Решение № 13 от 13.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. С., 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Л. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500796 по описа за 2024 година

С решение № 135 от 12.07.2024 год. по гр. дело № 34/2022 год. С.ският районен съд е признал за установено по отношение на С. Я. Д., С. Д. Д., Д. С. Д. и Х. Л. Й. от с. Б., че А. В.

Е. от с. К. е собственик на 3/9 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в с. П., община С., а именно: поземлен имот с площ 1329 кв.м., представляващ имот пл. № 402, от който е образуван парцел ІІ в кв. 57 по плана на с. П., ведно с построените в него масивна жилищна сграда с площ 76 кв.м. и стопанска сграда с площ 44 кв.м. и на основание чл. 108 от ЗС е осъдил Д. С. Д. и Х. Л. Й. да предадат на А. В. Е. владението върху собствените му 3/9 ич. от имота. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил н.а. № 183, том Іа, рег. № 1603, дело № 161/2019 год. на нотариус Хаджиангелов с район на действие РС-С., с който С. Я. Д. е призната за собственик на основание давностно владение върху върху описания по-горе имот в частта за собствените на А. В. Е. 3/9 идеални части от правото на собственост върху същия. С решението съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата 1050 лева, представляваща направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците С. Д. и С. Д. чрез адв. Г. с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. С молба от 20.11.2024 год. ответницата Д. Д. се е присъединила към така подадената въззивна жалба.

Решението е обжалвано и от ответника Х. Й. с доводи, че същото е в противоречие 1 със събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ищецът оспорва подадените въззивни жалби и моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че е наследник по закон на Т.С.К. и С.С.К., които са притежавали правото на собственост върху дворно място – ПИ с площ 1329 кв.м. в с. П., представляващо имот пл. № 402, за който е отреден парцел ІІ в кв. 57, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ 76 кв.м. и стопанска сграда с площ 44 кв.м. по плана на селото. След смъртта на Т.К., починал през 1975 год., същият оставил като наследници по закон съпругата му С.К., починала през 2000 год. и оставила трима сина: Г.Т.К., починал през 2005 год. и оставил като наследник по закон сина си В.Г. Е., починал през 2001 год.;

Я.Т.К., починал през 1996 год. и П.Т.К., починал през 1969 год. Ищецът А. Е. като наследник по закон на В. Е. притежава 1/3 ид.ч. от наследствения имот. Ответницата С. Д. е дъщеря на Я.К., починал 1996 год. Процесният имот се ползвал единствено от дядото на ищеца Г.К. до смъртта му през 2005 год., а след това наследственият имот фактически не се ползвал от никой от наследниците, тъй като всички те живели извън община С., като през тези години ищецът заедно със свои приятели няколко пъти посещавал имота, за да го нагледа и да поправи част от оградата. Ищецът редовно плащал и своята наследствена част от местните данъци и такси за имота. През 2020 год. ищецът узнал, че ответницата С. Д. се е снабдила с н.а. № 183, дело № 161/29.07.2019 год. за собственост върху недвижимия имот, придобит на основание давностно владение с единствен титуляр ответницата Д.. Впоследствие с н.а. № 88, том ІІ, рег. № 2692, дело № 256 от 06.11.2019 год. ответницата и съпругът й С. Д. продали процесния имот на Д. Д. – дъщеря на ответницата, и на Х. Й.. Ищецът сочи, че ответницата С. Д. никога не е владяла процесния имот, не е манифестирала намерението да го свои пред останалите наследници и не го е придобила по давност, като оспорва констатациите в издадения нотариален акт по обстоятелствена проверка. Това обуславя и правния му интерес от предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 от ЗС.

Ответниците оспорват изцяло исковете. Сочат, че единствено Т. и С.К. са живели в процесния имот до смъртта си, както и че само ответниците С. Д., С. Д. и Х. Й. се грижили за тях приживе, а след тяхната смърт останали да владеят този имот явно, спокойно и без някой да им оспорва владението. През период от повече от 20 години ответницата С. Д. е демонстрирала пред останалите наследници намерението да придобие имота по давност.

Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.

По делото е представен н.а. № 183, том Іа, рег. № 1603, дело № 161/2019 год. на нотариус Хаджиангелов с район на действие РС-С., с който С. Я. Д. е призната за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с площ 1329 кв.м., представляващ имот пл. № 402, от който е образуван парцел ІІ в кв. 57 по плана на с. П., ведно с построените в 2 него масивна жилищна сграда с площ 76 кв.м. и стопанска сграда с площ 44 кв.м.

С н.а. № 88, дело № 256/06.11.2019 год. на нотариус Хаджиангелов С. Д. и С. Д. са продали описания по-горе недвижим имот на Д. С. Д. и Х. Л. Й..

Видно от приетите по делото удостоверения за наследници, Т.К. е починал през 1975 год. и е оставил като наследници по закон: 1.С.К. – съпруга, починала през 2000 год.; 2. Г.К.

– син, починал през 2005 год. и оставил като наследници по закон В. Е. – син, починал през 2001 год. и оставил син – ищеца А. Е.; 3. Я.Т.К. – син, починал през 1996 год.; П.К. – син, починал през 1969 год.

Според показанията на св. В. ищецът посетил за пръв път процесния имот в с. П. заедно със свидетеля през 2005 год., а оттогава почти всяко лято двамата ходят в имота да го косят и почистват. Там са си правили и барбекю. В имота имало стара къща, както и кирпичена постройка – плевня, която се срутила. Последната се намирала откъм улицата и стената й представлявала част от оградата. До 2019 год. никой друг не е посещавал този имот. При посещенията в имота ищецът имал достъп и влизал в къщата. През 2019 год. ищецът и ответницата С. се скарали, тъй като А. разбрал, че същата има претенции за целия наследствен имот. На мястото на старата кирпичена сграда сега има нова постройка.

