Решение № 850 от 25.10.2021, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Русе, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20214520103391 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 31, ал. 2 от ЗС

В РС – Русе е постъпила искова молба на Р. Й. П., с ЕГН ********** и Й. Р. П., с ЕГН: ********** срещу В. Р. П. , с ЕГН: **********, по която е образувано гр.д.№ 3391 по описа за 2021 г. на съда. С нея се иска от съда да постанови решение и осъди ответницата д а им заплати обезщетение за лишаване от правото му на ползване на съсобствената вещ – апартамент Б, находящ се в гр.Р., кв.З., ул. О., №., бл..., вх.. , ет. в размер от 764.00 лв. за Р.П., за времето от 01.12.2020г. до 31.05.2021г. ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата и 191.00 лева за Й. Р. П., за времето от 01.12.2020г. до 31.05.2021г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че с нот.акт №60, том III, дело №1123/29.04.1987г. на нотариус Цвятко Миланов при РРС ищецът Р.П. и съпругата му С. П. П. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху апартамент Б, находящ се в гр.Р., кв.З., ул. О., №., бл.., вх. , ет... На 15.08.2011г. съпругата на ищецът Р.П. е починала, като нейни законни наследници са - Р. Й. П., Й. Р. П. и В. Р. П..

С нотариална покана, отправена от ищците на 24.11.2020г. и получена от 1 ответницата на 25.11.2020г. , Р. Й. П. и Й. Р. П. са поискали от В. Р. П., считано от 01.12.2020г. да им предостави възможност да ползват жилището, съобразно притежаваните от тях права, като я уведомяват, че в противен случай ще претендират заплащане на месечно обезщетение за ползването на съсобствения им жилищен имот в размер на средния пазарен наем, а именно на 142 лв. месечно, на Й. Р. П.- 36лв. месечно. Средният пазарен месечен наем за сходен жилищен имот за периода 01.12.2020г. до 31.05.2021г. е бил в размер на 213лв.

Твърдят още, че до настоящия момент ответницата нито е предоставила възможност да използват жилището, съобразно притежаваните от тях права, нито е заплащала съответно претендираното от тях месечно обезщетение.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба.

Заявява се оспорване основателността на исковата претенция.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК прие за установени следните фактически обстоятелства:

Съгласно чл. 31, ал.1 от ЗС – съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС. Това законодателно разрешение представлява продължение на едно общо ограничение на правото на собственост, установено в чл. 57, ал. 2 КРБ, което се свежда до това, че границите на упражняване правото на собственост са очертани от правата и законните интереси на останалите правни субекти. В хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗС граница на правото на единия от съсобствениците да използва съсобствената вещ се явяват субективните права на останалите съсобственици да си служат с тази вещ съобразно дела си от нея.

В съдебната практика се приема, че употребения в ал.1 на чл. 31 от ЗС термин "си служи" е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин "се използва лично". Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е,за постигане на цели, за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и да накърнява свойствата й. Тъй като всеки съсобственик 2 притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална част – той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им.

Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл. 31, ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.

Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Хипотезата на чл. 31, ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на чл. 31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – 3 съсобственикът има право на парично обезщетение.

Надлежни страни по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са лица, които са имали качеството съсобственици през посочения в исковата молба период, през който е била ползвана общата вещ.

Безспорно между страните е, че ищците Р.П. и Й. Р. П. са собственици на 5/6 ид.ч. /съответно П. на 4/6 ид.ч. и Й.П. на 1/6 ид.ч./ от процесния недвижим имот, а именно: Апартамент Б, находящ се в гр.Р., кв.З., ул. О., №., бл.. вх.. , ет.. видно от приложеният по делото нотариален акт №60, том III, дело №1123/29.04.1987г. на нотариус Цвятко Миланов при РРС /л.4 от делото/, у-е за наследници на С. П. П. /л.6 от делото/ , а ответницата е собственик на 1/6 ид.ч. съгласно правата им по Закона за наследството. Предвид изложените правни аргументи съдът приема предявения иск за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобствена (обща) вещ се ползва лично само от някои от съсобствениците, то те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване по чл. 31, ал. 2 ЗС е съсобственото имущество да се ползва лично от един от съсобствениците, като се вземе предвид отдаването му под наем или за ползване на трети лица.

Обстоятелството, че един от съсобствениците ползва общата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетения пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да доказва, че не е допускан до същата. Съгласно ТР № 7/2012 г. на ВКС, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено поискване, същото е получено и въпреки това той или членове на неговото семейство продължават пряко и непосредствено да си служат с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на другия съсобственик.

Назначена е и приета от съда СТЕ, която даде заключение за невъзможност за реално разпределение ползването на съсобствената вещ, съгласно правата на страните едновременно. Видно от заключението, вещото лице, след като е проучил и анализирал пазарните наемни цени на такъв вид имоти в гр.Русе, сочи, че размерът на наем на подобни имоти е 191 лв. на месец, което определя размер от 127.33 лв. за притежаваните от ищеца Р.П. 4/6 ид.части и 31.83 лв. за притежаваните от ищцата Й.П.

4

1/6 ид.части. Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира неоспорените от страните писмени доказателства и заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност не се съмнява.

Безспорно между страните е, че ответницата живее със семейството си в съсобствения недвижим имот, като след смъртта на общия наследодател – съпруга на първия ищец и майка на ищцата и ответницата, ищеца и ответницата са си развалили отношенията.

По делото е представена нот.покана по смисъла на чл. 31 от Закона за съсобствеността, отправена от двамата ищци до ответницата, получена от последната на 25.11.2020г. посредством която е доведено до знанието на ответницата за претенцията на ищците. Последното определя основателност на иска за претендирания период 01.12.2020 г. - 31.05.2021 г.

По делото е установено още, че със Заповед за защита от 02.12.2020 г. издадена п о Закона за защита от домашно насилие в изпълнение на на постигната съдебна спогодба по гр.д. № 4902/2020 г. на ищеца е забранено за срок от 10 месеца, считано от 02.12.2020г. да приближава обитаваното от ответницата жилище, а именно: процесния имот Апартамент Б, находящ се в гр.Р., кв.З., ул. О., №., бл.., вх.. , ет...

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Задължението за заплащане на обезщетение произтича от разпоредбата на чл. 31, ал.2 от СК, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. От нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на покана по чл. 81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение.

Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cf318c2-6dee-4132-9282-69681f68e6a1