Решение № 4715 от 29.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4715 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20221110206277 по описа за 2022 година при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 6277 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Л. В. К. срещу Наказателно постановление (НП) № ***., издадено от *** с което на жалбоподателя Л. В. К. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС" за 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП.

В жалбата от Л. В. К. се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят К. оспорва фактическите констатации и правните изводи на административнонаказващия орган, като счита, че не е осъществила състава на вменените й административни нарушения. Сочи, че фактическата обстановка в АУАН и издаденото въз 1 основа на него наказателно постановление е неясна. Развиват се доводи за неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП, тъй като посочената за нарушена разпоредба се отнася за ПТП „когато при произшествието са пострадали хора“, какъвто процесния случай не е. Алтернативно се излагат съображения за маловажност на случая. Моли се за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание, в което даден ход на делото по същество, жалбоподателят Л. К., редовно призована, се явява лично и с адв. А. Д. от ***, редовно упълномощен, който пледира за отмяна на оспореното наказателно постановления, като заявява, че не може да се провери източника на информация, който е станал повод за съставяне на акта за установяване на административно нарушение спрямо доверителката му, което представлява основание за отмяна на наказателното постановление. Адв. Д. претендира и за присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят Л. В. К. се присъединява към заявеното от адв. А. Д. от ***като дава обяснения, в които заявява, че онази вечер в 17.30 ч излязла от работа и паркирала автомобила си пред къщи, преоблякла се и в един момент й звъннал съседа по телефона като й казала, да отиде, тъй като едни хора търсят кой е водача, собственика на ***- та, тя го попитала какъв е проблема, но той й казала, че не знае точно, тя слязла и разговаряла с мъж и жена.

В тази насока и жалбоподателят Л. К. пояснява, че пред нейният автомобил имало една кола *** като тя не била сигурна, че зад нея е паркирала и те й казали "Одрали сте ми бронята", тя ги попитала как я е одрала, като не се виждало от страната на тротоара, а те и казали "Елате" и действително по "***" - а имало две драскотини и й казали, че тя го е направила, но тя отрекла това, а мъжът и жената поискали да подпише протокол, като й казали, че трябва да доплати някакъв добавък, но тя отказала да подпише протокола, тъй като била абсолютно сигурна, че не е направила нищо на тяхната кола.

На следващо място в обясненията си жалбоподателят Л. К. заявява, че мъжът й казала, че ще извика ***, на което отговорила, че е тяхно право и се прибрала в дома си, като минало доста време и от прозореца видяла, че имало светлини на полицейска кола, слязла долу, разговаряла с полицаите, представила се за собственика на ***- та, като един от полицаите пишел, че 2

ПТП е от страната на тротоара отдясно, тя му казала, че нищо не е направила, но той не й отговорил и продължил да пише, след което й казал, че не трябва да подписва нищо.

Не на последно място жалбоподателят Л. К. сочи, че мъжът, който се представил за собственик на "***" - а й казала, че е извикал адвокатите си *** за да изискат записи от сградата на института по безопасност на храните, който се намирал на бул. ***като и полицейските служители тръгнали към *** ***и тя попитала един от тях дали трябва да отиде там, но той й отговорил както прецените и тя решила, че няма да отиде, като се прибрала, а след около година й се обадил кварталният инспектор, казвайки й че трябва да отиде в КАТ да си получи документи и тогава разбрала, че срещу нея е написан акт.

Въззиваемата страна - ***редовно призована, не се явява.

В постъпили писмени бележки от ***, чрез пълномощника му главен юрисконсулт *** се изразява становище по жалбата като се отправя молба към съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснова и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 21.02.2022 г. свид. Ц. Х. Ц. на длъжност *** при отдел ***съставил против жалбоподателя Л. В. К. акт аз установяване на административно нарушение /АУАН/ сер. АД, бл. № ***. за това, че на 25.05.2021 г., около 17:50 часа, в гр. София, по ул. „Люлин планина“ с посока на движение бул.

„П.Славейков“ управлявайки собствения си лек автомобил марка *** жалбоподателят ***К. поради недостатъчен контрол върху МПС, реализирала ПТП с паркирания пред нея ***модел *** с рег. *, **след което напуснала местопроизшествието като не установила нанесените щети и не изчакала пристигането на компетентните органи на МВР. Посочените фактически констатации каса квалифицирани като в АУАН като нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП. АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН по преписка № С-551/21 г. Актът бил съставен в присъствието на 3 нарушителя и на двама свидетели, бил подписан от същите и от актосъставителя, като екземпляр от него бил връчен на нарушителя Л. К..

Същата вписала възражение в акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН от *** било издадено и обжалваното Наказателно постановление № *** от 10.03.2022 г., с което на жалбоподателя Л. К. на основание чл. 185 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 /сто/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя К. на 21.04.2022 г., а на 04.05.2022 г. била подадена жалбата срещу него.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване - показанията на свидетелите Ц. Ц., Е. К., К. С.а, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - сведение от Д. Й., декларация от Л. К., протокол за ПТП № *** г., със скица към същия, справка картон на водача за извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заверен препис от Заповед на Министъра на вътрешните работи относно заеманата длъжност от наказващия орган, ведно с акт за встъпване в длъжност, заверен препис от Заповед № *** г. на *** относно компетентността на актосъставителя, заверен препис от Заповед № *** г., заверено копие на Заповед № *** г. и останалите съдържащи се по административно - наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на св. К. Симеонов С. не допринасят за изясняване на така посочените в обжалваното наказателно постановление нарушения, доколкото свидетелят твърди, че няма спомен за случая.

Съдът възприе с доверие показанията на актосъставителя - свид. Ц. Ц., намирайки ги за обективни, последователни и непротиворечиви. От същите се установяват обстоятелствата около съставянето на процесния АУАН, 4 включително и факта, че актосъставителят не е очевидец на констатираните нарушения, а е съставил акта въз основа на докладна записка, декларация и протокол за ПТП.

От показанията на св. Е. К. става ясно, че същият е изготвил докладна записка във връзка с процесното ПТП, установяват се обстоятелствата около мястото на ПТП, механизма на настъпването на последното, наличието на материални щети по двата автомобила и напускането на мястото на ПТП от другия водач.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на обясненията на нарушителя Л. В. К. намирайки ги за последователни.

За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени доказателства.

От протокол за ПТП с № **** г. става ясно какви са материалните последици от реализираното ПТП - били причинени видими щети в задната странична част на ***

От справката картон на водача става ясно, че жалбоподателят Л. К. има извършени и други нарушение на ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.

В производство по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и заповед № 513з5 242/12.01.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице - Ц. Х. Ц., заемащ длъжността ***.

Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган началник сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, на когото съгласно чл.

189, ал. 12 от ЗДвП и приложената Заповед №***г. на Министъра на вътрешните работи са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена форма. Налице е и редовна процедура по съставяне и връчване на акта, както и връчване на атакуваното наказателно постановление.

Въпреки изложеното до тук, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при описанието на двете вменени на жалбоподателя Л. В. К. административни нарушения.

По нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Касае се за общо правило за движение по пътищата, което по никакъв начин не е конкретизирано в акта и в наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Е.

К. и Ц. Ц., както и от приложените писмени доказателства /попълнена декларация от жалб. Л. В. К., обясненията на същата, протокол за ПТП № ***., ведно със скица на ПТП към него, съдът намира, че не се установява по безспорен начин причината за настъпване на пътния инцидент. В протокола за ПТП е отбелязано единствено, че МПС 1*реализира ПТП с***, след което водачът е напуснал същото.