Решение № 112 от 30.09.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Търговище, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20263500500207 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на ответника „Профи Кредит България”ЕООД-гр.София,

ЕИК

175074752 против решение

№279/11.06.2026г., постановено по гр.д.№263/2026г. на Районен съдТърговище, с което на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 и чл.23 ЗПК е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ“ Стандарт № *********/23.05.2025г., сключен с ищцата М. И. В. от гр.В. при начална липса на основание, като на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 944.50 евро /1847.28 лв./, представляваща неоснователно платена по договора недължима сума, както и направените по делото разноски в размер на 572.62 евро. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

Писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемата страна не е постъпил.

След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо.

1

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.

Предявените искове по чл.26, ал.1 за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ“ Стандарт № *********/23.05.2025г. и чл.55, ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумата 944.50 евро /1847.28 лв./, представляваща неоснователно платена по договора сума, са обосновани с обстоятелствата, че сделката е в нарушение на чл. 11 ал.1 т.9, т.10 и т.11 във вр.и чл. 19 ал.4 от ЗПК, в резултат на което кредитодателят дължи връщане на надвзета без основание сума, предмет на неоснователно обогатяване на ответника за нейна сметка.

Ответникът оспорва претенцията с възражения за липсата на неоснователно обогатяване от негова страна за сметка на ищцата, тъй посоченият договор за потребителски кредит е валидно сключен в съответствие с всички изисквания на нормативните разпоредби и добрите нрави, като изпълнението по същия не е без основание.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ********* /23.05.2025г. и погасителен план, ответникът предоставил заем на ищцата в размер на 2 000 лв. за 24 месеца, при ГПР 63.72%, ГЛП 50,95%, договорна лихва в размер на 0.14% на ден и допълнително споразумение за плащане на 1 260 лв., поради непредставено обезпечение или общо задължение към кредитодателя в размер на 4 479.12лв., от което ищцата е погасила сумата 1 550.82 евро до 29.10.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, като в противен случай клаузата относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК.

В конкретния случай, при предоставени 2 000 лв. заемателят дължи връщане на сумата 4 479.12лв., цената на услугата разкрива значителна нееквивалентност на насрещните престации и води до несправедливо облагодетелстване на този, който я предоставя.Още повече, стойността на допълнителнителното плащане от 1 260 лв., значително съобразно размера на основното задължение от 2 000 лв., не е включена в годишния процент на разходите, при което ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва.С оглед на това, налице е нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което 2 посочената клауза относно ГПР е нищожна-чл.19, ал.5 от ЗПК. След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и последният е недействителен-чл.22 от ЗПК, поради което на осн.чл.23 от ЗПК, ищцата следва да върне само получената главница от 2 000 лв.

Съгласно заключението на назначената ССЕ, ищщата е надплатила на ответника сумата 528.24 евро, поради което същият се е обогатил за нейна сметка, поради което предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за посочената сума е основателен, обуславящо потвърждаване на обжалваното осъдително решение в частта му по чл.26, ал.1 от ЗЗД и в тази му част по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, на осн.чл. 271, ал.1 от ГПК, включая относно разноски за 265.84 евро и присъденото адвокатско възнаграждение в размер 306.78 евро, което не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, а е дори под минимума, тъй като е за защита по два иска-чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г.В останалата част над сумата 528.24 евро до присъдената сума от 944.50 евро предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, обуславящо отмяна на осъдителното решение на районния съд в тази му част и отхвърляне на паричния иск в тази му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на делото, на въззивника следва да се присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер на 14.51 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22.53 евро, съразмерно на уважената част от жалбата.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №279/11.06.2026г., постановено по гр.д.№263/2026г. по описа на Районен съд-Търговище на частта му, с която на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ответникът „Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 е осъден да заплати на ищцата М. И. В. от гр.В., ЕГН:********** сума над размер 528.24 евро до сумата 944.50 евро /1 847.28 лв./, представляваща неоснователно платена по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ“ Стандарт №*********/23.05.2025г. недължима сума, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата М. И. В. от гр.В., ЕГН:********** против ответника „Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 иск чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в частта му над сумата 528.24 евро до сумата 944.50 евро /1 847.28 лв./, претендирана като неоснователно платена по договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ“ Стандарт №*********/23.05.2025г. недължима сума, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА въззиваемата страна М. И. В. от гр.В., ЕГН:********** да заплати на въззивника „Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК 175074752 направените във въззивната инстанция разноски в размер на 14.51 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 22.53 евро, съразмерно на уважената част от жалбата.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4