Решение № 647 от 17.12.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 647 гр. Враца, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500066 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 418/10.1.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на Н. М. А., с ЕГН ********** от гр. Враца ответник в първоинстанционното производство, подадена чрез Системата за сигурно електронна връчване на 10.1.2023 г., чрез процесуалния си представител адв. Т. Д. АК-Враца против Решение №763/14.12.2023 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 6-ти състав по гр.д. 821/2023 по описа на Районен съд – Враца.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено, че Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумите, за които е издадена Заповед № 1594 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2669/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, както следва:- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ сумата от 164,89 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: *** за периода от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2022 г. до окончателното й изплащане;

Осъдил е на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 14,37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 04.08.2022 г. ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от 525,00 лв., представляваща направени разноски по гр. дело № 821/2023 г. по описа на Районен съд– Враца, както и сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по ч.гр. дело № 2669/2022 г. по описа на Районен съд – Враца.

1

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че общите условия на въззиваемия били влезли в сила, въпреки, че по делото не били представени доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник.

Не можело да се приеме, че евентуално публикуване е ноторно известен факт, защото публикацията /извън осъществяваната такава в "Държавен вестник"/ не е ноторна, поради което подлежи на пълно и главно доказване от ищеца в процеса /в т. см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК, постановени по чл. 290 от ГПК, и Определение №83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК/.

Освен това поканата за доброволно изпълнение не била връчена редовно, което първоинстанционният съд не съобразил.

С жалбата не се правят доказателсвени искания.

Не претендира направените разноски.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ ООД , с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №1147 от 24.1.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 24.1.2024 г. чрез процесуалния си представител юрк.А. Г. Б., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Твърди, че въззивникът бил собственик на водоснабден имот на адрес гр. Враца, поради което и било налице правоотношение между страните.

По делото били събрани всички доказателства за установяване на основанието и размера на задължението: покана за доброволно изпълнение. извлечение от партидна книга /карнет/; справка-извлечение за задълженията на потребителя: Нотариален акт № 3, том I. рег. № 96, нот. Дело № 2 от 2013г .. Договор за предоставяне на ВиК услуги. Експертното заключение и свидетелските показания доказвали по несъмнен начин, че през исковия период между ответника, в качеството му на потребител на В и К услуги по силата на чл. 3 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ За условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи В бл. 88/2004 г.( Наредба № 4/2004 на МРРБ) и чл. 2 ал. 1 от Общите условия за получаване на услугите на В и К (ОУ) от .Водоснабдяване и канализация" ООД. гр. Враца. одобрени от КЕВР на основание чл. 11. ал. 7, изр. 2 от ЗРВКУ с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. от една страна и „В и К" ООД, гр. Враца, от друга, е съществувало облигационно отношение.

Представя с въззивната жалба и моли съда да приеме доказателства за надлежно спазени процедурни изисквания, относно влизане в сила на общите условия (ОУ) на ВиК Враца – копие от вестници, в които са публикувани Общите условия.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, несе явява, особения й представител също не се явява, но чрез преупълномощен адвокат поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание въззиваемото дружество чрез процесуалния си 2 представител оспорва жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Първоинстанционното дело № 821/2023 по описа на РС-Враца е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу Н. М. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: *** с която са предявени искове за установяване на дължимостта на сумите за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1594/31.08.2022 г. по гр. д. № 2269/2022 по описа на РС – Враца.

Видно от приложеното гр.д. № 2669/2022 по описа на РС – Враца същото е образувано по заявление на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца против Н. М. А. за следните суми: 164,89 лв. – главница за периода от 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г.; 14,37 лв.– мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2020 г. до 04.08.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението са приложени и общите условия на заявителя

Претенцията по заявлението е изцяло уважена с Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 1594/31.08.2022 г. по гр. д. № 2269/2022 по описа на РС – Враца., като са присъдени и разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 л. юрисконсултско възнаграждение.

Длъжникът не е открит на регистрираните адреси, същият не е имал действащ трудов договор поради което и за заявителя са дадени указания за завеждане на иск за установяване на дължимостта на вземанията.

В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е заведен исковата молба по която е образувано гр. д. № 821/2023 по описа на РС-Враца.

В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и други услуги за жилище на адрес: ***. Посочва се, че за потреблението през периода 27.10.2020 г. до 23.05.2022 г. на потребителя са издадени 18 броя фактури за заплащане на процесните суми. Поддържа се, че била изготвена покана за доброволно изпълнение, но ответницата не била намерена на посочения адрес, поканата била връчена чрез свидетел, но в дадения срок за доброволно изпълнение на задълженията, не предприела никакви действия за неговото погасяване.

Иска се от съда да установи съществуването на претендираните вземания, така, както са заявени в заповедното производство. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се общите условия, като се сочи, че същите не са приложими спрямо ответницата и не я обвързват с разпоредбите си.

Относно поканата за доброволно изпълнение се твърди, че няма доказателства за законосъобразна процедура по връчване, доколкото не са отразени данни за отказ за получаване, за свидетели и дата на получаване. Относно представеното копие на 3 договор между ищцовото дружество и ответницата се оспорва, че такъв документ съществува със съдържание и авторство, идентични с копието. Възразява се срещу изправността на уредите за отчитане, като се твърди, че по делото липсват данни за извършвани метрологични проверки на същите, в това число първоначална и последваща съобразно нормативната уредба.

Първоинстанционният съд при обсъждане на фактическата обстановка е обсъдил, че при разглеждане на делото е прието оригинал на договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги № Врч5926/12.02.2013 г., сключен между „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца и Н. М. А., по силата на който ВиК операторът възмездно доставя питейна вода, както и приема да отвежда и пречиства смесените битови, производствени и дъждовни отпадъчни води, като потребителят се задължава да заплаща за извършените от ВиК оператора услуги по обявени и общоизвестни цени. Съгласно чл. 2 от договора потребителят ще ползва вода в недвижим имот, находящ се в ***. В т. 5 е предвидено, че с подписването на договора потребителят приема Общите условия за предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги на потребителите от „В и К“ ООД гр. Враца, които представляват неразделна част от него.

Приел е, че от карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на Н. М. А., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на доставената вода до процесния имот.

Направил е извода, че видно е от покана за доброволно изпълнение № 118130, с изх. № 2655/27.06.2022 г., адресирана до Н. М. А., че в същата е отбелязано, че последната не е открита на адреса. Отразено е името и подписът на свидетелката, присъствала при опита да бъде извършено връчването – Л. Т. И.. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по периоди.

По делото е представено извлечение от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, както и от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.

По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, т. I, рег. № 96, нот. д. № 2 от 2013 г. от 10.01.2013 г., от който се установява, че Н. М. А. е придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – жилище, апартамент, находящ се в гр. Враца, с адрес на имота: ***, чрез договор за покупко-продажба.