Решение № 266 от 18.10.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Стара Загора, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20215500901244 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба ,предявена от Н. Ю. Й., с ЕГН: **********, с адрес: обл. С.З., общ. Г., с. П., ул. *** чрез адв.Р. М., АК С., против ЗАД „О.“ АД , ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: обл. С., общ. С., гр. С., ***, представлявано от А.П.Л. и Р. К.Д., с правно основание: чл.432. ал.1 КЗ вр. чл.429. ал.1. т.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД и цена на иска 71 122,40 лева – главница.

В исковата молба се посочва, че на 17.10.2020г., около 12:00 часа, на главен път II-55, км. 72+800, в района на с. К.К., общ. Н.З., водачът С. К. К. на лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, поради движение с несъобразен скорост със състоянието на пътя /мокра пътна настилка/ и релефа на местността в посока от гр. Н.З. към гр. Г., навлиза в лентата за насрещно движение и реализира челен удар с правомерно движещия се там лек автомобил марка и модел „Деу Ланос“, с per. № СТ 5712 АВ, управляван от В. Я. В., с което реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадал пътника в лекия автомобил „Дау Ланос“, с per. № СТ 5712 АВ - Н.

Ю. Й..

Сочи се, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 106/17.10.2020г. Образувано е и досъдебно производство № 48-СЛ-I-4, по описа на Военно-окръжна прокуратура - С..

В исковата молба се посочва, че след злополуката Н. Й. е транспортирана до УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З., с работна диагноза: разкъсани сухожилия на ляв крак, порезни рани. Приета е в Отделението по ортопедия и травматология със силни болки в областта на лявата подбедрица, рана в областта на лявото стъпало и болки в цялото тяло. Назначени са й различни изследвания и прегледи, от които са установени: наличие на разкъсно-контузна рана върху дозалната повърхност на ляво ходило; нарушена функция на екстензорните 1 сухожилия на IV и V пръсти и други.. След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на оперативно и медикаментозно лечение. На 19.10.2020г. е извършена оперативна интервенция, като наново се прикрепи сухожилието, направен е шев на екстрензорно сухожилие на IV-ти пръст. На 24.10.2020г. ищцата е изписана от болницата с дадени указания стерилни превръзки на 3 дни, сваляне на оперативния шев на 14-я ден от операцията, да ходи с 2 помощни средства, като не натоварва оперирания крайник за срок от 21-30 дни. Предписана й е терапия за дома със Зинат 2x1 таб.

Твърди се, че въпреки провежданото лечение, на 05.04.2021г. Н. Й. е прегледана от лекар - специалист по нервни болести поради продължаващи болезнени усещания от травмите, претърпени при настъпилото на 17.10.2020г. ПТП.

В исковата молба се твърди, че за проведеното лечение Н. Й. е извършила разходи в общ размер на 1122,40 лева /хиляда сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки/, от които както следва:

- 1082,40 лева /хиляда осемдесет и два лева и четиридесет стотинки/, заплатени за извършената оперативна процедура;

- 40 /четиридесет/ лева - преглед при лекар специалист по нервни болести.

Посочва се, че пътният инцидент е причинил на Н. Й. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справя в ежедневието си. Силно е ограничила социалните си контакти поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитва от фрактурите на лявото ходило. След инцидента не е могла да се изправя сама, да се движи и да се обслужва. Изпитва трудности да ходи сама и да стои на краката си. Оплаква се от изтръпване и болки в долните крайници. Предимно лежи и има нужда от помощта на близките си. Изпитва трудности от обездвижването и залежаването. Изцяло е променен начинът й на живот. Усеща болезненост и дискомфорт в областта на пръстите на левия крак. Силно е ограничена подвижността й. Не може сама да задоволява хигиенните си потребности и не може да се обслужва самостоятелно. Изпитва срам от белезите в областта на долния си крайник, които са причина за ниското й самочувствие. Притеснява се от необходимостта, която има, някой да е ангажиран с полагането на грижи за нея. Невъзможността й да излиза и да се среща с хора я прави затворена и тревожна. Чувства се изолирана, защото не може да се движи нормално. Все още изпитва силни болки в областта на травмите. Изпитва стеснение и срам от безпомощното състояние, в което се намира и от видимите наранявания и белезите от порезните рани. Страда от трудности при изкачване на стълби.