Свидетелят е виждал Н. в имота заедно с леля му М. и с майка му.

Съгласно показанията на св. Т., същият знае наследствения имот на ищеца в с. П. – едноетажна къща с двор. Преди време в имота имало и плевня, която се срутила. Свидетелят е посещавал десетина пъти този имот през лятото, като заедно с ищеца А. си правели там пикници и почиствали мястото. При тези посещения не е виждал някой да обитава къщата и не е имало други хора в имота. Свидетелят не е влизал в къщата. При посещенията в имота А. влизал със собствен ключ. Ищецът спрял да ходи в имота преди 3-4 години след разправия със своя леля. Знае, че ищецът редовно заплащал данъците за имота. В дворното място влизали през метална врата. Знае, че имотът е бил собственост на бащата на ищеца.

Когато кирпичената постройка започнала да пада откъм улицата свидетелят помогнал на ищеца да сложат преграждащи предмети, за да ограничат достъпа до имота отвън. При посещенията в имота не са ползвали ток и вода, нито тоалетна в къщата. Първоначално косели с обикновена коса, а впоследствие – с бензинова косачка.

Свидетелката Ц. – съсед на процесния имот, същият е собственост на С. като неин наследствен имот от дядо Т. и баба С.. Докато последните били живи, ответницата ходела редовно да ги гледа, като възрастните хора живели в имота до смъртта си. След това в имота идвали С. и съпругът й да правят подобрения, като преспивали в къщата. Оправили оградата, сменили дограмата и улуците. Свидетелката не е виждала никой друг да идва в имота. Свидетелката знае, че този имот е на С. и С. и ги посещавала на гости. Не знае да е имало спорове за този имот. Не познава ищеца А. и не е чувала за него. Познава дядото на ищеца – Г., за когото се грижели С. и нейният съпруг С.. Дядо Т. е баба С. имали трима сина – Я., П. и Г.. След тяхната смърт в имота останал да живее Я. – бащата на С., като последната и мъжът й С. също го посещавали. Дядо Г. живеел основно в гр. С..

3

Според показанията на св. Ц. С. и С. поддържат изцяло имота след смъртта на Т. и С..

Направили нова оградна мрежа на дворното място, сменили улуците. Косят го. Не е виждал други хора в имота. Ответникът Х. също помагал на родителите си при направата на оградата на процесното място. За дядо Т. и баба С. се грижели основно С. и С. до смъртта им. Не е виждал някой да прави барбекю в имота.

Съгласно показанията на св. Д., която от 2001 год. досега всяка година живее по девет месеца в с. П. в къща в съседство с процесния имот и има непосредствени впечатления от него, този имот посещават единствено С. и С., които се случвало да остават за по няколко дни и да преспиват в него, после си заминавали. Правили ремонт на покрива и улуците.

Направили нова постройка на мястото на стара срутила се кирпичена плевня /през 2022 год./, както и нова ограда от задната страна на имота. Двамата поддържат двора и правят неотложни дребни ремонти /подмяна на стъклата на прозорците и др/. Откакто свидетелката живее в с. П., вижда ответницата и съпруга й почти всяка събота и неделя в процесния имот.

Предявените субективно съединени искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.

Правният интерес от предявените установителни искове произтича от обстоятелството, че ответниците оспорват твърдяното от ищеца право на собственост върху процесния имот, като първата ответница се е снабдила с н.а. № 183, том Іа, рег. № 1603, дело № 161/2019 год. по обстоятелствена проверка, с който е призната за изключителен собственик на дворното място и построените в него сгради на основание наследство и давностно владение, а впоследствие се е разпоредила с имота чрез покупко-продажба в полза на останалите ответници – дъщеря й Д. Д. и Х. Й..

По делото не се спори, че първоначално собственици на процесния имот са били наследодателите на ищеца и първата ответница - Т.С.К. и С. С.К.. Установено е също така от приетите по делото удостоверения за наследници, че Т.К. е починал през 1975 год. и е оставил като наследници по закон: 1.С.К. – съпруга, починала през 2000 год.; 2. Г.К. – син, починал през 2005 год. и оставил като наследници по закон В. Е. – син, починал през 2001 год. и оставил син – ищеца А. Е.; 3. Я.Т.К. – син, починал през 1996 год.; П.К. – син, починал през 1969 год. Следователно, наследствената част на ищеца от процесния имот е 3/9 ид.ч. по право на заместване на неговия баща В. Е., починал преди дядото на ищеца Г.К., на основание чл. 5, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗН. Ответницата С. Д. е единствена наследница /дъщеря/ на Я.К. и по наследство от него е придобила 1/3 ид.ч. /или 3/9 ид.ч./.

За да възникне изключително право на собственост върху целия имот в полза на единия от съсобствениците, е необходимо същият да е отблъснал владението на другите и да е демонстрирал намерението си да придобие имота изключително в своя полза.

Обстоятелството, че докато били живи дядо Т. и баба преимуществено ответницата С. Д. посещавала имота, за да ги гледа, а след смъртта им ходела със съпруга си там и преспивала по няколко дни, поддържала го и правила подобрения - нова ограда, смяна на дограмата и улуците на къщата, изграждане на нова помощна постройка, дребни ремонти и др. /св. Ц., св. Ц., св. Д./ не е достатъчно, за да обоснове извод за завладяване на целия наследствен 4 имот от страна на първата ответница и за придобиването му по давност. Липсват доказателства същата да е отблъснала владението на останалите наследници и да е манифестирала пред тях намерение да свои целия имот и да го придобие по давност.

Правото на собственост не се погасява по давност поради неупражняването му, а се загубва само когато това право премине върху друго лице – чрез сделка или по оригинерен начин.