Определение № 357 от 04.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. София, 04.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500995 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК .

Образувано е по частна жалба, депозирана от П. П. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Позитано” № 9, вх. А, ет. 3, офис 9, моб.тел: **********, имейл адрес: ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260795/25.02.2025 г., с което съдът е отказал да измени свое Определение № 261355/02.03.2023 г. по гр.д. №3327/19 г. по описа на СГС, I-1 с-в, с което е било обезсилено постановеното по делото съдебно решение № 263146/19.10.2022 г. и са били присъдени разноски на ответниците в размер на 5 450 лева.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка жалбоподателят излага следните съображения:

Според жалбоподателя претенцията за разноски не е доказана по основание и размер. Цитираният от съда договор за правна помощ и съдействие няма удостоверителен характер, доколкото в него не е посочен начин и срок на плащане на адвокатското възнаграждение. Освен това съдът не е взел предвид на основание чл. 178, ал. 2 от ГПК множеството дописвания в договора на ръка, поправки - в т.ч и досежно годината на делото, както и нечетливия почерк, поради което същият не бил представен по делото в оригинал, а в заверено от адв. К. копие.

Поддържа се, че не са спазени изискванията на чл. 8 ГПК. Молбата на ответниците от 01.12.2020 г. била връчена на колега на ищеца, но без приложените към нея писмени доказателства, поради което съдебно заседание възможност за запознаване с тях от адв. С., предвид направеното от нея възражение в тази посока, била недостатъчна за релевиране на всички оспорвания по делото, в т.ч и на приложения по делото договор за поръчка.

Съдът не е обсъдил всички доводи, релевирани в молбата на ищеца за 1 изменение на постановеното по делото определение, с което същият нарушил законовото си задължение.

Дори да бъде възприет като автентичен и без недостатъци, в Договора за правна помощ е посочено, че суми от по 1 900 лева са били договорени за представителството на А. и Н. Д., като ответник с последното име не съществува по настоящото дело. Горното прави договора нередовен и от външна страна, с оглед на което необосновано съдът приел, че представеният договор имал характер на разписка относно извършеното плащане на сумата от 5 450 лв.

Поддържа се също, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не е приел за основателно направеното в последното съдебно заседание възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Делото според жалбоподателя не представлява такова с правна и фактическа сложност, с оглед на което той счита уговорения в договора за правна помощ адвокатски хонорар за прекомерен.

Съдът е посочил, че възнаграждението било съобразено с действащата към сключването на договора Наредба № 1/2024 г за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателят се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Посочено е, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.

Въведеното с чл. 36 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС. По изложените съображения жалбоподателят счита, че Наредба № 1/2004 г. за минималните 2 размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В жалбата се поддържа, че в случая, първоинстанционният съд не е съобразил вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, за която липсват мотиви, както и че защитата на всички ответници е еднаква и уговарянето на различен по размер хонорар за всеки ответник е напълно необосновано.

Изложено е искане съдът да отмени изцяло обжалваното определение, с което са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на ответниците по делото като неправилно и незаконосъобразно.

В случай че съдът приеме, че искането за присъждане на адвокатското възнаграждение е релевирано надлежно и плащането на такова от страна на ответниците е документирано, съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, то е направено искане съдът да измени определението в частта за разноските, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и поради факта, че защитата на тримата ответници е еднаква, а също така да съобрази и указанията, дадени с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК – на 08.04.2025 г., е постъпил писмен отговор на частната жалба о т адв. П. К. - САК пълномощник на ответниците С. А. Д., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на А. Н. Д. и И. Н. Д., с посочен адрес за призоваване: гр.

Казанлък, ул. „Славянска" № 6, офис 10.

