Определение № 10 от 23.02.2024, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. София, 22.02.2024 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20246000600008 по описа за 2024 година Въззивният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 7/16.11.2023 г. по НОХД № 64/2023 г. по описа на Военен съд С., подсъдимият бивш матрос 2 - ри клас Ж. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр. 2 НК и е осъден на 1/една/ година „Лишаване от свобода“, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от 3 /три / години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

Д. осъден да заплати направените в хода на наказателното производство разноски. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

Присъдата е обявена на 16.11.2023 г. публично, в присъствието на страните, като им е разяснено правото да я обжалват/протестират в 15 дневен срок пред ВАпС, а мотивите към нея са изготвени на 24.11.2024 г.

С писмо изх. № 739/29.11.2023 г. до Директора на РС „Военна полиция“ С. са изпратени за връчване съобщения за изготвените мотиви до подсъдимия и адвокат Н. с точно указани адреси /л. 114 нохд/, но и двете съобщения са получени лично от адвокат Н. на 07.12.2023 г. /л. 127 и 128 нохд/.

В срока за обжалване, на 01.12.2023 г. в С.ския военен съд е постъпила бланкетна въззивна жалба от подсъдимия Д. чрез защитника му адвокат Н. /л.

115 – 116 нохд/. В жалбата се и ска отмяна на присъдата, без да се сочи какво следва да постанови въззивната инстанция след нейната отмяна. Заявява се, че след запознаване с мотивите към присъдата, към жалбата ще бъдат 1 изложени подробни съображения. Жалбата е подписана само от адвокат Н. с квалифициран електронен подпис /л.115 – 116 нохд/. На 04.12.2023 г. в съда са получени още два екземпляра от жалбата, подписани лично и само от адвокат Н..

Съгласно резолюция от същата дата на съдията-докладчик е изготвено уведомление до адвокат Н., че съгласно чл. 323 ал. 1 т. 1 НПК, в седемдневен срок следва да отстрани несъответствията на жалбата с разпоредбата на чл.

320 ал. 1 НПК, като посочи конкретно допуснатите нарушения, исканията си към въззивната инстанция и дали иска събирането на нови доказателства.

Уведомлението й е връчено лично на 07.12.2023 г., което тя е удостоверила с подписа си /л.124 нохд/.

След получаването му в съда на 13.12.2023 г. е констатирано, че поради техническа грешка като номер на делото е посочено АНД № 74/2023 г., вместо НОХД № 64/2023 г. По указание на съдията-докладчик, на 14.12.2023 г. съдебният секретар по делото е разговаряла по телефона с адв. Н., уведомил я за техническата грешка и й е предложил при необходимост да изпрати ново уведомление с коректния номер на делото. Адв. Н. е отказала изпращане на ново съобщение, тъй като вече била изготвила допълнение към жалбата.

Такова допълнение обаче до 28.12.2023 г. не е постъпило в съда.

С оглед неизпълнение в дадения й в уведомлението срок за отстраняване несъответствията на жалбата с разпоредбата на чл. 320 ал. 1 НПК, с Разпореждане № 61/28.12.2023 г. съдията – докладчик по делото е върнал въззивната жалба на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК.

В срока по чл. 323, ал. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, на 11.01.2024 г. адвокат Н. е подала по електронен път от свое име в качеството си на защитник на подсъдимия Ж. Д. въззивна частна жалба срещу разпореждането до Военно – апелативния съд, подписана от нея с квалифициран електронен подпис /л. 6-7 вчнд № 4/2024 г. по описа на ВАпС/. В нея твърди, че въззивната жалба срещу присъдата отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 13 НПК и иска отмяна на разпореждане № 61/28.12.2023 г. Частната жалба не е била връчена на подсъдимия.

С Разпореждане № 4/16.01.2024 г., на основание чл. 344 НПК съдията – докладчик се е произнесъл по частната жалбата срещу Разпореждане № 61/28.12.2023 г. и не е намерил основания сам да си го отмени.

2

Въззивният съд е констатирал, че на подсъдимия не са били връчени мотивите към Присъда № 7/16.11.2023 г., въззивната жалба срещу нея, Разпореждане № 61/28.12.2023 г. и въззивната частна жалба срещу него, а на Военно – окръжна прокуратура С. не е била връчена въззивната жалба срещу присъдата, в качеството им на самостоятелни страни в съдебното производство.

