Решение № 26 от 22.03.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Люб. Г. П. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600246 по описа за 2021 година С присъда № 30/12.10.2021г. постановена по НОХД№ 674/2021г.

Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:**********, със снета по делото самоличност, неосъждан,за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2019 г., в гр. Бургас, ж.к.“П.Р.Славейков“, на пешеходна пътека, находяща се на ул.“Яни Попов“, в близост до блок № 80, при управление на моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил „Опел Зафира“, с per. № А .. НВ, нарушил правилата за движение визирани в: чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека и преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре като движейки се със скорост от 40 км./ч. не пропуснал, като не намалил скоростта, не спрял и блъснал с предната част на автомобила пресичащите уличното платно пешеходци

Ж.К.Ж.

,ЕГН:********** и ЕЛ. ИВ. Д., с ЕГН:********** преминаващи по пешеходната пътека, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго лице, а именно: смъртта на Ж.К.Ж., настъпила на 21.07.2019 г. вследствие на остра сърдечно 1 съдова и дихателна недостатъчност, развили се в резултат на хипостатична бронхопневмония, възникнала от продължителното й залежаване поради травмите, получени при блъскането й от автомобила, а именно: счупване на сакрума, счупване на срамната и ишиадична кости в ляво, контузио абдоминис, ретроперитониален хематом и разкъсно - контузна рана по гърба на дясна ръка, както и средна телесна повреда на ЕЛ. ИВ. Д., изразяваща се в счупване на лява предлакътница, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около 4-5 месеца, счупване на десен олекранон, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 3 - 4 месеца, счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 2-3 месеца, счупване на дясна скапула, довело до трайно затруднение движението на дясната ръка за срок от около 2-3 месеца, счупване на таза - ляв пубис, с дислокация на фрагментите и двете ишиадични кости, довело до трайно затруднение движението на долните крайници за срок от около 3-4 месеца, поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. ал.3, предл. последно, вр.ал.3, б.“б“, предл. първо, вр. чл.

342, ал.1 от НК, вр. чл.119, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА . На основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието за срок от ЧЕТИРИ години.

Със същата присъда съдът е ЛИШИЛ на основание чл.343г, вр. с чл.37, т.7 от НК подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.

По отношение на веществено доказателство - 1 бр. оптичен носител диск CD – R, МАРКА Кодак, 80 min/700 mb с надпис с черен маркер -10584р1709/20.08.2019г. е постановил същото да остане в кориците по делото.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на частните обвинители Д. ИВ. М. и М. ИВ. Г. сума общо в размер на 1 000 лв./хиляда лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на частният обвинител ЕЛ. ИВ. Д. с ЕГН:********** сума в размер на 1 000 лв./хиляда лева/ представляваща разноски за 2 адвокатско възнаграждение.

ОСЪДИЛ е подсъдимия Д.Т. В., ЕГН:********** на основание чл.189, ал.3 НПК да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 1 935.60 лв. /хиляда деветстотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/, представляващи разноски по досъдебното производство.

Недоволни от така постановената присъда са останали частните обвинители М. ИВ. Г. и Д. ИВ. М., които са обжалвали присъдата чрез своя повереник адв. П. Д. от АК - Бургас, както и частния обвинител ЕЛ. ИВ. Д., която е обжалвала присъдата чрез своя повереник адв. Р. Н. от АК – Бургас. И с двете жалби се правят оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като процесуалните представители на частните обвинители намират наложеното наказание на подсъдимия за занижено и явно несправедливо, тъй като не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, с основните принципи за определяне на наказанието, трайната съдебна практика и с целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Молят съда да измени атакуваната присъда и да увеличи наложеното наказание. С жалбата на частните обвинители Г. и М. се претендира и отмяна приложението на чл. 66, ал.1 от НК. С жалбите не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че жалбите на частните обвинители са частично основателни.

Сочи, че по делото няма спор по отношение фактическа обстановка, правна квалификация и доказаност на обвинението срещу В. и ги поддържа изцяло, както са изложени в присъдата и мотивите към нея. Твърди, че БОС е приложил института на съкратено съдебно следствие с признаване от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са подкрепени от всички доказателства по делото, включително и назначените експертизи. Навежда довод, че подс. В. е нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като е имал обективна възможност да намали скоростта и да спре, но е блъснал пострадалите две жени движещи се с предимство по пешеходна пътека и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. и пет средни телесни повреди на Д.. Сочи, че по делото има спор основно относно размера на двете наказания, като съобразно жалбите на частните обвинители се иска тяхното увеличаване и съответно да не се прилага 3 разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК. По отношение размера на наказанието счита, че първоинстанционният съд абсолютно правилно е определил наказанието лишаване от свобода на подсъдимия В., като е съобразил известния превес на смекчаващи вината обстоятелства, определил е размер на наказанието лишаване от свобода под средния, след което правилно е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК и размерът е редуциран до 2 години и 4 месеца лишаване от свобода. Дали да бъде увеличен този размер и съответно отменено приложението на чл. 66 НК според прокурора има аргументи и в двете насоки, тъй като тези престъпления са зачестили, силно възмущават обществото, нарушението е грубо и деянието е извършено на пешеходна пътека, като несъмнено е важна и генералната превенция. Заявява, че престъпленията по транспорта поначало са с висока степен на обществена опасност, когато е причинена смърт, но когато става въпрос за наказанието по конкретно дело и преценката за приложение на чл. 66 НК, несъмнено следва да се съобразят фактите по делото, закона и съдебната практика. Навежда довод, че нарушението е едно, дължащо се според прокурора на отклонено внимание към пътната ситуация пред автомобила от страна на подсъдимия.

