Присъда № 147 от 31.10.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 963/2021
- Вид
- Присъда № 147
- Подписан
- 31.10.2022
- Състав
- Димитър Христофоров Кирилов
Цитирани разпоредби
- чл.16 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.3, ал.2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.354а и сл. · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.6 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.53, ал.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.110 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.110, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.155 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.208, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.308, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.356 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.356, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №147/31.10.2022г. постановена по
НОХД№963/2021г. по описа на ПлРС.
Обвинението е против подсъдимия В. Д. З. от гр. Плевен, с ЕГН – ********** за това, че на 14.01.2020г. в гр. Плевен, бул. ****, до блок „***“ без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП – в сила от 03.10.1999г., обн. в ДВ бр.30 от 02.04.1999г., посл. изм. ДВ бр.24 от 22.03.2019г./ държал високорисково наркотично вещество „амфетамин” /съгл. Приложение №1 към чл.3, т.1 от списък I – растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №293/27.10.2011г., обн. в ДВ бр.87/04.11.2011г., посл. изм. и доп. ДВ бр.41/21.05.2019г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ с нетно тегло 7,091 грама на стойност 212.73 лева – престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен лаконично поддържа повдигнатото срещу подсъдимия В.З. обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие доказателства и в хода на съдебното следствие.
Пледира по отношение на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с три години изпитателен срок и глоба в полза на държавата в размер на 2000 лева.
Защитата в лицето на адв. Д.З., развива пространни доводи за недоказаност на обвинението и за допуснати в хода на досъдебното производство и съдебното следствие съществени процесуални нарушения.
Подсъдимият В.З. за поред път твърди, че Председателят на състава е предубеден, не излага никакви други доводи и иска в „последната дума „справедлив процес.
Съдът, след като взе предвид показанията на свидетеля И.Д., прочетените показания на свидетеля Д. по реда на чл.281, ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетелите С.М., Я.Б., прочетените показания на свидетеля Б. по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, показанията на свидетелите Г.Г., П.И., заключението на вещото лице В.С. по изготвената съдебнодактилоскопна експертиза, заключението на вещото лице И.П. по изготвената съдебно физико-химична експертиза, приетите писмени доказателства събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.01.2020г. след 23.00 часа, подсъдимият В.З., заедно със свидетеля Я.Б. се движили пеша в гр. Плевен по бул. „***“ в посока ул. „***“. Насреща 1 им в патрулен автомобил на Първо РУ на МВР-Плевен, патрулна дейност осъществявали свидетели И.Д. и С.М.. Поради късният час на денонощието, както и заради външния вид на подсъдимия и свидетеля Б. - същите били с качулки полицейските служители решили да им извършат проверка. Водач на автомобила бил свидетелят М., пасажер свидетеля Д.. След като спрял полицейският автомобил и свидетелите излезли от него, тези им действия били забелязани от подсъдимия З. и неговия приятел свидетеля Б.. На паркинга пред блок „***“ на *** на бул. „***“, подсъдимият З. изхвърлил под близък автомобил намиращото се в него наркотично вещество – 1 бр.прозрачно затварящо се полиетиленово пликче с размери 7х5см, съдържащо бяло прахообразно вещество. Тези му действия били забелязани от полицейските служители свидетелите Д. и М., като Д. осветил с прожектор мястото, където се намирало пликчето и констатирал, че същото съдържа бяло прахообразно вещество. Веднага уведомил дежурния в Първо РУПлевен, като първото действие по разследването бил извършен оглед на местопроизшествието обективиран в Протокол, същият бил изготвен от *** Ю.Д. при Първо РУ на МВР-Плевен. В присъствието на поемните лица Г.Г. и П.И..
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на всички свидетели по делото, както и от писмените доказателства по същото.
По отношение на възраженията отправени в хода на съдебното следствие, както и по време на пледоарията на адв. З., за липса на номера на Заявителските материали, Протокола за оглед на местопроизшествие и приложения албум към него, съдът намира, същите за неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл.208, т.1 от НПК, законен повод за започване на разследване е съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление.
Видно от показанията на свидетелите Д. и М. е, че първият от тях е уведомил дежурния в Първо РУ на МВР-Плевен за установените действия на подсъдимия З., които са го усъмнили, че се касае за престъпление свързано с притежанието и разпространението на наркотични вещества по смисъла на чл.354а и сл. от НК. Това съобщение е отразено в протокола за оглед на местопроизшествие.
Съобразно разпоредбата на чл.212, ал.2 от НПК - Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършват обиск при условията и по реда на чл.164. Тази разпоредба корелира с разпоредбата на чл.356, ал.1, т.1 от НПК, според която бързото производство се провежда, когато лицето е заловено при или непосредствено след извършване на престъплението.
2
Настоящият случай е именно такъв. **** Ю.Д. е спазила изискването на разпоредбата на ал.3 на чл.212 от НПК, като в рамките на 24 часовия срок е изготвила писмено уведомление за започналото наказателно производство до РП-Плевен. Преписката е заведена под №В-356/2020г., Б-17/20 на РП-Плевен, а ЗМ е № 38/14.01.2020г. по описа на Първо РУ-Плевен. Разпоредбата на ал.3 на чл.356 от НПК указва, че бързото производство се счита образувано със съставянето на акта по първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора.
След като съдът констатира, че всички тези разпоредби са спазени, няма основания да приема, че по отношение на образуваното досъдебно производство спрямо В.З. са нарушени неговите права.
Разпоредбата на чл.155 и сл. от НПК е спазена при извършеният оглед.
