Решение № 142 от 26.02.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Сливен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230104184 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, с правно основание чл.

79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника се сключил Договор за потребителски кредит № 3004461031 на 21.12.2015 г. със следните параметри: сума на кредита: 1200 лв., срок на кредита: 36 месеца, размер на вноска по кредита 58.55 лв., ГПР: 49.88%, годишен лихвен процент- 38,30 % и лихвен процент на ден 0.11%. Ответникът също така бил поискал да закупи и пакет от допълнителни услуги 935.28 лв. и размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 25.98 лв. Общото задължение на ответника по кредита и пакета от допълнителни услуги се равнявало на 3034.08 лв., общият размер на вноската бил 84.53 лв., а датата на погасяване 12- ти ден от месеца.

Кредиторът бил изпълнил задълженията си и бил превел по сметката на ответника сумата от 752.95 лв. на 21.12.2015 г. Съгласно т.4 от Общите условия към ДПК № 3004461031 длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.

Договорното възнаграждение за кредита е предварително определено в погасителния план.

Така същото е в размер на 866,63 лв. и се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 12.03.2016 г. до 12.01.2019 г. / датата на предсрочната изискуемост на кредита/, /датата на предсрочната изискуемост на кредита/.

Съгласно сключеното между страните споразумение и чл.15 от ОУ към ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 953.28 лв., като заплатил единствено сумата от 38.57 лв., дължимата сума останала в размер на 896.71 лв. Споразумението за допълнителни услуги не било задължително, а се било 1 включвало по избор на длъжника. Негов предмет били следните услуги, които кредиторът се бил задължавал да предостави на длъжника при направено искане от негова страна приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Твърдят, че ответника не си изпълнявал договорните задължения и направил само една пълна и непълна погасителна вноска, като посочва за това приложеното извлечение по сметка. Предвид изтичането на срока съгласно погасителния план към Договора, задължението станало изискуемо в пълен размер, за което ищеца е подал и заявление по чл. 410 от ГПК.

Ответникът е погасил част от задълженията си, а именно сумата в размер на 100.88 лева, от които номинал в размер на 97.12 лв., като е начислена и лихва в размер на ОЛП+ 10%, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.

Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника по ДПК да заплати сумата в размер на 2986.07 лв. /две хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки/, от които: договорно възнаграждение в размер на 866.63 лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотиники/, възнаграждение за пакет от услуги в размер на 896.71 лв. / осемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и една ст./ и законна лихва в размер на 1222.73 лв. /хиляда двеста двадесет и два лева и седемдесет и три ст./, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3004461031, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Посочват банкови сметки при които могат да се осъществяват плащанията от страна на ответника, а именно: 1. Юробанк България АДIBAN: BG94 BPBI 7940 1047 3790 02; 2. Алианц Банк България АД- IBAN:

BG BUIN 95611000316183.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна. Оспорва исковете претенции като несъответни по заповедното производство и в настоящото такова, поради това, че не съвпадат посочените суми в заповедното и във исковото производство. Сочат, като недопустима промяна на посочените суми, и съответно вземанията на ищеца, както и основанието от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Посочват липса на наличието на правен интерес на ищеца от подаване на иск за претендиране на суми, които не се претендират в заповедното производство. Оспорват вземането и по давност, тъй като съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания. Считат, че приложимата норма е чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо от м. април 2016 г., поради неплащане на месечните вноски, от 2 страна на ответника, а не от 12.01.2019 г., когато е изтекъл срока на договора.

Позовават се на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и на общите условия на договора като намират, че след изтичане на петгодишния давностен срок още през 2021 г. кредиторът е изгубил правото си да търси принудително изпълнение на задължението.

Молят съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан на посочените основания.

В о.с.з ищцовото дружество, не се представлява. С постъпило писмено становище поддържат исковата молба. Претендират за разноски.

