Решение № 171 от 16.05.2019, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 171 гр. Пазарджик, 16.05.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседА.е в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ секретар Галина

Младенова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 305/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени два субективно кумулативно съединени иска от К.Г.Н., ЕГН **********,***, чрез неговия законен представител (майка) Г.И.Р., ЕГН **********, със същия адрес, чрез адв. Н. и адв. С., срещу П.А.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Детска градина

„==“, с адрес: гр. П., ул. „К. Г.“ № , за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от 26 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, настъпили в резултат на физическо увреждане, причинено на 05.09.2017 г. от делинквента П.Е., респ. друго лице от педагогическия персонал при ответника ДГ „==“, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, на основА.е чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД. Претендират се направените разноски.

Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:

След навършване на двегодишна възраст на ищеца К.Н., родителите му го записват да посещава целодневна Детска градина „==“ в гр. П..

Първият ден от посещението на детската градина бил на 04.09.2017 г., който преминал нормално. На следващия ден – 05.09.2017 г. К. отново бил заведен на детска градина в отлично здравословно състояние. Около 16 часа дядото на детето И. отишъл да го вземе, когато учителката П.Е. му показала синини от ухапване по дясната страна на лицето на ищеца, като му обяснила, че са причинени от по-голямо дете. Малко след това, при качването в автомобила, дядото установил, че и от лявата страна на лицето на детето също има множество синини. Върнал се и потърсил обяснения и за тях, като учителката Е. отново посочила като причина насилие от по-голямо дете.

Същия ден ищецът бил прегледан от личния си лекар, като била направена и консултация с хирург. Детето било много разстроено и непрекъснато плачело.

Тогава то не могло да опише какво се случило, но на следващия ден 06.09.2017 г. обяснило, че госпожата – ответницата Е. го удряла по дупето, по бузките, по челцето и му дърпала ушенцето. На 07.09.2017 г. детето било прегледано от д-р Б.П., като било издадено съдебно-медицинско удостоверение със заключение за ухапвА.я от дясната страна на лицето на ищеца и три кръвонасядА.я от лявата страна, за които е изложено становище, че биха могли да бъдат причинени от пръстите на ръцете на възрастен човек. Сочи се, че описаната фактическа обстановка обосновава отговорността на ответницата Е. на основА.е чл. 45 от ЗЗД, като лице, което пряко е причинило физическите увреждА.я на ищеца – наранявА.ята по лявата буза, лява част на челото, лява подочна област, лява задушна област. Доколкото ищецът се е намирал под надзора на учителката Е., а и на екипа на детското заведение ДГ „==“, чието задължение е да осигури цялостна грижа за живота, здравето, възпитА.ето, емоционалното и психическото равновесие на децата, претърпяното увреждане от 05.09.2017 г. обосновава правен интерес от предявяване на претенция и спрямо втория ответник, в качеството му на възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на делинквента и възложителя на работата се претендира при условията на солидарност (цитира се р. № 89/1997 г., ІV г. о.). Твърди се, че към датата на увреждането, ищецът е 2-годишно дете, което претърпява неимуществени вреди, изразващи се във физическа болка и психоемоционален стрес, които ще се отразят включително и на бъдещото му развитие и отношение с околните. Подробно се излагат съображения за търпените болки и страдА.я. Сочи се, че било образувано и досъдебно производство, което впоследствие е прекратено, тъй като е прието, че престъплението е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия. Моли се за уважаване на иска ведно със законната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата П.Е., чрез адв.

П. ***, оспорва предявения иск като излага твърдения, че с действията си същата не е причинила увреждА.ята на К.Н..

Излага твърдения, че на 05.09.2017 г. групата на ищеца била обединена с друга група от детската градина, състояща се от по-големи възрастово деца, но впоследствие по-големите били отделени, защото носили пъзел с дребни части и за да не се стигне до поглъщане или задавяне с тези части от по-малките деца. Сред тази група по-големи деца било и детето Д. Д., което било съсед на ищеца. Тъй като К. не познавал другите деца, основно общувал с Д., дори се разплакал като разбрал, че и Д. трябвало да излезе. Поради тази причина Д.бил оставен да играе с по-малките деца. Двете деца К. и Д. си играели заедно, прегръщали се и се целували. Когато станало време за обяд, Е. забелязала, че лявата буза на ищеца е зачервена, включително ухото и вратлето. След като се наобядвали децата, ответницата забелязала, че и по дясната буза на ищеца има две кръгловати синини, които изглеждали като от засмукване и захапване. Веднага била информирана директорката на ДГ А.С., че има ухапано дете, като същата изпратила домакина И.К. да отиде до аптеката и да купи подходящ мехлем. Детето през това време било спокойно, не плачело, облекли му пижамата и го сложили да спи. То си спало спокойно. Освен мехлема, ответницата поставила на бузите на детето К. мокри кърпи, за да се успокоят зачервявА.ята. След като децата станали от сън, попитала детето Д. какво е направил на К. и то отговорило, че го „цункал, гушкал и щипнал“. На смяна след обяд застъпила учителката М. Д.. Притеснена ответницата Е. останала и след като й свършила смяната, за да обясни на родителите какво се е случило с тяхното дете. Около 16.15 ч. дошъл дядото на детето по майчина линия и прабабата. Взели детето, като не реагирали остро на обясненията на Е., но след 15-20 мин. се върнали, нахлули в групата и отправили гневни закА. срещу нея за саморазправа. Излагат се подробни твърдения. Сочат се факти и от развили се наказателни производства. В този смисъл се оспорва предявения иск като неоснователен и пледира за неговото отхвърляне. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Детска градина „==“ – гр. П., чрез временно изпълняващ длъжността директор М. И., оспорва предявения иск като неоснователен, евентуално оспорва размера на заявената претенция. Оспорват се всички твърдения за наличие на увреждане – деликт, като се твърди, че не е извършен нито от ответницата Е., нито от друг служител на детската градина. Оспорва се настъпването на каквито и да е нематериални вреди у ищеца в резултат на въпросните травматични увреждА.я, причинени от неустановено лице. Навеждат се доводи, че липсват твърдения в исковата молба от кое лице от персонала на детската градина е извършено твърдяното непозволено увреждане, налице ли е увреждане, причинна връзка между поведение и вреди и т. н. Моли за отхвърляне на иска.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на стрА.те съответства на твърденията на ищеца. В случая ищецът в р. ІІ от исковата молба, нар. „ОсновА.е на иска“, изрично сочи, че делинквент е първият ответник Е., но излага доводи, че вторият ответник ДГ „==“ носи отговорност за действията на педагогическия персонал, в това число за действията на П.Е. на 05.09.2017 г. Ето защо съдът е приел, че искът срещу юридическото лице (чл. 29, ал. 1 от ЗПУО) черпи своето правно основА.е в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД независимо дали ще се установи конкретният (измежду натоварените лица) извършител на заявения деликт или не.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане № 589/15.05.2015 г., издадено от Община П., ищецът К.Г.Н. е роден на *** г. от майка Г.И.Р. и баща Г.К. Н..

