Решение № 232 от 01.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Велико Търново, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500151 по описа за 2025 година

С решение № 289 от 20.12.2024г. по гр.д. № 49/2024г. по описа на Габровския окръжен съд, е признато за установено че по Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20234230100609/2023г. по описа на РС Севлиево Б. А. М., с ЕГН ********** от гр.Севлиево, дължи на „Обединена Българска Банка" АД, с ЕИК 000694959, с адрес на управление гр.София, ******** сумата от 25 077, 59лв. - главница, 2065,82лв. - договорна лихва за периода 20.08.2021г.-08.06.2021г., сумата от 410,30лв. - обезщетение за забава върху просрочените от кредитополучателя плащания за периода 20.08.2021г.-08.06.2023г., като е отхвърлил предявеният иск за разликата за горницата над 2065,82лв. до размера на 2120,56лв., сумата от 47,75лв. - обезщетение за забава върху изискуемата главница за периода 09.06.2023г. до 14.06.2023г., сумата от 84 лв.- такса за връчване на покана, законна лихва, считано от 16.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Б. А. М., с ЕГН ********** от гр.Севлиево да заплати на „Обединена Българска Банка" АД, с ЕИК 000694959, с адрес на управление гр.София, ******** сумата от 598,55лв.- разноски в заповедното производство и сумата от 3885,55лв. - разноски по делото.

Против това решение в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на ищеца, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ОББ" АД-гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д.. Счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита за неоснователно заключението на първостепенния съд, че законна лихва в заповедното производство не е присъждана, поради 1 което претенцията за такава се явява неоснователна; възразява срещу решението в частта, с която претенцията за обезщетението за забава върху изискуемата главница за периода от 09.06.2023 г. до 14.06.2023 г. е отхвърлена, като неоснователна; твърди, че от страна на банката е осъществено надлежно уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на процесното кредитно задължение; сочи, че на банката се дължат необходимите разноски относно връчването на нотариалната покана. Изложени са подробни съображения в жалбата на горепосочените възражения. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС-Габрово в обжалваната част и да уважи предявения иск в пълния размер.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея Б. А.

М.. Не е постъпил отговор и от назначения особен представител адв. Е. П..

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответницата по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 изр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло, в обжалваната част-и допустимо.

По същество решението в обжалваната част е частично неправилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка /с изключение на тези, касаещи присъждането на законна лихва върху дължимата галвница/, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд /с изключение на тези, касаещи присъждането на законна лихва върху присъдените с решението суми за главница, считано от 16.06.2023г./, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд /с изключение на тези в посочената част/ относно неоснователността и недоказаността на предявения установителен иск, в частта, с която е отхвърлен установителният иск на банката за договорна лихва за разликата от 2065,82 лв. до 2120,56 лв.; за сумата 47,75 лв.-обезщетение за забава върху изискуемата главница за периода 09.06.2023г.- 14.06.2023г.; и за сумата 84 лв.-такса за връчване на покана.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя:

Оплакването, че длъжниците са били надлежно уведомени от банката за предсрочната изискуемост на кредита по реда на чл. 47 от ГПК на 11.04.2023 г. е неоснователно. Видно от данните по делото се установява, че адресатите не са могли да бъдат открити на посочените от тях адреси и твърдението на банката, че кредитното задължение е станало предсрочно 2 изискуемо на 23.02.2023г. е несъстоятелно. Едва на 12.09.2023г., кредитополучателят е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с връчване на Поканата за доброволно изпълнение, а ответницата в качеството й на поръчител е била уведомена за същото, чрез особения й представител, с връчването на исковата молба за предявяването на настоящия установителен иск на 19.06.2024г. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника. От този момент неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. От гореизложеното следва, че предсрочната изискуемост е настъпила на 12.09.2023г.

Оплакването, че се дължи обезщетение за забава върху изискуемата главница за периода 09.06.2023 до 14.06.2023г., също се явява несъстоятелно. Същото е дължимо след обявяване на предсрочната изискуемост, която в случая е 12.09.2023г., поради което не следва да се присъжда законна лихва за забава за този период. Оплакването, че на банката се дължат направените разноски във връзка с връчването на нотариалната покана на длъжниците, също е неоснователно. Видно от представения „Договор за потребителски кредит“ не се съдържа клауза, в която да е предвидено, че такъв вид разходи следва да се поемат от длъжниците при обявена предсрочна изискуемост на кредита. В допълнение следва да се посочи, че нотариална покана не е от задължителните действия, необходими за извършване, без които не би било възможно образуването на заповедно производство.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявения установителен иск за дължимост на договорна лихва за периода 20.08.2021г.-08.06.2021г. за горницата над 2065,82лв. до размера на 2120,56лв., 47,75лв. - обезщетение за забава върху изискуемата главница за периода 09.06.2023г. до 14.06.2023г, както и за сумата от 84 лв.– представляваща такса за връчване на нотариална покана, и законна лихва, считано от 16.06.2023г. до окончателното плащане на задължението, е неоснователен и недоказан на посочените погоре основания и следва да бъде отхвърлен.

Оплакването, че е неправилен изводът на ОС-Габрово, че законна лихва в заповедното производство не е присъдена, поради което не се дължи, е основателно. Видно от приложената Заповед № 341 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 16.06.2023г. по ч.гр.д. № 609/ 2023г. по описа на РС-Севлиево, е, че сумата за главницата е присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.06.2023г. до окончателното изплащане.

С оглед изложеното следва решението на ОС-Габрово да бъде отменено само в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за присъждане върху дължимата главница на законната лихва за забава, считано от 16.06.2023г. до окончателното й изплащане, като вместо него-бъде постановено друго, с което се уважи тази претенция.

Решението в останалата му част следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното, ВТАС

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 289 от 20.12.2024г. по гр.д. № 49/ 2024г. по описа на Окръжен съдГаброво само в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД-гр.София против Б. А. М., с ЕГН ********** от гр.Севлиево, иск за присъждане върху главницата на законна лихва, считано от 16.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, вместо което постановява:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че сумата от 25077,59лв. (двадесет и пет хиляди и седемдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) - главница, дължима по заповед № 341 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 16.06.2023г. по ч.гр.д. № 609/ 2023г. по описа на РС-Севлиево, се дължи от Б. А. М., с ЕГН ********** от гр.Севлиево, на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, с ЕИК 000694959, с адрес на управление гр.София, ********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.06.2023г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4