Ответникът не се явява, представлява се от пълномощник, който моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции, като неоснователни и недоказани и като погасени по давност. Претендира за присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 21.12.2015 г. бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт между страните за отпускане на сума в размер на 1200 лв. със срок на кредита 36 месеца, като размера на месечната погасителна вноска е 58.55 лв., с ГПР: 49.88%, и ГПЛ: 41.17%, лихвен процент на ден 0.11, като дължимата сума по кредита е 2107,80 лв.

Установи се, че е била сключена и допълнителна услуга с възнаграждение за пакет от услуги в размер на: 935.28 лв. и размер на вноска:

25.98 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 3043.08 лв. и общ размер на вноска ежемесечно 84.53 лв., а дата на погасяване 12 ден от месеца.

От представеното платежно нареждане се установява, че ответникът е получил сумата в размер на 752.95 лв. на 21.12.2015 г., /видно от платежно нареждане на лист 23 по делото/. Като от извлечението по сметката към Договор за потребителски кредит № 3004461031, същия е погасил сумата в размер на 100.88 лв. към дата 30.10.2023 г.

Всичко това установено от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 от ЗЗД, както и законна лихва претендирана от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

По направеното възражение за давност по отношение на главницата приложима е петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД, а съгласно чл. 114, ал.

1 от ЗЗД давността тече от момента, от който вземането е изискуемо.

Задължението от ответника е поето по договора с който се е задължил да внасе анюитетни вноски за погасяване на задълженията по договор за кредит.

Следователно давността тече за всяка една от анюитентите вноски от датата, 3 на която плащането е било дължимо по отношение на финансовата институция. В подкрепа на това, че вземането на банката за всяка неплатена вноска е изискуема на падежа й, е и предвидената в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ възможност на предоставящия кредита да се снабди с изпълнителен лист за просрочените по договора вноски.

Следователно вземанията за падежиралите вноски за главницата са погасени по давност, тъй като в заповедното производство на лист 2 на гърба в т. 9, б. б сами ищцовата страна посочват, че лихвата за забава тече от датата на изпадане на длъжника в забава по процесния договор за потребителски кредит от 13.02.2016 г.

Следователно възражението за настъпила погасителна давност е основателвно и посочените в заповедото производсто суми също са погасени по давност. Не случайно страната е избрала за своя защита не установителен иск, а осъдителен такъв, но въпреки това е настъпила погасителната давност по отношение на главницата. Същото е и по отношение на заплащане на договорната лихва с правно основание чл. 240, ал. 2 от ГПК, която се погасява с тригодишна давност. Следователно и иска за претендирана лихва следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск за осъждане на договорно възнаграждение в размер на 866,63 лв. и възнаграждение за пакет от услуги в размер на 986,71 лв., както и законна лихва в размер на 1222,73 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № 3004461031, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, така както е претендирана, поради погасяването им по давност.

Съдът следва да присъди на ответника направените по делото разноски платими от ищцовото дружество в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ № 49, бл.53Е, вх. В, чрез юриск. Георги Пламенов Антонов срещу Й. Н. Й., с ЕГН ********** и адрес гр. Сливен, кв. Дружба, № бл.32, вх. Б, ет.2, ап.8, със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ., чрез адв. П. от АК – Сливен, за заплащане на сума в общ размер на 2986.07 лв. (две хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и седем стотинки), от които: договорно възнаграждение в размер на 866.63 лв. (осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки), възнаграждение за пакет от услуги в размер на 4

896.71 лв. (осемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и една ст.), законна лихва в размер на 1222.73 лв. (хиляда двеста и двадесет лева и седемдесет и три ст.), представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № 3004461031, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението- 29.09.2023 г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.

В, чрез пълномощника си юрк. Георги Пламенов Антонов да заплати на Й.

Н. Й., с ЕГН ********** и адрес гр. Сливен, кв. Дружба, № бл.32, вх. Б, ет.2, ап.8, със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № ., чрез адв. П. от АК – Сливен, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5