Оплаква се от бърза уморяемост и дискомфорт в долните крайници при продължително придвижване или при продължително стоене в изправено положение.

Твърди се, че изживеният стрес от произшествието рефлектира върху общото й емоционално състояние. Отрицателно е повлиял инцидентът върху психиката й. В резултат на ПТП е станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато остава сама. Тези емоции са породени от 2 усещането, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност и никога няма да се възстанови напълно. Опасява се, че няма да може да се грижи за домакинството пълноценно заради бързата умора и болките в краката. Променена е след преживяното ПТП, като изпитва неувереност и страх от МПС. Чувства се безполезна и се е затворила в себе си. Станала е плаха и често се разстройва, когато не може да свърши нещо сама поради болките. Продължава да сънува кошмари, свързани с преживяното. Станала е тревожна и по-чувствителна от преди. Оплаква се от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувства.

В исковата молба се сочи, че към настоящия момент страданията продължават, като възстановяването й все още не е приключило.

Посочва се, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Нисан Терано 2“, с per. № ВТ 6310 КК, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „О.” АД, с полица № BG/23/120001362014, валидна от 23/05/2020г. до 22/05/2021г.

Сочи се, че съгласно чл.380 от Кодекса за застраховането - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.

Сочи се, че съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице, т.е. би следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди.

Посочва се, че във връзка с това на 03.12.2020г. ищцата отправила извънсъдебна молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „О.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № ЦУ998587/03.12.2020г. Твърди се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищцата на основание чл.432, ал.1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.

Ищцата сочи се, че с оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен 3 за настъпилото ПТП на 03.12.2020г. с извънсъдебната молба претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.

Моли съда да осъди ответника ЗАД „О.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Н. Ю.

Й., с ЕГН: **********, както следва:

- обезщетение в размер на 70 000 лева /седемдесет хиляди лева/ - главница, която счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от Н. Й. болки и страдания, в резултат на причинените й телесни увреждания, при ПТП от 17.10.2020г.;

- законната лихва за забава върху претендиралата главница по т.1 от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба- претенция на 03.12.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди;

- обезщетение в размер на 1122,40 лева /хиляда сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ за претърпените имуществени вреди от Н. Ю. Й., изразяващи се в разходи за оперативна интервенция и за преглед от специалист по повод травмите, причинени й в резултат на ПТП от 17.10.2020г.;

- законната лихва за забава върху претендиралата главница по т. 3 от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди;

- направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение, включително адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

На основание чл.127, ал.4 от ГПК се посочва банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищцата:

IBAN: ***,

BIC: ***,

Ц. АД, титуляр: Н. Ю. Й..

Ответникът ЗАД „О.“ АД, ЕИК: *** оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба като твърди, че не са налице доказателства по отношение на този факт. Предвид образуваното и неприключило досъдебно производство, намира, че процесното събитие не е настъпило по твърдения начин.

На следващо място счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „О.” АД МПС.

Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и ищцата. Според разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, пътуващите в моторните превозни средства следва да имат при движение правилно поставен предпазен колан. Предназначението му е да прикрепи тялото на 4 пътника към седалката, което да ограничи движението му и да предотврати съприкосновението с твърдите повърхности на купето. В представения с исковата молба Протокол за оглед на местопроизшествие е посочено, че лек автомобил марка „Деу" е масивно деформиран в лявата челна зона. От представените данни не става ясно ищцата къде в автомобила се е возила, но несъмнено не е била водачът му, според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 106. Следователно, телесните й увреждания няма как да са получени от деформацията на автомобила при удара. Счита, че липсата на обезопасителен колан е довела до свободното движение на тялото на пострадалата из купето на автомобила, което е довело и до настъпилите травми. В случай, че Й. е спазила законовото си задължение по смисъла на ЗДвП, то намира, че телесни увреждания въобще не биха настъпили или ако бяха настъпили, то те не биха били с такъв интензитет.

Посочва, че приносът на пострадалата е основание за неприсъждане или намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалата е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалата, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Разпечатката съдържа 38 от 145 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2cf2fc81-9698-491a-aa3b-32fbfe7dd482