Решение № 629 от 11.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. С..., 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря СНЕЖАНА М. ТЪРЪШЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110207143 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от „Д.....И Г....“ ЕООД, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление гр.С..., ж.к.“Л....“, бл...... представлявано от управителя Б.... К... Б.... против наказателно постановление №542669F554992/19.10.2020 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП-С..., с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1625,07 лева, за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Процесното НП се обжалва, като неправилно и незаконосъобразно издадено, поради което се иска неговата отмяна, и при условията на алтернативност – намаляване на наложената имуществена санкция.

Навежда доводи, че наказващият орган неправилно е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС. В този смисъл твърди, че в разпоредбата на чл.126 от ЗДДС е предвидена възможност за корекции след деклариране, каквито жалбоподателят е направил. Счита, че предвид така предоставената в закона възможност, липсващата фактура е отразена в съответните счетоводни документи, веднага след установяване на пропуска, а всички задължения свързани с нея са платени, в уверение на 1 което прилага извадка от дневника за продажби, поради което за наказващия орган не е настъпил никакъв вредоносен резултат. Като причина за забавяне в отразяването излага обявеното в страната извънредно положение през периода от 10.03.2021 г. до 14.05.2021 г., включително и след това. Навежда доводи, че се касае за форсмажорни обстоятелства, което е забавило управителя да влезе във връзка със счетоводството и да представи съответните данъчни документи, дължащи се включително и на заболяване от COVID-19 на управителя.

Твърди, че АУАН е съставен в отсъствието на представител на жалбоподателя, което е довело до нарушаване на правото на защитата, а поради това съставлява съществено нарушение, съответно основание за отмяна на НП.

Счита, че наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН, като нито е установил твърдяното нарушение, нито вина за извършването му.

Прави възражение относно приложението на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл навежда доводи, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени дали не се касае за маловажен случай, с което е ограничил правото на защита на санкционираното дружество. Допълнително навежда доводи, че въпреки констатацията в процесното НП, че нарушението е извършено за първи път, наказващият орган е наложил имуществена санкция в размер, който е несъразмерен с твърдяното нарушение.

Навежда доводи за неправилно определено основание на наложената санкция. Сочи, че следва да се наложи такава на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, и то в минимален размер от 500 лева, или по чл.182, ал.2 от ЗДДС, тъй като от твърдяното нарушение не е настъпил вредоносен резултат за държавата, всичко е коректно отразено понастоящем в регистрите на дружеството, последното няма задължения към НАП, както и други нарушения на данъчното законодателство.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Д.... С.... от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да уважи подадената жалба при условията на алтернативност, на посочената в нея основания.

2

Ответната страна по жалбата: ТД на НАП-гр.С..., чрез надлежно упълномощения си представител – юрк.Тереза Ралева, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП, тъй като е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, а при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в предвидения от закона размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. Наказателното постановление е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 29.01.2021 г., а жалбата е подадена в съда на 05.02.2021 г., поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административнонаказателното производство против дружествотожалбоподател започнало със съставяне на АУАН №F554992/19.06.2020 г. от инспектор по приходите в ТД на НАП-С... област, в присъствието на един свидетел при съставяне на акта, за това, че:

На 19.06.2020 г., в офис „С... област“ ИРМ „П... при ТД на НАП-С..., при извършване на насрещна проверка на „Д.....и Г....“ ЕООД, във връзка с извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „К....“ ЕООД, е установено, че „Д.....и Г....“ ЕООД е осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на дата 27.01.2020 г., с което е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС, като за тази доставка от страна на дружеството е издаден данъчен документ по смисъла на чл.112 от ЗДДС – фактура №2000000570/27.01.2020 г.

В законоустановеният срок по чл.125 от ЗДДС от „Д.....и Г....“ ЕООД е подадена справка декларация №22191392083/14.02.2020 г. за периода м.01.2020 г., с деклариран резултат за внасяне в размер на 1151,25 лева, посочен в кл.50. Заедно със справката декларация са подадени и отчетни 3 регистри по чл.124 от ЗДДС.

