлявано от законните си представители Й.Ц. – Председател на Съвета на директорите и Е.И. – Изпълнителен директор законната лихва върху главницата от 236,75 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди, с включени ликвидационни разноски, считано от деня на предявяване на иска – 16.01.2023 год. до изплащане на гладницата - 03.05.2023 г. , на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца главницата от 236,75 лева, като ПОГАСЕНА чрез извършено в хода на настоящото производство плащане.

ОСЪЖДА Рачко Н. Р. , ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК: ........... сумата от 150 лева, представляваща сторените от ищеца съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________

3