Решение № 3650 от 18.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3650 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20233110110467 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 224, ал.

1 о т КТ, чл. 213, ал. 2 о т КТ и чл. 220, ал. 1 о т КТ от А. Н. П., ЕГН **********, с която претендира да бъде осъден ответника Б.*** О. И С.- *** ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, р. И., ж.к. С. Т. бл. ****, вх. ****, ет. ****, ап. **** , да му заплати по сключения между страните трудов договор № ****/***** г., следните суми:

390 лева- неизплатено обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.07.2022 г. до 07.07.2023 г.; 1053.00 лева- обезщетение за незаконно недопускане на работа за периода от 12.02.2023 г. до 23.03.2023 г.; 2340.00 лева- обезщетение за неспазено предизвестие в размер на тримесечното брутно трудово възнаграждение на ищеца, съгласно т. 6.3. от договора, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 16.08.2023 г. до окончателното им изплащане. В открито съдебно заседание на 18.04.2024 год. е допуснато изменение на исковете, като този с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ се счита предявен за сумата 348.33 лева, иска по чл. 213 от КТ- за сумата 1078.76 лева и иска с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ- за сумата 2438.28 лева.

Ищецът твърди, че полагал труд в ответното дружество по силата на трудов договор № ****/***** г., на д. „о.” с договорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, с месторабота обекти на ***** – гр. В., в. ф.

*****- „Т. к.“. Трудовият договор е сключен с шестмесечен срок за изпитване, като след изтичането на изпитателния срок на 01.01.2023 г. същият на основание чл. 71, ал. 2 от КТ е 1 трансформиран в безсрочен. Ищецът полагал труд на 12- часови работни смени при график, редуващ дневна и нощна смяна, последвани от два почивни дни. Съгласно трудовия договор, срокът за предизвестие за прекратяването му след изтичане на изпитателния срок, е еднакъв за двете страни – 3 месеца, но не по- дълъг от срока по Договор № *****/24.10.2018 г., сключен между работодателя и ***** - В.

Ищецът започнал да изпълнява трудовите си задължения на 01.07.2022 г., като същите се състояли в осъществяване на въоръжена охрана на военния обект, извършване на обход по протежение на външната му граница, докладване за нарушена цялост на оградното съоръжение и на неправомерно навлизане на територията му. Твърди се, че ищецът е докладвал устно на дежурните офицери на военния обект и началник - смяната за множество нарушения, които е констатирал по време на работа, като същите се изразявали в липсващо на места оградно съоръжение, изцяло липсваща полоса и липсващо съоръжение за разреждане на оръжието, които са застрашавали сигурността на охранявания от ищеца обект, и са поставяли живота му в пряка опасност поради по-лесната възможност за навлизане в обекта. През м. февруари 2023 г., по време на една от смените си А. П. съобщил на дежурния офицер, че ще опише оплакванията си писмено в книгата за отразяване на нарушения. На следващия ден получил обаждане от г- н Н. – представител на работодателя, който му съобщил, че считано от 12.02.2023 г. до края на месец февруари 2023 г. не следва да идва на работното си място, защото няма да бъде допуснат до него. За да получи информация кога отново ще е на работа, след 12.02.2023 г. ищецът звънял през ден на М. П.изпълняващ длъжността „началник- смяна“ и който изготвял графиците за работа, като отговорът бил, че неговото име не присъства в графика за работа. На 30.03.2023 г. ищецът бил уведомен от г-н Н., че след становище на Д. а. „Н. с.“ му е отказан достъп до военния обект, като му показал одобрен на 23.03.2023 г. от К. на В. с. к. К. М. списък на лицата и превозните средства от „Б. за о. и с. *****“ *****, които ще посещават ф. ****- В. за срок до 31.12.2023 г., като името му не присъствало в него, въпреки че същото е присъствало в списъците за 2022 г. и 2023 г., съгласно които е бил одобрен да посещава въпросното военно формирование.

