Решение № 438 от 02.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 02.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330102640 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД.

Ищецът Р. Г. К. твърди, че е сключил на ***г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит за сумата 1200 лв. Допълнително и на същата дата бил подписан договор за поръчителство с ответника „Файненшъл България“ ЕООД по който било уговорено заплащане на възнаграждение, което се дължало разсрочено – по 135,47лв. с всяка от отделните погасителни вноски. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона и добрите нрави. Това било така, защото възнаграждението дължимо по договора за поръчителство не било включено в ГПР, въпреки че представлявало част от общите разходи. Самото поръчителство било предоставено по нищожна договорна клауза, относно което се излагат подробни доводи. С оглед това се претендира, че договорът за поръчителство е недействителен, а платената по него сума от 20 лв. – дадена при начална липса на основание. Искането е да бъде осъден ответника да върне сумата. В хода на производството е заявено и допусното увеличение на иска от 20 лв. до 1219,23 лв.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД твърди, че предоставянето на обезпечения е негова дейност по занятие. Предвид това му се дължало възнаграждение по всяка сделка, която сключва. С оглед изпълнението на задължението на ищеца към другия ответник по договора за паричен заем, същият е сключил договора за поръчителство, поради което последният не бил лишен от основание. Същият не 1 противоречал на закона и добрите нрави, като бил уговорен съобразно принципа за свобода на договарянето между частноправните субекти. Счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

На ***г. между ищеца Р. К. и "Изи Асет Мениджмънт" АД бил сключен договор за паричен заем № *** за предоставяне на сумата 1200 лв. за срок от 9 месеца.

Определен бил фиксиран лихвен процент от 40% и годишен процент на разходите 47,82%. Общия размер на всички плащания бил определен на 1408,77 лв. / лист29/. В чл.4, ал.1 от договора било предвидено задължение на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване да предостави на заемодателя някое от следните три вида обезпечения: 1. поръчителство от две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: удостоверен със служебна бележка от работодател нетен осигурителен доход над 1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем с „Изи Асет Менижмънт“ АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови или финансови институции; или ако имат – кредитната им история в Централния кредитен регистър при БНБ за една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2. банкова гаранция с бенифициер заемодателя за цялото задължение на заемателя, валидна тридесет дни, след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; 3. договор с одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки / лист 30/.

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство №*** между „Файненшъл България“ ЕООД и Р. К.. В него било посочено, че ищецът е одобрен да сключи с "Изи Асет Мениджмънт" АД договор за паричен заем №***. Във връзка с това „Фанейшъл България“ ЕООД поело спрямо ищеца задължение да издаде гаранция за плащане на паричните задължения по договора за заем. Съгласно чл.1, ал.2 гаранцията се издавала и влизала в сила в срок от три дни от подписване на договора и в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 и 2 от договора за паричен заем за предоставяне на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция / лист 33 / . В чл.4 от договора било уговорено, че гарантът е длъжен при поискване от страна на кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, след което да уведоми потребителя за плащането. Срещу поетото от гаранта задължение потребителят К. следвало да заплати възнаграждение в размер на 1219,23 лв., което се дължало разсрочено на вноски от по 135,47лв. всяка, на дати изрично посочени в чл.3, ал.1 от договора. Според чл.3, ал.3 от договора за гаранция "Изи Асет Мениджмънт" АД било овластено за приема вместо дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД всички плащания произтичащи от договора за гаранция.

Установява се от представената от ответното дружество справка, че ищецът е 2 заплатил пълния размер на уговореното възнаграждение по договора за поръчителство – 1219,23 лв. / лист 80/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Безспорно е, че между ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на поръчителство между „Файненшъл България“ ЕООД и Р. К., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от условията по договора за кредит, доколкото е единият от видовете обезпечение които кредитополучателят задължително следва да предостави. Следва да се има предвид, че предоставянето на видовете обезпечения по т.1 и 2 би представлявало затруднение за кредитополучателя. Това е така защото поръчителите трябва да отговарят на редица условия и относно тях да се представят в кратък срок документи, с които потребителят не би могъл да разполага, а сключването на банкова гаранция с физическо лице, за сумата дължима по кредита е съмнително. По този начин, уговорките относно обезпечаване са съставени така, че нуждаещият се от финансови средства потребител, да предпочете третия тип обезпечение – като избере гаранта, посочен от кредитора. Следователно така дефинираната в договора клауза във връзка с предоставяне на обезпечение поставя потребителя в по-неблагоприятно положение от кредитора. Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор "Изи Асет Мениджмънт" АД е едноличен собственик на капитала на дружеството „Файненшъл България“ ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е възложено за събиране на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за гаранция е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, 3 дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за гаранция не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При включване на възнаграждението дължимо на гаранта, което по размер надвишава главницата по кредита, би се стигнало до превишаване на нормативно установената горна граница на ГПР. В конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК. От това следва, че недействителен се явява и договорът за предоставяне на гаранция между ищеца и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сключването на този договор е в нарушение на изискванията на добросъвестността, тъй като в тежест на потребителя се възлагат допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение /чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен.

Поради недействителността му платеното по него възнаграждение -1219,23лв. е дадено при начална липса на основание, поради което подлежи на връщане на осн. чл.55, ал.1 пр. първо ЗЗД.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Съобразно 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди заплатената от него държавна такса от 42,50 лв.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Съобразно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет размерът на минималното възнаграждение е 421,92 лв. Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна, което съдът намира за частично основателно.

Това е така, защото делото не се отличава с висока степен на правна и фактическа сложност, по него са проведени само две съдебни заседания и не са постъпили възражения от насрещната страна, които да доведат до усложняване на необходимите процесуални действия по защитата. Предвид изложеното съдът намира, че следва да 4 определи възнаграждение в размер на 300 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на Р. Г. К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 1219,23лв. /хиляда двеста и деветнадесет лева и 23 ст./ платена без основание, във връзка с недействителния договор за поръчителство №*** от ***г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.02.2024г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплати на Р. Г. К. ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 42,50 лв. /четиридесет и два лева и 50 ст./, деловодни разноски.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46 да заплатят на адв. К. Й. К. с личен номер *** с адрес ***, ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 300 лв. /триста лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5