Решение № 505 от 12.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Перник, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105970 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба подадена от С. К. Т., ЕГН: **********, живущ в гр. П., ул. „В.“ № *, ет. *, ап. * чрез адв. К. П. от АК-Б. срещу „Водоснабдяване и Канализация” ООД ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.

„Средец“ № 11 с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ООД - гр. Перник главница в размер на 640,35 лв., представляваща стойност на доставката на питейната вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 04.01.2013 г. до 02.04.2015 г., както и сумата от 69,26 лв., представляваща изтекла мораторна лихва върху горната главница за периода от 08.03.2013 г. до 02.04.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-04.05.2015 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 25 лева, направени разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2826/2015 г. на ПРС и изпълнителен лист от 24.09.2015 г. по ч.гр.д. 2826/2015 г. на ПРС и е образувано изп.д. № 1659/2015 г. на ЧСИ С. Б., тъй като същите били погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.

Ответникът „Водоснабдяване и Канализация” ООД - гр. Перник чрез ю.к. Д. Й. а са подали писмено становище на 09.05.2023 г., в което са признали предявения иск, като са заявили, че не оспорват обстоятелството, че ищецът има задължения към тях в посочените в исковата молба стойности и периоди, както и че изпълнителни действия по образуваното изп.д. № 1659/2015 г. на ЧСИ С.. Б. не са извършвани, поради което същото било перемирано и към настоящия момент дружеството не било искало възобновяване на действията по принудителното изпълнение с посочване на друг изпълнителен способ, нито било образувало ново изпълнително дело. Нямало данни ищецът да се е позовал на изтекла погасителна давност и дружеството като взискател да продължава да иска изпълнение.

По изложените в становището от 09.05.2023 г. доводи и аргументи молят съда да постанови 1 решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като приеме, че с поведението си ответника не е дал повод за завеждане на делото. Противопоставили са възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като молят да им бъдат присъдени сторените разноски.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява. На 15.03.2023 г. е депозирано писмено становище от процесуалния представител на ищеца, в което заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като на ищеца се присъдят сторените разноски по делото и на него да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента на депозиране на исковата молба-30.11.2022 г. е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 1659/2015 г. на ЧСИ С. Б. поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че на 24.09.2015 г., по ч.гр.д. № 2826/2015 г. на ПРС, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който С. К. Т. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ООД - гр. главница в размер на 640,35 лв., представляваща стойност на доставката на питейната вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 04.01.2013 г. до 02.04.2015 г., както и сумата от 69,26 лв., представляваща изтекла мораторна лихва върху горната главница за периода от 08.03.2013 г. до 02.04.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-04.05.2015 г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 25 лева, направени разноски в заповедното производство, за които е издаден изпълнителен лист на 24.09.2015 г., по ч.гр.д. .№ 2826/2015 г. на ПРС и е образувано изп.д. № 1659/2015 г. на ЧСИ С. Б.. Не се спори, че по това изпълнително дело, което е образувано по молба на взискателя от 11.11.2015 г. е бил наложен запор върху леки автомобили собственост на ищеца на 03.12.2015 г., като длъжникът е бил уведомен за наложения запор на 30.05.2016 г. не са извършвани от ответника действия насочени към спиране или прекъсване на давността от 30.05.2016 г., като изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ по право през 30.05.2018 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело с постановление от 20.04.2023 г., като е бил вдигнат наложения запор върху леките автомобили собственост на ищеца.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през 2015 г. давността за процесните 2 вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 30.05.2016 г., когато длъжникът е бил уведомен за наложения запор върху леките му автомобили за което няма спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 30.05. 2016 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 30.05.2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 1659/2015 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 30.05.2018 г.

Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 30.05.2016 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № 1659/2015 г. на ЧСИ - Б. относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 30.05.2018 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В случая изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя от 11.11.2015 г. след приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, поради което същото е приложимо. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.

3

Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980 г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.

Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. В настоящият случай изпълнителното дело е образувано след 26.06.2015 г. поради което се прилага т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно която в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира.