Определение № 575 от 23.03.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 575 гр. Разлог, 23.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240100349 по описа за 2025 година

Производството е образувано по ИМ, депозирана от Д.В.Д., ЕГН*, с адрес *, ч/з адв. Д.Д. и адв. М.С., против ет. собственици на сграда С „Ж.“ от а.к-с „У.Ф.В.“, с ново наименование „М.К.Х.“, в *, идентификатор ***, представлявана от „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: *, с управител В.В.Б.. Твърди се, че ищецът е собственик на 2 самостоятелни обекта, разположени в ПИ с идентификатор ***, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, ап.; брой нива на обекта: 2; с площ от 123.60 кв.м. на първо ниво и 65.21 кв.м. на второ ниво, придобит съгласно постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в СВп-Р. с вх.

№1100, акт 150, том IV, дело №509/16.05.2022 г., влязло в законна сила на 22.12.2021 г., както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., о.Р., о.Б., предназначение на самостоятелния обект: жилище, ап. - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено преназначение; брой нива на обекта: 2; с площ от 120.74 кв.м. на първо ниво и 63.59 кв.м. на второ ниво, придобит съгласно постановление за възлагане на недвижим имот №17951/10.11.2022 г., вписано в служба по вписване г.Р. с вх.

№722, акт 94, том III, дело №365/15.02.2023г. , влязло в законна сила 12.12.2022 г. Сочи се, че ищецът е получил на посочен от него електронен адрес едва на 13.02.2025 г. решения на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда С-“Ж.“, проведено на 21.10.2023 г.

Преди получаване на решенията на ОС на собствениците, ищецът е получил на 18.05.2022 г. на личния си имейл предложение от ответника за подписване на договор за наем на имот с цел за преотдаване за срок до 01.01.2033 г. Твърди се, че на 03.06.2022 г. ищецът е изискал от ответника релевантните протоколи с решенията на ОС и договора за поддръжка на комплекса, за да установи правата и задълженията му като собственик, но отговор не получил на изпратения имейл. Сочи се също, че на 22.01.2025 г. ищецът е получил на електронната си поща уведомления за дължими суми към фонд „Ремонт и обновяване“ за всеки от ап.ите му на обща стойност от 26`715.00 лв. и покана за плащане на сумите до 28.01.2025 г. В тази вр. ищецът бил ангажирал експерт, който да направи оглед на общите части на жил. сграда С-“Ж." и да установи необходимостта от извършване на конкретни ремонти, да констатира вече извършени такива и да изследва допълнително дали описаните в план - ремонти за сграда С-“Ж.“ за периода от 2022 до 2024 г. СМР изобщо са изпълнявани.

Ищецът изпратил покана за свикване на ОС на собствениците, ч/з ЧСИ, до адреса на дружеството, избрано за управител на сградата, като същата покана била редовно получена на 12.02.2025 г. На 12.02.2025 г. ищецът отново поискал да му бъдат изпратени всички приложения към протокола от ОС на собствениците от 21.10.2023 г. Твърди се, че решенията на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС на сграда С-“Ж.", г.Р., Ап.х-л 1

„М.К.Х.", от 21.10.2023 г. следва да бъдат отменени като незаконосъобразни поради нарушение на изискванията за свикване на ОС, регламентирани в разпоредбата на чл.12 от ЗУЕС. На следващо място се възразява, че за провеждането на ОС на ЕС не е бил налице необходимият съгласно ЗУЕС, минимален кворум за провеждане на ОС и за вземане на законосъобразни решения. Сочи се, че решенията по т.2, т.3, т.4, т.10, т.11 са незаконосъобразни, поради липса на мнозинство за вземане на съответното решение.

В срок за отговора е постъпил такъв от ответниците. На първо място се възразява по допустимостта на иска, като се твърди, че е изтекъл преклузивният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. На следващо място се оспорва основателността на иска, като се твърди, че ищецът неоснователно възразява по редовността на свикване и провеждане на ОС на ЕС, излагайки подробна фактология в тази насока. Възразява се и на твърдението за липса на изискуемо мнозинство за вземане на съответните решения. Твърди се, че ищецът не посочва самостоятелно нарушение на закона, представляващо основание за отмяна на решенията на ОСЕС по т.1, 5, 6, 7, 8 и 9 от протокола. Акцентира се, че решенията по т.2, 3 и 4 са влезли в законна сила на 22.11.2023 г. и след влизането им в сила същите са задължителни за всички ет. собственици, включително и за тези, които не са участвали при приемане на решенията.

Твърди се също, че за определяне размера на паричните вноски във фонд Ремонт и обновяване, както и за приемане на план за извършване на ремонти, реконструкция и преустройства в общите части и обслужващите площи, не е приложимо квалифицираното мнозинство за решение по чл.17, ал.2, т.5 от ЗУЕС. Във вр. с горните твърдения се излагат подробни съображения.