Изразява съгласие, че деянието е на пешеходна пътека и освен смърт на едно лице са причинени и средни телесни повреди на друго лице, но тези обстоятелства са част от правната квалификация и не са отегчаващи. Счита, че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност и не вижда необходимост той да търпи ефективно наложеното му наказание, тъй като не е толкова опасен за околните, че да трябва да бъде изолиран от обществото, още повече, че е налице непредпазливо деяние извършено от неосъждан водач, изразява съжаление и критично отношение към извършеното, поради което трябва да му се даде шанс да се поправи, което е и основната цел на чл.

66 НК. Прокурорът дава становище, че са налице и аргументи в насока на увеличаване размерите на наказанията, и ако те се възприемат от съда, следва наказанието лишаване от свобода да се увеличи максимално до 4 години и 6 месеца, с редукцията на 3 години, с приложение на чл.66 НК и максимален петгодишен изпитателен срок. Счита за по-правилно да бъде увеличен размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС поне до пет години, тъй като деецът е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, което е основното отегчаващо вината обстоятелство, а и става въпрос за ПТП на пешеходна пътека. Алтернативно, моли съда да потвърди обжалваната 4 присъдата изцяло, както и мярката за неотклонение подписка, като съответна на деянието и становището му за прилагане на чл.66 НК.

В съдебно заседание не се явяват частните обвинители Д. и Г..

Повереникът на частните обвинители Г. и М., която се явява лично – адв. П. Д. счита, че фактическата обстановка е установена безспорно, като подсъдимият изцяло е признал фактите и обстоятелствата, които се подкрепят от събраните доказателства по делото. Единственият спор в настоящото производство е по размера на наложеното наказание на подсъдимия. Сочи, че мотивите на първоинстанционния съд са изключителни подробни, като са обсъдени всички доказателства, изложени са мотиви и защо съдът е наложил такова наказание. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде приложено при лек превес на отегчаващи вината обстоятелства така, както са описани от БОС. Намира, че единственото смекчаващо вината обстоятелство е необремененото съдебно минало на подсъдимия. Обстоятелството, че той е признал вината си е способствало за редуциране на наказанието с една трета от така наложеното, така че това не може да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство. Счита, че следва да се вземат предвид другите отегчаващи вината обстоятелства, съобразно становището на прокурора.

Твърди, че деянието се отличава с по-висока степен на обществена опасност, защото е извършено на пешеходна пътека, в оживен жилищен район, обсотятелство, което е известно на подсъдимия, поради което същият е следвало да подходи с едно по-голямо внимание при преминаването на пешеходните пътеки. Позовава се на настъпилия вредоносен резултат - смърт на едно лице и телесни повреди на друго, както и на справката от сектор „Пътна полиция“ за наложени наказания на подсъдимия по ЗДвП, като на 12.03.2018 г. има допуснато същото нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, а два месеца преди процесната дата също е бил санкциониран за друго нарушение по ЗДвП, което сочи, че подсъдимият е недисциплиниран водач и тези негови действия не са изолиран случай. Моли съда да бъде наложено наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, като след редукцията му то да бъде намалено до 3 години, но същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, както и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години.

Повереникът на частния обвинител

5

Е.Д.

– адв.

М.

Н., преупълномощена от адв. Н., заявява, че поддържа жалбата. Счита, че наказанието, което е наложено на подсъдимия е твърде ниско и неоправдано, тъй като престъплението, за което е осъден, е с изключителна висока обществена опасност. Твърди, че в мотивите си съдът изключително точно е описал фактическата обстановка, ценил и правилно е кредитирал всички доказателства по делото. Намира за несправедливо решението на съда да наложи толкова ниско наказание, при това с приложение института на чл.66, ал. 1 НК. Сочи, че подсъдимият следва да понесе и изтърпи ефективно наказанието, тъй като е доказано по делото, че ПТП е било предотвратимо, дори и да е управлявал автомобила с 80 км/ч. Твърди, че същият е управлявал автомобила с 40 км, което е превишена скорост за пътния участък, видял е двете пострадали, пътната обстановка е била отлична – слънчево време, дневна светлина, на място, близко до жилищен квартал, в непосредствена близост до парк, офиси, магазини, време - 10 ч. през лятото, когато има изключителна оживеност и пътникопоток близо до парка. Акцентира на факта, че подсъдимият живее в квартала, познава пътя, познава мястото, забелязал е двете пострадали, които са започнали да пресичат, но незнайно защо не е спрял. Навежда довод, че спирачният път е едва на пешеходната пътека, след удара. Едната пострадала е починала вследствие на травмите, което е безспорно доказано. Другата пострадала е с пет средни телесни повреди, поради което е затворник в собственото си тяло и собствения си дом, поради което наложеното наказание е ниско и не може да бъде удовлетворение за пострадалата. Моли съда да измени присъдата на БОС, като увеличи наказанието лишаване от свобода на 4 години и 6 месеца, след редукцията на 3 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, както и лишаването от правоуправление да бъде определено на 5 години. Навежда довод, че е необходимо подсъдимият да изтърпи наказанието ефективно, за да може да бъде изпълнена индивидуалната и генерална превенция, както и предвид настъпилия вредоносен резултат.