Определение № 33612 от 12.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33612 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110127108 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от С. П. М., ЕГН ********** срещу „Сентилион“ ООД, ЕИК ., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 1 203,75 лева (хиляда двеста и три лева и 75 стотинки), представляваща главница за неизплатено трудово възнаграждение, представляващо остатък от бонус за 2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането и сумата 17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща лихва за период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 9237/2025 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. Ищецът поддържа, че е бил в трудово правоотношение с ответника по трудов договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г. Твърди, че с предложението за работа, предхождащо трудовия договор, ответникът се е задължил да изплати на ищеца бонус в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение заедно с 12-та заплата. Счита, че поетото задължение не е изменено с трудовия договор. Вместо пълния обещан бонус ответникът заплатил единствено половината, а именно – 1203,75 лв., поради което ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че 1

„Сентилион“ ООД, ЕИК . дължи на С. П. М., ЕГН ********** сумата от 1 203,75 лева (хиляда двеста и три лева и 75 стотинки), представляваща главница за неизплатено трудово възнаграждение, представляващо остатък от бонус за 2024 г., ведно със законна лихва за период от 14.02.2025 г. до изплащане на вземането и сумата 17,77 лева (седемнадесет лева и 77 стотинки), представляваща лихва за период от 06.01.2025 г. до 13.02.2025 г.

Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, приемането на които като доказателства се иска. Прави се искане по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на документи от ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищцата основава претенцията си на предложение за работа, което не представлява договор, вкл. трудов, и не обвързва работодателя. Счита, че работодателят не е поемал задължение за изплащането на посочения бонус с трудовия договор, който освен това следва по време предложението за работа.

Посоченото допълнително възнаграждение не фигурира и в Правилата за структуратата и организацията на работната заплата, с които ищцата се е запознала и е подписала в първите дни на трудовото правоотношение. В тези правила, както и в индивидуалния договор на ищцата този бонус фигурира като незадължителен и изплащан по усмотрение на работодателя за постигнати резултати. Накрая твърди, че исканият от ищцата бонус е изплатен и то в по-голям от претендирания от нея размер.

Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ответника копие, приемането на които като доказателства се иска. Прави се искане по чл.183, ал. 1 ГПК за представяне на документи в оригинал от ищеца.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл. 422 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и чл. 86 ЗЗД.

При очертания с исковата молба предмет на спора, в тежест на ищеца е да докаже, че по съществувало между страните трудово правоотношение действително е било уговорено допълнително трудово възнаграждение като 2 част от съдържанието на трудовото правоотношение, че са настъпили предпоставките за неговото изплащане, както и неговия размер.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането и периода на забавата, както и размера на мораторната лихва.

В тежест на ответника при доказване на горното е, че е изпълнил задълженията си по договора, както и да докаже възраженията си.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 Г П К безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е възникнало трудово правоотношение с Трудов договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено от ищцата на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 9237/2025 г. по описа на СРС, 90 състав.

Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като доказателствени средства и относими към така очертания предмет на доказване, поради което същите следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне от ответника на свързаните с прекратяването на трудовото правоотношение документи следва да бъде оставено без уважение, тъй като това обстоятелство е безспорно между страните и не е пряко свързано с претендираното от ищеца допълнително възнаграждение.

Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне от ответника на други допълнителни споразумения към трудовия договор следва да бъде оставено без уважение, тъй като е общо и бланкетно. Ищецът не посочва конкретно какви са тези допълнителни споразумения, нито каква е тяхната релевантност за производството.

Искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК за представяне от ищеца на предложението за работа в оригинал се оставя без уважение, тъй като то е представено в заверен от адвокат препис, като ответникът не твърди документът да има недостатъци и/или непълноти, или други причини, които налагат представянето му в оригинал.

3

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 9237/2025 г. по описа на СРС, 90 състав.

ОТДЕЛЯ за безспорно и нунуждаещо се от доказване между страните по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение с Трудов договор от 21.08.2023 г., което е било прекратено от ищцата на основание чл.

326, ал. 1 КТ, считано от 08.01.2025 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за представяне на документи от ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 183, ал. 1 ГПК за представяне от ищеца на предложението за работа в оригинал.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. от 09.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4