В дневника за продажбите за данъчен период м.01.2020 г., дружеството не е отразило издадения от него данъчен документ – фактура №2000000570/27.01.2020 г., с ДО /данъчна основа/ в размер на 8125,36 лева и ДДС /данък добавена стойност/ в размер на 1625,07 лева. Неотразяването на издадената фактура в дневника за продажби за данъчен период м.01.2020 г. е довело до определянето на данъка в по-малък размер.

Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС. Отразил, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия дружеството - Б.... К... Борисов при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както и че нарушението е извършено за първи път от дружеството.

АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице на 22.06.2020 г., без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал и от правото си да представи писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок.

Въз основа на направените констатации в АУАН, при пълно възпроизвеждане на описаната в него фактическа обстановка, констатацията, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и съобразените обстоятелства за определяне на размера на санкцията, заместник директор на ТД на НАП-С..., издал НП №542669-F554992 на 19.10.2020 г., с което на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС, наложил на дружествотожалбоподател имуществена санкция в размер на 1625,07 лева, за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката М., които съдът кредитира с доверие, като обективни, последователни и съответстващи на събраните по делото доказателства, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; пълномощно; покана за съставяне на АУАН и разписка за връчване по електронен път; извадка от дневник за продажбите на дружеството-жалбоподател за данъчен период м.08.2020 г.;

4 фактура №2000000570/27.01.2020 г.; извадка от дневник за продажбите на дружеството-жалбоподател за данъчен период м.01.2020 г.; Заповед №ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че процесните АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, съгласно представената заповед на изпълнителния директор на НАП, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество и да налагат цялостна отмяна на обжалваното НП.

АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, а именно: след надлежно връчена покана, в уверение на което допълнително са ангажирани писмени доказателства от ответната страна по жалбата /покана за съставяне на АУАН и разписка за връчването й по електронен път/, не се е явил нито законния, нито упълномощен представител на дружеството за съставяне на АУАН. Впоследствие, обаче, на 22.06.2020 г., съставеният на 19.06.2020 г. АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице. При тези данни, съдът намира, че жалбоподателят се е запознал със съдържанието на съставения против него акт, получил е препис от него и на същият е била дадена възможност да изложи възраженията си против направените в акта констатации, както и да се запознае с правата си по чл.44, ал.1 от ЗАНН. С оглед на горното, правото на защита на санкционираното дружество не е било нарушено, а направеното възражение в жалбата в този смисъл, се явява неоснователно.

Съдът констатира, че и в двата акта – АУАН и НП, е налице подробно, пълно и ясно описание на установените фактически обстоятелства в хода на извършената проверка. Правилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. От събраните по 5 делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател е осъществило облагаема доставка на хранителни стоки на 27.01.2020 г., за която доставка е издало данъчен документ – фактура №2000000570/27.01.2020 г., с данъчна основа в размер на 8125,36 лева и ДДС в размер на 1625,07 лева. Тези обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя. Установява се още, че в подадената от жалбоподателя в законоустановения срок по чл.125 от ЗДДС справка декларация №22191392083/14.02.2020 г. за данъчен период м.01.2020 г., същото е декларирало резултат за внасяне в размер на 1151,25 лева, като заедно със справката декларация е подало и отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС. Видно от данните от дневник за продажби за данъчен период м.01.2020 г., дружеството-жалбоподател не е отразило издадения данъчен документ – процесната фактура с №2000000570/27.01.2020 г., с данъчна основа в размер на 8125,36 лева и ДДС в размер на 1625,07 лева, което от своя страна е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Тези обстоятелства също не се оспорват от страните. Въз основа на така събраните по делото доказателства следва извод, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило законовото си задължение да отрази издадения данъчен документ /процесната фактура/ през съответния данъчен период – м.01.2020 г., съответно процесната фактура не е включена в дневника за продажби за този период, с което си поведение е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл.124, ал.2 от ЗДДС. Нарушението е извършено чрез бездействие, при вменено от закона задължение за предприемане на активно поведение по отразяване на издадените от регистрираното лице данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени – м.01.2020 г. Покъсното им отразяване в дневника за продажбите – за друг данъчен период /м.08.2020 г./, не води до несъставомерност на вмененото деяние, тъй като с изтичане на срока по чл.125 от ЗДДС, дружеството-жалбоподател е изпаднало в забава.