Решение № 342 от 27.06.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. Ямбол, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20242330103629 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕОС

МАТРИКС“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Г. И. Х., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №******/2024 г. на ЯРС.

В исковата молба се посочва, че на 21.10.2024 год. между праводателя на ищеца – „Ти Би Ай Банк“ АД и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит , по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 10000 лв. по посочена от същия банкова сметка. По искане на кредитополучателя договорът бил сключен при застрахователна премия в размер на 3983, 50 лв. , съгласно договор за „Застраховка живот“ и „Защита на сметките“. Съгласно чл. 7.2.2. от договора за кредит, в случай че потребителят е пожелал да сключи застраховка или да се присъедини към някоя застрахователна програма, при условията на чл. 19 част от средствата по кредита представляваща дължима застраховка се превеждат по сметка на съответния застраховател или по сметка на кредитополучателя. Застрахователната премия става част от дължимата главница и е платима заедно с вноските за главница и лихви, в случай, че сумата за застрахователна премия бъде преведена от кредитора по сметка на кредитополучателя, какъвто бил и настоящия случай. Сключването на застраховка не било задължително условие за отпускане на кредита.

Срокът на действие на договора бил 48 месеца, т.е. до 05.11.2025 год. , като сумата следвало да бъде върната на равни месечни погасителни вноски, при уговорен ГЛП и ГПР.

Съгласно чл. 25.5 от договора кредиторът можел да прехвърли вземанията си на трето лице. На 25.04.2024 год. по силата на Договор за продажба на вземанията , ищецът придобил вземането срещу ответника по процесния договор. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия съгласно чл. 99,ал.3 ЗЗД с уведомление, приложено към ИМ. След датата на цесията плащания не били правени.

1

Претенцията на ищеца касае общата сума от 6238, 84 лв. , от които 5490, 56 лв.главница, представляваща падежирали и непогасени вноски за периода 05.01.2023 – 05.08.2024 год. и 748, 28 лв. – редовна възнаградителна лихва за периода 05.01.2023 – 05.03.2023 год.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В депозирания отговор ответникът оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Счита, че за ищеца липсва процесуална легитимация да е кредитор по процесното вземане, т.к. счита че договорът за цесия не касае процесния договор за потребителски кредит, като излага подробни съображения относно разминаване на сумите.

На следващо място развива подробни доводи , поради което намира, че договорът за потребителски кредит е нищожен, на осн. чл. 26,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и поради заобикаляне на нормата на чл. 19,ал.4 от ЗПК. Нарушена била разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.9 и т. 10 от ЗПК. Посочва се и, че сумата за застрахователна премия не била включена в ГПР, както и , че на потребителя не ставало ясно върху коя точно сума бива начислявана възнаградителна лихва. Като нищожна се оспорва и клаузата на чл. 7.1 от договора за кредит за дължима в деня на подписването сума в размер на 479, 53 лв. по клауза за застраховка, поради липса на съгласие. Твърди се и, че клаузите на договора освен неравноправни са и противоречащи на добрите нрави, т.к. въвеждат потребителя в заблуждение.

В обобщение на всичко изложено в отговора ответникът счита претенциите за неоснователни , поради което моли за отхвърлянето им, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№******/2024 год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, за процесните суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок длъжникът е депозирал възражение против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Установено е и не е налице спор между страните, че на 26.10.2021 год., между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и ответника Х. е сключен Договор за потребителски кредит №******* , по който "Ти Би Ай Банк" ЕАД като кредитор е поел задължението да предостави на ответника като потребител потребителски кредит в размер на чистата сума от 10 000 лв. В чл.7.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит – 13 983, 50 лв., включваща застрахователна премия в размер на 3983,50 лв. и главницата от 10 000 лв. В чл.7.2 е уреден начина на усвояване на кредита от потребителя, като не е налице и спор, че сумата е получена от ответника. Съгласно чл.7.2.3 частта от средствата по кредита, представляваща дължима застраховка, се превежда от кредитора по банкова сметка на съответния застраховател. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 26,53 % (чл.9.1), а ГПР е посочен в размер на 29,48 % (чл.10). Съгласно чл.10 от процесния договор за потребителски кредит общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 22 9830,17 лв. , която е следвало да бъде погасена на 48 погасителни месечни вноски, като всички вноски са в размер на 475, 63 лв., съгласно погасителния план по чл.11.2., който е 2 инкорпориран в договора. От погасителния план е видно, че се олихвява общия размер на кредита от 22 830, 17 лв., посочен е падежа на всяка погасителна вноска, каква част от главницата и лихвата покрива вноската и размера на остатъка по кредита. В чл.19 от договора е посочено, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание и по свое усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните премии, предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор.

Представен е и застрахователен сертификат №****************** за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити и услуга „Второ медицинска мнение“, предоставени от „Ти Би Ай Банк“, който сертификат е издаден в полза на ответника Г.

Х. . Последният в качеството си на кредитополучател по договора за потребителски кредит е дал изрично писмено съгласие за присъединяването й като застраховано лице към застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и като ползващо лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, като е подписала съответната декларация. На ответника е бил предоставен информационен документ за застрахователен продукт – застраховка на кредитополучатели, също приет по делото.

На 25.04.2024 год. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – цедент и „ЕОС Матрикс“ЕООД – цесионер е бил сключен договор за продажба на цесия, по силата на който описани вземания по Приложение № 1 неразделна част от договора, в което под № ******* фигурира вземането по процесния договор за потребителски кредит.

Приложено е и Потвърждение за сключена цесия от 25.04.2024 год.

С пълномощно от 25.04.2024 год. цедентът е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 ЗЗД .

Към ИМ е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземането по договор за потребителски кредит от 26.10.2021 год., изходящо от ищеца, в качеството му на пълномощник на „Ти Би Ай Банк“ и адресирано до ответника.

По делото е назначено и прието заключение на ССЕ, вещото лице по която след извършване на съответните справки посочва, че сумата в размер от 13 983, 50 лв. е усвоена по следния начин – на 26.10.2021 год. – 3983, 50 лв. – усвояване на кредит с код Смарт инфо и на 26.10. и 27.10.2021 год. последователно по 5 000 лв. – изплатени на каса на Г. Х.. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда е има извършено еднократно плащане за погасяване на кредита в размер на 478, 80 лв. След датата на цесията няма постъпили плащания. По поставените въпроси вещото лице е изчислило размера на дължимите суми към датата на подаване на заявлението в съда .

Посочило е и , че в уговорения ГПР е включена единствено възнаградителната лихва, но не и застрахователна премия, като при включване на последната същият би се увеличил на 61, 01 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

3

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Според съда установява се безспорно от събраните по делото доказателства ценени в тяхната съвкупност, че праводателят на ищеца- „Ти Би Ай Банк“ЕАД и ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит. Сумата предмет на договора в размер на 10 000 лв. е реално предадена по начина уговорен в същия. В случая предсрочна изискуемост на кредита не е обявявана, но според заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, ищецът претендира заплащане единствено на падежирали преди завеждане на делото вноски, което е допустимо. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Освен изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия, който е надлежно съобщен на длъжника.

За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника , той следва изрично да бъде уведомен за извършеното прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента/ стария кредитор/ като това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение , тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението му. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено уведомление изходящо от цесионера, упълномощен да извърши уведомяването , по силата на представеното по делото пълномощно. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД.

Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомлението е надлежно връчено на ответника с получаване на препис от ИМ и приложенията към нея.

В случая ответникът е оспорил договора за кредит като нищожен с твърдение за противоречие с редица императивни правни норми, вкл. противоречие на добрите нрави.