Решение № 3267 от 07.04.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3267

Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурора ГИНКА ГЕОРГИЕВА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ административно дело № 20247180702288 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІ от Административно процесуалния кодекс, във връзка с Част VІІ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Образувано е по искова молба вх. № 16688/16.10.2024г. допълнително уточнена с молби вх. № 17193/23.10.2024г. и вх. № 20784/13.12.2024г. подадена от А. Й. С. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ понастоящем в ЗООТ Смолян за осъждането й за сумата от 100 000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди възникнали поради нарушения на чл. 3 ЗИНЗС за периода му на престои от 29.07.2024г. до 21.10.2024г. в Следствения арест – Пловдив и в Затвора – Пловдив / допълнително уточнено в о.с.з от дата 03.02.2025г. /л. 48 от делото/, които се изразявали в следното: липса на минимална жилищна площ, лоши битови и санитарно – хигиенни условия, липса на достъп до светлина, липса на проветрение, липса течаща вода; липса на достатъчно храна, липса на спални принадлежности, наличие на дървеници, липса на санитарен възел, липса на престой на открито, нарушено право на получаване на хранителни пратки и писма, липса на лечение на инфекциозно заболяване;

В резултат на горните нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – действия и бездействия на ответника ищецът твърди, че я е претърпял физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт, имал е главоболие, световъртеж, бледа кожа, паник атаки, получил бъбречна криза и психично разстройство.

Ответник ГДИН чрез юрк. Ч. оспорва предявения иск по основание и размер като посочва, че ищецът е пребивавал в Ареста – Пловдив за периода от 29.04.2024г. до 05.07.2024г. след което е бил преместен в Затвора – Пловдив. Счита, че не е допуснато нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и иска отхвърлянето на исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Окръжна прокуратура – Пловдив чрез прокурор Г. Л. счита, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните, събраните по делото доказателства пооотделно и в съвкупност и на основание чл. 144 АПК вр. с чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От събраните и неоспорени от страните доказателства, в т.ч. Справка към рег. № 1151/11.02.2025 г., изготвена от ИСДВР К.П./л. 74/ и справка към рег. № СА-32/08.01.2025г. се установява, че ищец С. в исковия период от 29.07.2024г. до 21.10.2024г. не е бил задържан в Арест – Пловдив, а в периода от 12.07.2024г. до 08.10.2024г. е бил в Затвора – Пловдив след което е бил преместен в ЗООТ „Смолян“ считано от 08.10.2024г. до 21.10.2024г. – тала справка рег. № 111/12.02.2025г. изготвена от Началник ЗООТ „Смолян“ /л.59 от делото/.

За периода от 29.07.2024г. до 08.10.2024г. съгласно справката на ИСДВР К.П./л. 74/ ищецът е бил настанен в помещение № 52 на пост V, което е с площ от 27,92 кв.м без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 1.17x1.17м, и 0.45мx1.17м., а санитарният възел е 2.57 кв.м с един отваряем прозорец с площ от 0.34x1.17м. Капацитетът на помещението при който е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м е 7 лишени от свобода и за периодите от 02.09.2024г. до 08.10.2024г. този капацитет е бил надвишен като в помещението са пребивавали 8 и 9 лишени от свобода или общо 72 календарни дни.

Исковата претенция се явява неоснователна за периода от 08.10.2024г. до 21.10.2024г. тъй като ищецът е бил настанен в ЗООТ „Смолян“, поради което и неимуществените вреди, които се претендират не са възникнали от действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора – Пловдив или Ареста – Пловдив.

Неоснователно е оплакването на ищеца за липса на санитарен възел и липса на течаща вода тъй като такъв е бил наличен в помещението, което лишеният от свобода е обитавал като това е доказано от справката на НС „ФЛКР“ К.С. /л.61 от делото/ от която е установено, че във всички помещения на Затвора Пловдив, е осигурена възможност за ползване на санитарен възел и течаща студена вода, като л.св. имат неограничен достъп до тях. А по отношение наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група (л. 75), а на всички, работещи л.св, е осигурена възможност всеки работен ден да използват баня, след приключването му.

От страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация (л. л. 46, л. 47 и л.64-67. Няма основание да се приеме, че помещението, в което ищеца е пребивавал е с лоши хигиенни условия, тъй като е бил извършен ремонт на пети пост и са подменени изцяло подова настилка, боя и дограма в спалните помещения, стаите са оборудвани с нови легла, били са поставени маси, столове и шкафчета, но заради злоумишлени действия от страна на други лишени от свобода е имало увреждане на инвентара, което е наложило извършването на допълнителни ремонти и осигуряване на нова мебелировка. Следва да се посочи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св., които се грижат за почистването като ищеца С. не е подавал оплаквания за лоши хигиенно-битови условия.

Отхвърлят се като недоказани твърденията на ищеца затова че не са му предоставени спално бельо и завивки. Тези твърдения са опровергани от справката на НС „ФЛКР“ К.С., който изрично посочва, че с постъпването си в затвора, както приемно отделение, така и на пост пети всеки лишен от свобода вкл. и ищеца са получили комплект спално бельо и завивки, а при необходимост домакинът осигурява допълнителни комплекти, респ. всеки лишен от свобода има право да получи одеяла и спално бельо от своите близки като използва лични такива в ротация със служебните.

Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cf3f205-3758-4a1c-8349-030c3e553b9b