Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 05.05.2023, Районен съд - Червен бряг

Съд
Районен съд - Червен бряг
Дело
Гражданско дело 13/2023
Вид
Решение № 142
Подписан
05.05.2023
Състав
Христо Витков Първанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 25, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.57 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. гр. ***, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20234440100013 по описа за 2023 година

В РС – *** е постъпила жалба от Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр. *** против мълчаливия отказ на Кмета на Община *** за изпълнение на задължението му по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че с искане вх. рег. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. до Община *** и приложени към него документи, удостоверяващи правото му на собственост е изискал от Кмета на Общината да издаде Заповед за изземване собствения му имот намиращ се в землището на *** общ.***, а именно имот *** от лицата, ползващи ги без правно основание. Твърди, че при така започналото административно производство и в 14-дневен срок за финализиране на процедурата, без да е налице уведомяване за удължаване на срока, не били предприети никакви действия от страна на административния орган. Твърди се още, че след изтичане на законовия срок за произнасяне, не бил уведомен за издадена Заповед, съответно за отказ да се издаде такава.

Твърди, че това непроизнасяне в срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.

1 от АПК. Твърди, че този отказ е в противоречие със закона, тъй като след като е сезиран с искане по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ административният орган, в случая Кмета на Община ***, дължи произнасяне по направеното искане, като в случай, че прецени, че изискванията на закона са изпълнени следва да издаде исканата Заповед, а ако съобрази, че не са налице условията на закона да откаже да удовлетвори искането с изричен акт, като изложи мотиви, обосноваващи отказ.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени като незаконосъобразен мълчаливият отказ на Кмета на Община – *** за издаване на Заповед за изземване на собствените му имоти от лицата, ползващи ги без правно основание и преписката да бъде 1 изпратена на административния орган с указания и срок за произнасяне.

Жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв. А. от АК-***. Поддържа жалбата.

Развива подробни съображения за основателността й, и моли за отмяна на мълчаливия отказ на административния орган. Позовавва се на писмени доказателства. Ответника Кмета на Община *** – редовно призован се представлява от адв. Т. В. от ПлАК, която счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. Позовава се на писмени доказателства. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е допустима. Тя е подадена в срок, от заинтересовано лице и против годен за оспорване административен акт – мълчалив отказ по искане за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, подадено от Н. Г. Н.. Налице е мълчалив отказ от административния орган по смисъла на чл.57 от АПК, предвид подаването на жалбата, след изтичане на 14дневния срок определен за произнасяне. Това е така, защото текстът на чл. 34 от ЗСПЗЗ не сочи срок, в който сезираният административен орган дължи произнасяне по искането за издаване на заповед за изземване на земеделските земи, ползвани без основание.

Следователно, отговорът на този въпрос следва да бъде даден съобразно общите разпоредби – чл. 57 от АПК, където са уредени различни хипотези на продължителност на производството по издаване на индивидуални административни актове, диференцирани с оглед необходимостта от събиране на доказателства, осигуряване възможност на трети лица да се защитят, изискване на мнение или съгласие на други органи и вида на сезирания административен орган. В производството по чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ кметът на общината се произнася по искането, като за установяване неправомерното ползване на земеделските земи, той изисква служебно информация от Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър /чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ/, т.е. налице е събиране на доказателства за съществени обстоятелства. Следователно, в това производство кметът действа в хипотезата на чл. 57, ал. 5 от АПК и следва да издаде заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и продължи срока по ал.1, но с не повече от 14 дни от постъпване на искането, като съгласно ал.8 е необходимо административният орган да уведоми заявителя за това. В случая искането на Н. Г. Н. е входено в Община *** на *** поради което тази дата е началният момент на производството по издаване на индивидуалния административен акт /чл. 25, ал. 1 от АПК/ и броен от тази дата, срока за произнасяне на кмета на общината изтича на 15.10.2021 г.

Жалбата срещу мълчаливия отказ, по която е инициирано настоящето производство, е подадена на 03.11.2021 г., т.е. след 15.10.2021 г., когато е изтекъл срокът за произнасяне по искането на жалбоподателя за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт /чл.

