Решение № 112 от 14.03.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Карлово, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320102225 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищцата Д. А. Л. с ЕГН ******** съдебен адрес: село К., улица *** твърди, че на 10.01.2010 г. в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист срещу нея по ЧГрД № 45/2010 г. по описа на Районен съд Пловдив, водено по реда на чл. 410 от ГПК за следните вземания: сумата от 1599.82 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит; сумата 358.96 лева, представляваща мораторна лихва от 20.05.2008 г. до 10.01.2010 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 10.01.2010 г.

Въз основа на изпълнителния лист на 16.03.2011г. било образувано изпълнително дело № 327 от 2011г. по описа на ЧСИ К.П., район на действие ОС - Пловдив за принудителното събиране на горепосочените парични притезания. На 20.12.2011г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение.

На 16.03.2017г. постъпила молба от ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател по изпълнителното дело и същият бил конституиран от съдебния изпълнител, след което били отправяни искания за извършване на изпълнителни действия на следните дати: 18.07.2018 г., 10.04.2019 г., 04.11.2022 г. и на 21.03.2024 г.

Към настоящия момент принудителното изпълнение против ищцата по изпълнително дело 327 от 2011 г по описа на ЧСИ К.П. било висящо, което обосновавало правния интерес от защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК.

Противопоставя на взискателя възражение за настъпила след 1 издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителния лист обща петгодишна погасителна давност по отношение на вземанията в общ размер на 1958.78 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит в размер на 1599.82 лева и мораторна лихва от 20.05.2008г до 10.01.2010 г. в размер от 358.96 лева.

Твърди, че погасителната давност за вземанията е започнала да тече на 16.03.2013г. с прекратяването на изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК с двугодишпото бездействие на взискателя за периода от 16.03.2011г. до 16.03.2013г., и е изтекла на 16.03.2018г. преди надлежното отправено искане от ответника за предприемане на изпълнителни действия от 18.07.2018г.

С оглед на гореизложената фактическа обстановка и въз основа на постановките на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2020г. по описа на ОСГТК на ВКС във връзка с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС се налага извод, че вземанията са погасени по давност.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2020г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г, ОСГТК. ВКС.

Същевременно обаче и в конкретния случай към 26.06.2015г изпълнителното производство не е било висящо, а прекратено на 16.03.2013г., от която дата и съгласно отмененото постановление па пленума е започната да тече петгодишната погасителна давност за вземанията и същата е изтекла на 16.03.2018г., към която дата надлежни изпълнителни действия и искания за предприемане на такива не са отправяни.

Счита, че молбата за конституиране на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД не прекъсва нито срокът по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нито погасителната давност, тъй като до конституирането му като взискател по изпълнителното дело ответникът няма процесуална легитимация да иска извършване на изпълнителни действия. Освен това и самото конституиране на новия взискател било незаконосъобразно от процесуална гледна точка, тъй като било по прекратено изпълнително дело.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че Д. А. Л. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1336, рн Л., бул. П.Вл. №, Б.ц. “Л. 6”, *** сумата в размер на 1958.78 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит в размер на 1599.82 лева и мораторна лихва от 20.05.2008г. до 10.01.2010г. в размер от 358.96 лева, за които парични притезания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 45 от 2010г. на PC - Пловдив и образувано изпълнително дело № 327 от 2011г. по описа на ЧСИ К.П., с район на действие Окръжен съд Пловдив.

Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК

202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1336, р-н Л., бул.

П.Вл. №, Б.ц. “Л. 6”, ***, оспорва иска.

Сочи, че на 06.11.2007 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД), с 2 универсален правоприемник е „БНП Париба ПърсънълФайненс C.A.“, клон България, в качеството му на кредитор, от една страна, и Д. А. Л., в качеството й на кредитополучател от друга, бил подписан договор за кредит № PLUS01114717. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Д. А. Л. възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор.

По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на 16.03.2011 г. било образувано изп. дело № 327/2011 г. по описа на ЧСИ К.П., с peг. № 824 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният изпълнителен лист от 22.02.2010г.

По време на образуваното на 16.03.2011 г. изпълнително производство по изпълнително дело № 327/2011 г. били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.

С молбата си за образуване на изпълнително дело на 16.03.2011 г. взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ К.П.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно решение 2/2013 г. от 26.06.2015 г. „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл.

18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.

2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“ По аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. (решение от 19.01.2021г. на СГС, постановено по въззивно гр. дело № 14124/2019г. по описа на СГС, ГО, 2-ри „В“ състав).

На 25.06.2014 г. била връчена призовка за принудително изпълнение до длъжника.

На дата 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството му на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, в качеството му на цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения с Д. А. Л. договор за кредит № PLUS-01114717, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

С пълномощно, предишният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ (цедентът) упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД всички длъжници по вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е цедирало, съгласно сключения договор за цесия от 10.01.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Д. А. Л. на посочен от нея адрес, а именно: с.К., улица „***. Изпратеното уведомление било получено на адреса лично от Д. А. Л., което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД.

3

По този начин ответното дружество положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на Д. А. Л..

На 16.03.2017 г. последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност (решение № 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. 309/2020 по описа на Окръжен съд – Благоевград).

Със съобщение от кантората на ЧСИ К.П. сме били уведомени, че с постановление от 05.06.2017 г., на осн. 429, ал. 1 от ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституиран като взискател в изпълнителното производство по изп. дело № 327/2011 г. и на същата дата (05.06.2017 г.) било изпратено съобщение за цесия до длъжника, което било връчено чрез кмет.

С молбата си за конституиране, взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД поискало насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

По делото на 05.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор по банковите сметки на длъжника до „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД.

На 18.07.2018 г. била входирана молба от взискателя за справка и налагане на запори и опис на движими вещи на името на длъжника.

На 21.08.2018 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на 30.10.2018г. на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 09.01.2019 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на движими вещи.

На 14.02.2019г. била преведена сума в размер на 20 лева, както и на 25.03.2019г. била преведена сума в размер на 20 лева по сметка на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, които действия били по признаване на вземането, съгласно разпоредбите на чл. 116, буква „а“ от ЗЗД. Съгласно решение № 406 от 25.10.2019 г. на ОС - Бургас по т. д. № 142/2019 г.:

„Впоследствие със събирането на суми за погасяване на задължението през 2016, 2017 и 2019 г. също е била прекъсната давността, поради което и до настоящия момент същата не е изтекла. Тези плащания от длъжника представляват признание за дължимостта на вземането и след като той не се е противопоставил на плащането, то и последващото възражение за настъпила погасителна давност е безпредметно. Само по себе си личното признание на дължимостта на процесното задължение прекъсва давността по смисъла на чл. 116 б. „а“ ЗЗД, независимо от прилагането на перемцията.“

На 10.04.2019 г. била входирана молба от взискателя за справка и налагане на запори и опис на движими вещи на името на длъжника. Също така е поискано да се пристъпи към опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника.

На 16.05.2019 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на 14.06.2019г. на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

4

На 06.03.2020 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на 28.04.2020 г. на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 26.06.2020 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 73 лева, в изпълнение на наложен запор по банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД, която била преведена по сметка на взискателя. Сочи съдебна практика.

В този смисъл, че постъпването на суми от наложен запор е действие, годно да прекъсне срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а и погасителната давност е било решение № 594 от 26.05.2020 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 716/2020 г.

На 26.05.2021 г. била изходирана призовка за принудително изпълнение за насрочен опис на 07.07.2021г. на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.