Поради това, с определение № 3/23.01.2024 г. по вчнд № 4/2024 г., състав на ВАпС е отменил разпореждане № 61/28.12.2023 г. и върнал делото на Военен съд С. за изпълнение от съдията – докладчик на задълженията му по чл. 321 НПК, касаещи тези две страни.

В определението си въззивният съд е указал на съдията - докладчик след изпълнение на тези си задължения да прецени обстоятелствата по чл. 323 НПК и дали са налице основанията по чл. 325 НПК.

В изпълнение указанията на въззивния състав, на 12.02.2024 г. на подсъдимия са били връчени преписи от всички документи /л. 147 нохд № 64/23 г./. Преписи от документите са връчени и на Военно – окръжна прокуратура С. на 01.02.2024 г. /л. 144 от същото нохд/.

На 14.02.2024 г. във Военен съд – С. е постъпило „Становище допълнение към въззивната жалба срещу присъда № 7/16.11.2023 г.;

Разпореждане № 61 от 28.12.2023 г., постановено по НОХД № 64/2023 г. по описа на Военен съд С.“ от подсъдимия Ж. Д.. В него той заявява, че поддържа подадената от негово име въззивна жалба срещу присъда № 7/16.11.2023 г., както и въззивната частна жалба на защитника си срещу Разпореждане № 61/28.12.2023 г.

Съгласно резолюцията на съдията-докладчик, препис от становището е връчен на ВОП – С. на 15.02.2024 г. /л. 148 нохд/, но не и на защитника на Д. адвокат М. Н.. В становището си Д. твърди, че съдът неправилно е приел и го е осъдил затова, че е управлявал МПС след употреба на аналог на наркотично вещество – хексахидроканабинол, както и че с мотивите към присъдата се е запознал едва на 12.02.2024 г. и че не е получавал разпореждане от съда за допълване на жалбата.

Настоящият състав на Военно-апелативния съд намира, че съдията – докладчик не е изпълнил императивното изискване на чл. 321 НПК незабавно да съобщи за постъпилото от подсъдимия допълнително становище към 3 въззивната му жалба на адвокат М. Н. в качеството й на самостоятелна страна в съдебното производство.

Освен това, въззивната жалба срещу присъдата не отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, тъй като в нея липсва ясен петитум. От изложеното в нея „…поради несъгласие с постановената присъда….МОЛЯ за нейната отмяна…първоинстационният съд…подходи формалистично при формиране на извод, че е виновен за извършеното деяние…..което доведе до наказание – неадекватно и твърде несправедливо за извършеното от подзащитния ми. Считам, че наложеното към момента наказание не отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на основни принципи на определяне на наказанието и съобразно трайната съдебна практика в страните от европейската общност….“, не става ясно какво точно искане се прави до въззивната инстанция. В становището си допълнение към въззивната жалба подсъдимият пък заявява, че съдът неправилно го е осъдил и че становището му е допълнение към въззивната жалба срещу присъдата, подадена от защитника му.

От изложеното е видно, че от съдържанието на въззивната жалба срещу Присъда № 7/16.11.2023 г. и на становището допълнение към нея, не може да се определи каква е действителната воля на жалбоподателя – от една страна се иска отмяна на присъдата, а се излагат твърдения за несправедливост на наложеното наказание, която несправедливост би могла да бъде коригирана от въззивната инстанция без отмяна, а с изменение на атакуваната присъда.

При това положение, след получаване в съда на становището допълнение към въззивната жалба от подсъдимия, който не е получавал уведомление или разпореждане за допълване на въззивната жалба и за отстраняване на пороците в нея, съдията - докладчик от първоинстанционния съд е следвало на основание чл. 323, ал. 1, т. 1 НПК да му даде възможност в седемдневен срок да посочи точно и ясно искането си, с което да я съобрази с изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, а при неизпълнение на това изискване да му върне обратно жалбата, каквито са задълженията му по закон.

При евентуално изпълнение разпоредбите на чл. 320, ал. 1 НПК от подсъдимия с посочване какво искане прави, първоинстанционният съд ще следва да изпълни отново процедурата по чл. 321 НПК. Едва тогава, делото заедно с постъпилата въззивна жалба, становището допълнението към нея и 4 евентуално новото допълнение следва да се изпратят на въззивната инстанция по компетентност.

Предвид гореизложеното въззивното съдебно производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за изпълнение от съдията – докладчик на задълженията му по чл. 320 – чл. 325 НПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по вчнд № 8/2024 г. по описа на Военно – апелативния съд и ВРЪЩА делото на Военен съд С. за отстраняване на констатираните в мотивната част на определението нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5