По делото са приети писмени доказателства - медицински изследвА.я на ищеца от процесната дата: медицинско свидетелство № 101/05.09.2017 г., образно изследване на глава за липса на фрактура, като лекарят изрично е посочил, че детето е много неспокойно, непрекъснато плаче и родителите трудно го задържат. Представено е и медицинско удостоверение от 07.09.2017 г., издадено от д-р П. за извършен преглед на ищеца.

Приетите доказателства относно образуването, респ. прекратяването на наказателно производство, няма да бъдат подробно обсъждА. от съда, доколкото е ирелевантно за настоящия процес дали твърдяният деликт съставлява и престъпление. Това е така, доколкото всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че няма основА.я за образуване на наказателно производство (в случая от общ характер), не следва, че не са налице предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД – така Определение № 8 от 11.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 897/2011 г., I т. о.

От друга страна, постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство (и изводите, направени в него относно авторството и вината на определено лице) не може да се приравни на влязла в сила присъда и оттам на задължителността му за гражданския съд, тъй като понятието „присъда”, употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 от ГПК следва да се тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършването на престъпно деяние (т. 15 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС), каквото посоченото постановление за прекратяване не е.

Видно от подадената до Районен съд – П. тъжба от Г.Р., като законен представител на детето й К.Н., срещу П.А.Е., за твърдяното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, се претендира и обезщетение за претърпените от ищеца нематериални вреди в размер на сумата от 5 000 лева.

По делото са приети писмени доказателства, видно от които Община П., Министрество на образовА.ето и науката, Регионално управление на образовА.ето – П. са уведомени за инцидента на

05.09.2017 г., като са предприети административни мерки за установяване нарушения по Кодекса на труда, като на директора на ДГ „==“ – П. са дадени предписА.я за търсене на дисциплинарна отговорност на детската учителка П.Е. поради констатирано нарушение на трудовата дисциплина. Със заповед № 613/12.10.2017 г. на кмета на Община П. е наложено дисциплинарно наказА.е „предупреждение за уволнение“ на директора А.С. за редица нарушения, едно от които – за съществуване на разновъзрастови групи в детската градина, формирА. в периода 01.09.2016 г. – 18.09.2017 г. в нарушение и при липса на предпоставки и изисквА.я за това.

Справка от ответника ДГ „==“ сочи, че ответницата Е. е постъпила на работа в ДГ на 08.01.1997 г., изпълнявала е длъжността „старши учител“, а видно от заявление от 29.09.2017 г. е подала молба за напускане, като със заповед № 34 от 06.10.2017 г. трудовото й правоотношение с детското заведение е прекратено, на основА.е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие. За посочения период на ответницата Е. няма наложени дисциплинарни наказА.я.

По делото е приета друга справка от ответника ДГ „==“, видно от която служителите които са били на работа на 05.09.2017 г. са ответницата П.Е. (старши учител), М. Д. (учител),

Н. К. (помощник-възпитател), С.Р., И.К. и директора А.С..

Видно от приетия с протокол № 2 от 16.02.2017 г. от заседА.е на педогагическия съвет Етичен кодекс на работещите с деца в ДГ „==“ в чл. 3 от същия е заложен принципът, че „Грижата за живота и здравето на детето е на първо място“. Видно от подписаната от персонала на детското заведение (вкл. ответницата Е.) декларация за приемане принципите за работа с деца, заложени в Етичния кодекс на детската градина, посоченото правило е доразвито, респ. са поети редица задължения, като: в работата в никакъв случай да не се използва психическо и физическо насилие и методи, уронващи достойнството на детето (т. 3), за опазване живота и здравето на децата по време на пребививането им на територията на детското заведение като задължение от първостепенно значение, като не се допуска децата да остават сами, без надзор или придружител (т. 10), да не се използват форми на насилие, грубости, наказА.я и други (т. 12), при травма, оплаквА.я или други особености в здравословното състояние на детето да се уведомява незабавно медицинската сестра за оказване на спешна помощ, съобщаване на родителите за състоянието на детето, както и пълно и подробно обяснение на предприетите мерки за подобряване на състоянието му (т. 16) и т. н.