С отговора е поискано съдът да остави без разглеждане, респ. без уважение частната жалба на ищеца по делото срещу Определение № 260795/25.02.2025 г., с което е била отхвърлена молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК. Счита, че не са налице основания за намаляване на присъдения размер на адвокатското възнаграждение на представителя на ответниците. Същият е присъден в минимален размер и предвид изхода от делото - отхвърляне изцяло на предявените от ищеца искове, следва да бъде присъден в пълен размер.

Неоснователни са твърденията на ищеца, че претенцията за разноски не била доказана по основание и размер, тъй като цитираният от съда договор за правна помпощ и съдействие няма удостоверителен характер, доколкото в него не бил посочен начин и срок на плащане на адвокатско възнаграждение.

В действителност представеният по делото договор съдържа отбелязване, че е платено в деня на сключването, като в тази част има характер на разписка, поради което служи като доказателство за факта на плащането.

Поддържа се, че са неоснователни доводите на ищеца досежно приложението на чл. 178, ал. 2 от ГПК. Видно и от самата жалба представител на ищеца е имал възможност да се запознае с представените по делото 3 договори в последното съдебно заседание, които са били налични по делото много преди него.

Според ответниците съдът правилно е приел, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му съответства на минималните размери по Наредба № 1 към датата на уговарянето и плащането, като е отчел и фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалното представителство е осъществено в защита правата на три лица, срещу които са били предявени осъдителни претенции. Адв. К. счита, че за водено в продължение на 3 години дело със събиране на доказателства, експертизи и редица процесуални дейности за попълване делото с доказателства, 5 450 лв. не са твърде високо възнаграждение, като тази сума е съобразена с фактическата и правна сложност на делото, обема на свършената работа и изцяло с цитираната наредба.

Счетени са за неоснователни доводите на ответника относно възможността на съда да намали размера на дължимото адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Поддържа се, че съгласно Решението на СЕС, дори да се приеме, че съдът може да присъди адв. възнаграждение под минимално определения в Наредба № 1, то това е възможност, а не задължение и съдът е свободен да определи размер и над този минимум.

Следва да се съобрази, че самото съединяване на три иска в едно производство, по всеки от които се дължи самостоятелна защита, доколкото всеки от тези искове се основава и на различни обстоятелства, спрямо които подлежат на самостоятелна преценка събраните, макар и общи по всички искове доказателства, предпоставя завишена фактическа и правна сложност спрямо защитата, ако тя би била осъществявана самостоятелно, в отделни производства, инициирани от всеки от ищците. Позовава се на съдебна практика: Определение по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС, I т.о.

Въззивната инстанция констатира следното от фактическа страна:

Настоящата инстанция констатира, че СГС е сезиран с иск, предявен от П. П. С. срещу С. А. Д., действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на А. Н. Д. и И. Н. Д., с правно основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира от ответницата С. Д. заплащане на сумата 27 703,22 лв., а от всеки от двамата ответника претендира заплащане на сума в размер на 34 698,01 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба чрез адв. П. К.. Последната се е задължила да оказва на ответниците правна помощ по делото, във връзка с което е представила приложени към отговора пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 14.06.2019 г. /разположени върху един лист/ с договорено възнаграждение в размер на 3 300 лева, след което на ръка е записано „изплатени в брой” /лист 107 от делото/.

Впоследствие към молбата на адв. К. от 01.12.2020 г. са приложени ново пълномощно от ответниците с изписване на трите им имена и ЕГН, с посочване номера на делото, както и втори договор за правна помощ и съдействие с дата 01.12.2020 г. /пълномощното и договорът са разположени на един лист/, в който като клиенти са посочени ръкописно С. А. Д., лично и като майка и законен представител на А. Н. Д. и И. Н. Д., с посочени ЕГН и на 4 тримата. Посочено е, че правната защита и съдействие се изразяват в /отново ръкописно попълнено/ представителство по гр.д. № 3327/19, I-1 с-в, СГС.

Налице е корекция в годината на образуване на делото, като цифрата „9” е удебелена. Договорено е възнаграждение, изписано ръкописно, както следва: