Решение № 61 от 05.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002100273 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 4698 от 18.10.2024г. по касационната жалба на Й. В. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 192 от 15.11.2023г. по в.гр.д. № 392/2023г. на Пловдивски апелативен съд, в частта с която е отменено решение № 201 от 29.05.2023г. по гр.д.№ 167/2023г. на Окръжен съд Пазарджик в частта, с която е уважена исковата претенция за разликата над 3 000лв. до 18 000лв.и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за осъждане на Районен съд Пловдив да заплати на ищцата, на основание чл.2б ЗОДОВ сумата от 15 000лв. /разлика между присъдените 3 000лв.и 18 000лв./,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело, образувано по нейна искова молба, приключило с решение на ВКС № 138 от 6.11.2020г. по гр.д.№ 36/2020г.,ведно със законната лихва, считано от 6.11.2020г. В останалата част, с която искът е уважен за сумата от 3 000лв., първоинстанционният акт е потвърден и са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди при констатирано 1 нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват.

Постъпило е писмено становище от касаторката, чрез процесуалния представител адвокат С., с което заявява, че поддържа касационната жалба. Счита, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото ответната страна не е правила възражение за принос на пострадалата, а съдът е приел, че част от забавянето на производството е в резултат на нейно поведение. Твърди, че националния съд не следва да определя обезщетение в по-нисък размер от това, което определя ЕСПЧ за сходни случаи, като се позовава на решение, с което за производство, продължило седем години е определено обезщетение от 6 000лв. Желае съдът да определи дължимото му възнаграждение пред вид осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38 ЗА.

Изразеното от представителя на Върховна касационна прокуратура становище е за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилен извода на съда, че времето за което следва да се присъди обезщетение е с продължителност от около три години.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване:

Всяко лице, при решаването на спор относно неговите граждански права има право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 ЕКЗПЧ. Целта е – да се гарантира общественото доверие в правораздаването от една страна и от друга, да се защитят страните от прекомерно и неоправдано забавяне. При допуснато от страна на държавата нарушение на това право, същата следва да обезщети причинените на лицето вреди, при предпоставките и критериите, посочени в чл.2б ЗОДОВ. Съгласно посочената норма, съдът следва да съобрази: 1.общата продължителност и 2.предмета на производството, 3.неговата фактическа и правна сложност, 4.поведението на страните и 5.на техните процесуални или законни представители, 6.поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и 7.други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следва да се има пред вид, че при съобразяване на поведението на властите, се отчита че държавата е длъжна да организира съдебната си система по такъв начин, че да гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички изисквания по чл.6 ЕКЗПЧ, включително и това за приключване на воденото производство в разумен срок. Общата продължителност на производството се изчислява като се съобрази – началната дата /която за граждански дела е датата на сезиране на съда/ и крайната /на влизане в сила на окончателния акт/ и се пресметне съответния период. Доколкото са приложими постановките, развити от ЕСПЧ в неговата практика по приложението на чл.6, § 1 ЕКЗПЧ, дългите периоди на необяснимо бездействие не могат да се приемат за „разумни“ /вж.напр.§17 Adiletta v. Italy/.

При наличие на изложените предпоставки, съдът присъжда обезщетение за тези вреди, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи. Размерът на обезщетението се определя по справедливост съобразно конкретно установените за случая релевантни обстоятелства при съобразяване и на наличието на оборима презумция, 2 че всяка неразумна продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди. Вредите над обичайните подлежат на установяване.

В случая фактите са безспорно установени:

Производството по делото е образувано на 2.04.2012г., въз основа на подадена в РС Пазарджик искова молба, в която са бил обективно съединени множество искове /по чл.26 ЗЗД за нищожност на договор поради липса на предмет, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, по чл.29 ЗЗД, по чл.87 ЗЗД, по чл.55 ЗЗД и чл.45 ЗЗД/.

Последвал е отвод на съдиите от този съд на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Било е изпращано последователно в РС Велинград, РС Панагюрище и РС Пещера и след последвал отвод и на съдиите от посочените съдилища, с определение № 931 от 13.06.2012г. на АС Пловдив делото е изпратено за разглеждане на РС Пловдив. /Произнасянето по въпроса за съдът, който следва да гледа делото е отнело 2 месеца и 11 дни/.

С оглед цената на иска делото е изпратено за разглеждане по компетентност на ОС Пловдив на 25.09.2012г. С определение № 3641 от 10.12.2012г. ОС Пловдив е отменил това определение на РС Пловдив и му е върнал делото с указания за оставяне без движение на исковата молба за посочване от ищеца на: цената на исковете, обстоятелствата, на които основава исковете си, да формулира точен петитум и да уточни начина на съединяване на исковете. Исковата молба е оставяна без движение неколкократно, срокът за изпълнение на указанията е удължаван по искане на ищеца няколко пъти. По част от предявените искове /по чл.29 ЗЗД, чл.87 ЗЗД, чл.55,вр.чл.45, чл.51 и чл.52 ЗЗД, чл.124 ГПК, вр.чл.537, ал.2, чл.604 ГПК/ производството е било прекратено поради оттегляне на иска с определение от 8.02.2013г. С молба от 18.04.2013г.ищцата е уточнила, че претендира нищожност на договор, но само досежно 1/5 ид.ч.от имота, предмет на същия. С оглед цената на иска делото е изпратено за разглеждане по компетентност на ОС Пловдив, който на 24.04.2013г. е повдигнал препирня за подсъдност пред АС Пловдив. С определение № 1272 от 29.05.2013г. той е определил за компетентен до разгледа спора РС Пловдив. /Или - разрешаването на въпроса кой съд е компетентен да гледа спора е отнело още 2месеца и 11 дни/.

Определянето на надлежният съд е отнело 1 година,1 месец и 27 дни.

Последвали са частни жалби от ищцата срещу определение № 1272 от 29.05.2013г. на САС, като с определение № 373 от 31.07.2013г. ВКС не е допуснал касационно обжалване.

Последвала е частна жалба от ищцата срещу този необжалваем акт на ВКС и молба за допълването му. Тези искания са оставени без разглеждане като недопустими с определение № 474 от 14.10.2013г. на ВКС. То е било обжалвано от ищцата е влязло в сила на 13.11.2013г., когато е потвърдено с определение № 374 от друг състав на ВКС /В резултат на тези действия на ищцата производството е забавено 5 месеца и 15 дни/.

Делото е върнато на РС Пловдив на 15.11.2013г. Проведени са три заседания - на 30.01.2014г./когато исковата молба е оставена без движение/, на 20.03.2014г.,/отложено за събиране на доказателства/ и 24.04.2014г. /за събиране на доказателства и поправка на протокола/. На 30.05.2014г., след искане за отвод от страната, е постановен акт, с който съдията-докладчик се е отвел от разглеждане на спора. Определен е нов съдия докладчик, който също е отведен. Определен е трети съдия-докладчик. Делото е било насрочено за 3

30.6.2014г., когато е обявено за решаване. На 8.07.2014г.е постановен съдебният акт, с който искът е уважен. Производството в първата инстанция – по съществото на спора е продължило около 8 месеца/.

Подадена е въззивна жалба и искане от ищцата за поправка на явна фактическа грешка и допълване на първоинстанционния съдебен акт. Исканията й са оставени без уважение с определение на съда от 29.09.2014г. Последвала е частна жалба и след администрирането й, делото е изпратено на ОС Пловдив, който е потвърдил постановения акт на 12.01.2015г. След нова частна жалба, делото е изпратено на ВКС, който не е допуснал касационно обжалване с определение № 336 от 1.07.2015г. Делото е върнато на РС Пловдив на 8.07.2015г.

/Произнасянето по допълнителните искания е отнело една година/.

Независимо от наличието на подадена въззивна жалба, по която не е налице произнасяне, делото е било архивирано /за срок от три години/.

След подадена от ищцата молба на 2.08.2018г.за издаване на изпълнителен лист е констатирано, че решението не е влязло в сила и делото е изпратено на ОС Пловдив за произнасяне по подадената въззивна жалба на 23.01.2019г. Поради наличие на искане по чл.248 ГПК, въззивната инстанция е прекратила производството и е върнала на РС Пловдив делото за произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските.

Искането е отхвърлено от Районния съд с определение от 18.03.2019г. /Произнасянето е отнело около година/.

На 3.05.2019г.делото отново е изпратено на ОС Пловдив. Последният се е произнесъл с решение на 12.07.2019г., като е оставил в сила първоинстанционния съд. Последвало е искане на ищцата за допълване на постановения въззивен акт, по което съдът се е произнесъл 30.09.2019г., като го е оставил без уважение, т.е. същинското произнасяне по въззивната жалба е отнело 4 месеца, а общо във въззивния съд 1 година и 4 месеца.

Последвала е касационна жалба /входирана на 28.08.2019г./, по която е допуснато касационно обжалване и е постановен окончателен акт на 6.11.2020г./като постановения въззивен акт и потвърденото с него решение на РС Пловдив са обезсилени, а производството прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес/. Последвала е молба от ищцата за изменение на постановения акт в частта за разноските, която е оставена без уважение на 26.02.2021г./производството в касационната инстанция е продължило година и четири месеца/.

При тези факти, въззивният съд е приел, че независимо че производството е продължило 8 години, 7 месеца и 4 дни /от датата на подаване на исковата молба до постановяване на влезлия в сила акт/, реалното забавяне е за период от три години. Според съда следва да се изключи периода от 1г.и 5м. /до 13.11.2013г./, когато са решавани въпросите за отводите и компетентния съд, защото се касае за преценка на обстоятелства, гарантиращи безпристрастно разрешаване на спора. Следва да се изключат и периодите, през които исковата молба е оставяна без движение за уточняване на претенцията и периода, в който делото се е движило между инстанциите поради подадена от ищцата недопустима частна жалба против определение на ВКС, което не подлежи на обжалване, защото посоченото забавяне е в резултат на поведението на страната. Същинското разглеждане на спора в 4 първата инстанция е започнало на 13.11.2013г.и е приключило в разумен срок с постановяване на акта на 8.07.2014г./независимо, че е имало пет открити съдебни заседания и два отвода/. Последвал е период от около една година,през който са били разглеждани на три инстанции недопустими искания на настоящата ищца, който също е с разумна продължителност. Неоправданото забавяне касае само периодът, през който делото е било архивирано /за около три години/, вместо да се предприемат действия във връзка с подадената въззивна жалба. С произнасянето по искането по чл.248 ГПК също не е налице забава. Въззивното производство е продължило около 2 месеца, а касационното –около година /с допускане на касационно обжалване и постановяване на решение/, което също е в разумен срок.