Ищецът твърди, че за периода от 12.02.2023 г. до 23.03.2023 г. незаконно не е бил допускан до работа, че представеният му списък с допуснати имена е извънреден и провокиран от факта, че е предупредил за документиране на нарушенията в писмен вид.

Становището на Д. а. „Н. с.“ е обжалвано пред А.с. - гр. В. като същото е оставено без разглеждане, тъй като становището не подлежи на съдебен контрол.

На 30.03.2023 г. А. П. подал молба за неплатен отпуск до 30.06.2023 г., като впоследствие в началото на юли 2023 г. получил заповед № 5/30.06.2023 г., с която, считано от 01.07.2023 г. на основание чл. 328, ал. 1 т. 12 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, като посоченото в сключения между страните договор предизвестие не било спазено. След това получил нова заповед № 7/06.07.2023 г., с която се коригира старата заповед и в която е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от 07.07.2023 г. и е добавено, че работодателят дължи обезщетение за неизползван годишен отпуск за 10 дни, 2 което до датата на депозиране на исковата молба не билоизплатено.

Посочени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Ответникът Б. ****О. И С. - **** **** е подал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Заявява, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено поради невъзможност за изпълнение, която не зависи от волята на страните, поради което не може да бъде отстранена. Поради усложняване на международното положение и напрежението в района на Ч. м., досиетата на работещите в граждански формирования лица, в т.ч. и в обект „Т. к.“ редовно бивали преразглеждани, като при такова преразглеждане през м. януари 2023 г. на ищеца е отказан достъп. Вероятна причина за отказа е поведението му, изразяващо се в отказ да се подчини на дежурния военен офицер на 30.01.2023 г. при извършена проверка, като се твърди се, че същият се държал арогантно и отправил заплахи. Първоначалното съобщение за отказан допуск било устно, тъй като страните очаквали положително изменение на обстоятелството, но това не се случило, поради което се наложило прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът връчил на ищеца тримесечно предизвестие за уволнение, което последният отказал да приеме и подпише. Твърди, че визираните в исковата молба нарушения не отговарят на истината и констатираните им не е било част от трудовите задължения на ищеца. Сочи, че претенцията за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е неоснователна, тъй като задължението не съществува. Ищецът бил използвал общо 10 дни платен годишен отпуск през 2022 г. и заплащането му е станало с месечните възнаграждения за съответните месеци. За времето от 01.01.2023 г. до 07.07.2023 г. ищецът бил ползвал неплатен отпуск от 3 месеца и 10 дни и в месечното му възнаграждение за месец юли 2023 г. неправилно му е начислено и заплатено по- голямо обезщетение от полагащото му се. Оспорва иска по чл. 213, ал. 2 КТ поради липса на незаконно недопускане до работа или за виновно поведение на длъжностните лица, като твърди, че в същия период ищецът е бил в отпуск. През този период е текъл срокът на предизвестието, като сочи, че факта на отказ за получаване на предизвестието за уволнение от страна на ищеца, не основава основателността на иска по чл. 220, ал. 1 КТ.

Посочени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Претендират се разноски

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Страните по делото са били в трудово правоотношение по силата на сключен между тях безсрочен трудов договор № ЛС- 13 с 6- месечен срок на изпитване, сключен на 02.06.2022 г., съгласно който ищецът приема да изпълнява длъжността „о.“. Ищецът е полагал труд на 12- часови работни смени при график, редуващ дневна и нощна смяна, последвани от два почивни дни. Съгласно трудовия договор, срокът за предизвестие за прекратяването му след изтичане на изпитателния срок, е еднакъв за двете страни – 3 месеца, но не по- дълъг от срока по Договор № 7013/24.10.2018 г., сключен между 3 работодателя и ****- В.

Ищецът твърди, че за периода от 12.02.2023 г. до 23.03.2023 г. незаконно не е бил допускан до работа. Това се случило след последната нощна смяна, след която следвали два почивни дни. Тогава му се обадил представителят на работодателя свидетелят Н., който му съобщил, че от 12.02.2023 год. до края на месеца не следва да идва на работа, защото няма да бъде допускан до работното си място. Този разговор не се оспорва от ответника, а и се установява от показанията на разпитаните свидетели. Спорното обстоятелство е дали в периода от 12.02.2023 год. до 23.03.2023 год. ищецът е бил в неплатен отпуск или работодателят незаконно е отказвал да го допусне до работа.

Приетата по делото съдебно- графологична експертиза установи, че подписът на работника в заявление за ползване на 30 дни неплатен отпуск за 2023 год., считано от 10.02.2023 год. до 28.03.2023 год. не е изпълнен от ищеца. При това положение съдът приема, че той не е бил в отпуск през този период.

Относно твърдяното незаконосъобразно недопускане до работа съдът намира следното: страните не спорят, че ищецът е постъпил на работа като охранител в обект в. ф.

****- Т. к/. в с. З., обл. В. Едно от решаващите условия за извършване на тази работа е получаване на допуск от ****, който извършва проверка на кандидата. Няма спор и че такъв допуск е даден на ищеца преди започване на работа. По данни на ответника поради усложняване на международното положение и напрежението в района на Ч. м., досиетата на работещите в граждански формирования лица, в т.ч. и в о„Т. к.“ редовно са преразглеждани, като при такова преразглеждане през м. януари 2023 г. на ищеца е отказан достъп. Вероятна причина за отказа е поведението му, изразяващо се в отказ да се подчини на дежурния военен офицер на 30.01.2023 г. при извършена проверка, като се твърди се, че същият се държал арогантно и отправил заплахи. За наличието на конфликт сочи данни и самият ищец, но той заявява, че причина за това били забелязани от него нарушения, за които съобщил на дежурния офицер, че ще докладва в писмен вид. Така се стигнало до проверка от щаба на флота, като свидетелят Н. посочи, че комисията заседавала на 22.02.2023 год. и била в състав: полковник П. от щаба на флота, който отговаря за договорите, капитан първи ранг Д.- зам. Н.на во.а б., ю. и г. е.. Съставен е констативен протокол за комисията, която заседава. Впоследствие, с рег. № ***/06.03.2023 год., подписан на 23.03.2023 год., командирът на военоморските сили контраадмирал К. М. е одобрил списък на лицата и превозните средства от Б. **** О. И С. *** Е., които ще посещават в. ф. ******за изпълнение на Договор за денонощно физическа в. о. на в.ф. *****- В. за срок до 31.12.2023 год. Лицата под № 2 и 24 са задраскани и вписана забележка, че списъкът важи да всички в него, с изключение на тези лица, които са ищецът и брат му- свидетелят П. Н. П.. Този списък е издаден на основание т. 12 от Заповед на Ми.на о. на Р.Б. № ОХ- 508 от 19.06.2018 год. относно определяне на ред за посещения на български и чуждестранни граждани в М. на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната на Б. а. По делото са представени списъци от предходни периоди, в които ищецът фигурира. Ищецът счита, че до одобряване на новия списък от 23.03.2023 год. е имал право да посещава обекта 4 въз основа на предходни списъци от 2022 год. и 2023 год., в които е фигурирал.

Както бе посочено и по- горе, страните не спорят, че в периода от 12.02.2023 год. до 23.03.2023 год. ищецът не е бил допускан до работа, както и че в този период е текла проверка от ***** относно неговия интегритет за заемане на длъжността. Доказателство за това е инициираното от ищеца производство производство по обжалване на отрицателното становище на **** , обективирано в представения по делото списък. Жалбата му е оставена без разглеждане от А. ****- В., тъй като становището на ***** не подлежи на съдебен контрол. В отговора ответникът сочи, че съобщението за отказан допуск първоначално е дошло устно и съответно устно е предадено на ищеца, като се наложила и промяна на графика на дежурствата на охранителите от ответното дружество.