Това обстоятелство съдът констатира, след като се запозна с Протокола за оглед на местопроизшествие. Наказателно процесуалния кодекс неизисква същият да има определен номер, като това се отнася и за изготвения Фотоалбум към протокола.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че през цялото време по движението по бул. „***“, той е имал визуален контакт спрямо подсъдимия З. и свидетеля Б.. Очевидец е на действията на З. по изхвърляне на пликчето с бялото прахообразно вещество. Съдът намира и неговите показания за логически обосновани затова, какво е насочило вниманието му към подсъдимия и свидетелят Б., а именно - „лицата бяха с качулки и при визуалния контакт реагираха – сепнаха се, не знам как да определя, като ни видяха получиха някакъв смут и след това движението с ръката и изхвърлянето.“
Показанията на свидетеля М. в пълна степен кореспондират с показанията на свидетеля Д.. Той описва действията на З., като леко приклякване и хвърляне на пликчето към паркираната кола. Той описва поведението на подсъдимия и Б., след като са ги възприели, като притеснение. От показанията на този свидетел се установява, че Фотоалбума е изготвен непосредствено, когато се е извършвал и огледа на местопроизшествието. В пълна степен заявеното от тези двама свидетели, кореспондира с показанията на свидетеля Д. дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК.
В противоречие с тези гласни доказателствени средства са показанията на свидетеля Я.Б.. Той описва фактическа обстановка според която З. не е изхвърлил нищо под автомобил. Този автомобил, под който е намерено пликчето с бялото прахообразно вещество се е намирал на около шест метра от тях. И между него и *** Д. се е развил учтив диалог. Свидетелят Б. твърди, че свидетелят Д. е пипал пликчето.
Констатираните противоречия между показанията на свидетеля Б. дадени в хода на съдебното следствие и прочетените му показания по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК дадени в хода на досъдебното производство 3 не бяха отстранени. Но свидетелят Б. не можа да отговори на въпроса – Защо твърдението му, че свидетелят Д. е пипал пликчето, не е направено при показанията му дадени в хода на досъдебното производство? Съдът приема неговият отговор, че тогава не го е смятал за важно, за противоречащ на каквато и да било логика. Свидетелят Б. е наясно за какво се провежда досъдебното производство и степента му на интелектуално развитие не оправдава това му твърдение. Очевидно е, че Б. е наясно, че въпросното пликче е предмет на престъпление. Няма как в този случай и при условие, че подсъдимият му е приятел да пропусне да съобщи на органа на разследването в дадените показания в хода на досъдебното производство, че свидетелят Д. го е пипал. Възникналите противоречия в тази насока не бяха отстранени при проведените очни ставки между свидетелите Б. и Д., и между свидетелите Б. с М..
Спазената процедура при изготвяне на Протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, както и на самия оглед се установява от показанията на свидетелите Г.Г. и П.И.. Фотоалбумът е изготвен в съответствие с разпоредбата на чл.110, ал.1 от НПК, според която веществените доказателства трябва да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по възможност фотографирани.
Разпоредбата на чл.109 от НПК указва, какво е веществено доказателство, като в настоящият случай това се явява 1 бр.прозрачно затварящо се полиетиленово пликче с размери 7х5см, съдържащо бяло прахообразно вещество - предмет на престъплението.
НПК не изисква фотоалбума към Протокол за оглед на местопроизшествието да има номер.
Формата на която следва да отговарят Протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения фотоалбум е указана в Раздел 4 на НПК, Писмени доказателствени средства, като разпоредбата на чл.129, ал.1 от НПК описва тяхното съдържание. В същото не е включено задължението протоколите и фотоалбума да имат номера. Видно е от съдържанието на тези писмени доказателствени средства, че те отговарят на изискванията на чл.129 от НПК.
Не съществува забрана в НПК, **** да бъде поемно лице. Свидетелят Г.Г. е **** в Първо РУ на МВР- Плевен, като същият е бил поемно лице при извършване на огледа на местопроизшествие. В това му качеството е разпитан в качеството на свидетел в хода на съдебното следствие. От показанията на този свидетел се установяват действията на дежурната оперативна група, наличието на „пакетче до една кола, което трябваше да се изземе с протокола за оглед.“ Като свидетелят през цялото време е наблюдавал действията на експерта, както не е констатирал някой да затруднява подсъдимият В.З. да наблюдава случващото се. Свидетелят е прочел протокола за оглед на местопроизшествие преди да го подпише, вещественото доказателство също му е било предявено.
4
От показанията на свидетеля П.И., също **** се изяснява обстоятелството, защо двамата с Г. е било необходимо да станат поемни лица.
Установява се, че те заедно със свидетеля Г. са присъствали от началото до края при огледа на местопроизшествието и съставянето на протокола.
Установява се от предявения им фотоалбум, че именно това е местопроизшествието. Установява се, че подсъдимият З. е имал възможност да наблюдава действията на органа по разследване и останалите длъжностни лица. Установява се, че свидетелят, след като е прочел Протокола за оглед на местопроизшествие се е подписал на него. Установява се, че вещественото доказателство му е било предявено, като той се е впечатлил от голямото му количество.
Разпоредбата на чл.118, ал.1, т.3 от НПК не забранява на ****и да са поемни лица, както и да бъдат свидетели по делото.
От заключението на вещото лице В.С. с Протокол № 9 по извършената съдебно-дактилоскопна експертиза се установява, че по представения за изследване обект-веществено доказателство – 1 бр. прозрачно затварящо се полиетиленово пликче с размери 7х5см, съдържащо бяло прахообразно вещество, иззето с Протокол за оглед на местопроизшествие от дата 14.01.2020г. в гр. Плевен, ул. „***“ ***, паркинг пред бл.“***“ – няма годни за идентификация дактилоскопни следи.