Съдът, след като съобрази представените писмени док-ства, намира следното от фактическа и правна страна:

Ищецът се легитимира като собственик на самостоятелни обекти с идентификатори *** и *** в процесната сграда с постановление за възлагане след проведена публична продан от ЧСИ. На 21.10.2023 г. е проведено на основание чл.15, ал.2 ЗУЕС, при присъствие на 35.82% ид. ч. от общите части, ОС на собствениците на самостоятелни обекти в сграда С-Ж. с идентификатор ***, с адрес *. Поканата за свикване на ОС е отправена на 12.10.2023 г. по реда на чл.12, ал.5 ЗУЕС, от собствениците на ап.и C1 и C5 – нот. актове за покупко-продажба на недвижими имоти, изготвени съответно на 01.12 и 22.05. 2009 г., действащи ч/з пълномощника им С.С., който подписал самата покана. На 21.10.2023 г. е съставен протокол от Р.М., преупълномощена от С.С., и Д.Р., пълномощник на собственик “М.А.М.’’, за поставяне на съобщение за изготвен протокол от ОС на собствениците на ЕС на сграда С-Ж. от 21.10.2023 г. С писмо от 22.01.2025 г. до ел. адрес на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение по повод текущи задължения към ЕС. Д.Д.отправил искане за свикване на ОС, получено на 17.02.2025 г., като в молбата си посочил, че от момента на закупуване на ап.ите той не обитавал същите. На 13.02.2025 г. управителят на ЕС изпратил на имейл адреса на ищеца пълен комплект от документи, касаещи проведени ОС на 22.10.2021 г. и 21.10.2023 г.

С оглед така приетите факти, съдът приема че настоящото исково производство е недопустимо, тъй като искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС, е представен вън от предвидения за това преклузивен едномесечен срок. Това е така, защото в случая ответникът доказа надлежното свикване на ОС на 21.10.2023 г., както и отправяне на съобщението до ет. собственици за неговото провеждане – чл.12, ал.5, вр. чл.13, ал.1 ЗУЕС, в приложимата редакция към 2023 г.

В случая на 21.10.2021 г. е било проведено последното ОС, преди процесното такова, като поканата за провеждане на събранието от 2023 г. е отправена от надлежно упълномощени по реда на чл.14, ал.3 ЗУЕС, от собственици на самостоятелни обекти в сградата лица – чл.12, ал.5 ЗУЕС. Представените пълномощни в полза на свикалите ОС и провели процедурата по поставяне на съобщение по чл.16 ЗУЕС, са общи такива, като в т.2 от същите е изрично предоставена възможност от страна на упълномощителя на упълномощените лица да подписват всякакви документи, свързани с провеждането на следващото ОС в ЕС, като с 2 оглед на тази формулировка, а и предвид на това, че законът не изисква изрично пълномощно в тази вр. съдът приема, че представителите са били снабдени надлежно с представителна власт както да свикат ОС, така и да обявят същото, поради което възраженията в тази насока от страна на ищеца са неоснователни. Твърдението на ответниците, че посоченото възражение не следва да се разглежда от съда също е неоснователно, като то е заявено в процеса по реда на чл.143, ал.2 ГПК, то не представлява основание на нов иск, а и по мнение на съд. състав не съществува и преклузивен срок за неговото заявяване, защото касае въпрос, за който съдът следи служебно през цялото производство. Поканата съдържа датата и часа на събранието, място на провеждане, неговият дневен ред, като е спазен и срокът за обявяване, предвиден в чл.13, ал.1 ЗУЕС.

Представен е и протокол, съставен по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС, съдържащ съобщение за проведеното ОС. Съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, молбата за отмяна на решение на ОС се подава пред районния съд по местонахождението на ЕС в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7. Чл.13, ал.2 ЗУЕС, предоставя възможност на собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 1 месец, да уведоми писмено управителя или председателя на УС, като посочи ел. поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на ОС, както и тел.№. Чл.16, ал.7, изр. последно ЗУЕС, изрично посочва, че когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило ел. поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. С доклада по делото в тежест на ищеца бе указано, че следва да докаже обстоятелството, че е уведомил управител на ЕС, че ще отсъства от адреса в период повече от 30 дни в рамките на една календарна г., но такова уведомление до управителя на ЕС е отправено едва с молбата за свикване на ОС през 2025 г.

Ето защо безспорно следва извод, че преклузивният срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, не е спазен и делото подлежи на прекратяване, поради липса на право на иск на ищеца с/у законосъобразността на обжалваните решения.

С оглед на този изход на спора, разноските следват да останат в тежест на ищеца, който следва да заплати на насрещната страна 1`774.69 € с вкл. ДДС. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът не намира за основателно, като от страна на процесуалния представител на ищеца не се обосновава защо намира заплатения хонорар за несъответстващ на фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съдът на основане чл.130 ГПК, вр. чл.40, ал.2 ЗУЕС О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИМ на Д.В.Д., ЕГН*, с адрес *, с вх. №2232 от 24.02.2025 г. по описа на Рг.РС, като ПРЕКРАТЯВА настоящото производство като недопустимо.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК, Д.В.Д., ЕГН*, да ЗАПЛАТИ на ет. собственици на сграда С „Ж.“ от а.к-с „У.Ф.В.“, с ново наименование „М.К.Х.“, в *, с идентификатор ***, представлявани от „Е.М.“ЕООД, ЕИК*, със с адрес: *, съд.-делов. разноски за настоящата инстанция от 1`774.69 €.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване в едноседмичен срок от неговото връчване на страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3