58, ал. 1 от АПК/. От това следва, че за мълчалив отказ би могло да се говори само след изтичане на срока, в който трябва да се произнесе административният орган. Мълчаливият отказ е законова фикция, създадена като гаранция правото на защита на лицата срещу бездействието на администрацията. Като бездействие на администрацията, мълчаливият отказ е трайно фактическо състояние, чиито начален момент е крайният срок за произнасяне 2 на административния орган. Предвид тази същностна характеристика на мълчаливия отказ следва да се приеме, че е налице годен предмет за оспорване и когато жалбата срещу отказа е постъпила преди, а не след изтичане на срока за произнасяне на административния орган, ако след същия срок липсва произнасяне. Същественото в случая е, че след изтичане на срока за произнасяне от административния орган /15.10.2021 г./ такова липсва, което поражда и правния интерес за жалбоподателя от оспорване на мълчалив отказ по чл. 34, ал.

1 от ЗСПЗЗ, макар жалбата да е подадена преди изтичане посочения срок. След постъпване на жалбата административният орган не е издал исканата от жалбоподателя заповед по чл.

34, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този смисъл е налице както подлежащ на оспорване административен акт, така и правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, т.к. тя е подадена на 03.11.2021 г. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като обсъди събраните по делото доказателства, по отделно в тяхната съвкупност и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С искане вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. до Община ***, адресирано до кмета на същата община, Н. Г. Н. е посочил, че е собственик на земеделски имот *** находящ се в землището на *** Община ***. Изказал е твърдения, че той се ползва без правно основание и е поискал да бъде приложен по отношение на тях чл. 34 от ЗСПЗЗ. Към искането е приложен нотариален акт /№ 102, т. IV, н.д. № 702/2008 г. на нотариус рег. № 022 на Нотариалната камара от който се установява, че жалбоподателя е придобил чрез покупко-продажба право на собственост върху имоти - земеделски земи, сред които е и този с № 16540-012002. С писмо изх. № 42-00-466/11.10.2021 г. Кметът на Община *** е поискал от Държавен фонд „Земеделие” гр. *** и от Общинска служба по земеделие гр. *** информация от кого се обработва земеделски имот с *** находящ се в землището на *** община ***. С писмо изх.

№ РД 12-04-155-1/28.10.2021 г. Държавен фонд „Земеделие” Областна Дирекция *** е отговорила на писмото на кмета на Община ***. От същото се установява, че в срок до 30.07.2022 г. ще бъде изготвен регистър на имотите, който е публичен и чрез интернет страницата ще се установи кандидата регистрирал съответния имот за подпомагане. Няма приложен отговор на писмото до Общинска служба по земеделие гр. ***.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С чл. 34 от ЗСПЗЗ е създаден бърз административен способ за изземване на земеделски земи от ползватели без правно основание. Съгласно цитираната разпоредба по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. В това производство сезираният административен орган дължи изрично произнасяне, като нему са вменени задължения да събере доказателства за неправомерното ползване. В случая жалбоподателят Н. Г. Н. е упражнил правомощието си по чл. 34 от ЗСПЗЗ и към искането е 3 приложил документи за притежавано право на собственост върху земеделските земи, чието изземване се иска. Към момента на сезиране на съда, такова произнасяне липсва, като по делото се установи, че не е проявена достатъчна активност към изясняване на обстоятелствата по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ – не е изпратено напомнително писмо за отговор до Общинска служба по земеделие гр. ***. От редакцията на чл. 34, ал.1 от ЗСПЗЗ следва, че административният орган дължи изрично произнасяне. В случая жалбоподателят Н. Г. Н. е собственик на земеделските земи, посочени в искането до административния орган. Ето защо, кметът следва да разпореди изземване на земеделските земи, индивидуализирани в искането, от ползващите ги без правно основание лица. По изложените съображения съдът намира, че мълчаливия отказ на Кмета на Община *** по искане вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. от Н. Г. Н. за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за произнасяне по искането съобразно дадените указания.

По разноските:

С оглед изхода на делото на жалбоподателя се следва възстановяване на направените в производството съдебни разноски. Същия , видно от приложеният договор за правна защита и съдействие е заплатил на адв. А. сумата от 1000 лева за процесуално представителство по настоящето производство и в производството по к.а.д.895/22г. на АС ***.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община *** по искане вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. от Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр. *** за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с *** находящ се в землището на *** Община ***.

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община *** за произнасяне по искането на искане вх. № 44-Н-300 от 01.10.2021 г. от Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр. *** за издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделски имот с *** находящ се в землището на *** Община ***, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от влизане в сила на решението за издаване на заповед по чл.

34, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Осъжда Кмета на Община *** да заплати на Н. Г. Н., с ЕГН ********** от гр. *** направените от него разноски по настоящето производство и по к.а.д. № 895/22 на АС ***.

Решението подлежи на обжалване пред ***ския административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________

4