Решение № 150 от 05.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско дело № 20225000500322 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на П.Р.Б. против Решение № 657/ 16.05.2022 г. по гр. д. № 1618/ 2021 на ОС - П., с което е осъдена да заплати на Т. П. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана с Решение № 260068/ 13.04.2021 г. по НД № 131/ 2021 г. на АС - П..

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение, като се поддържа, че ищецът не е търпял вреди от незаконно обвинение, както и че присъденото обезщетение е завишено. Предвид изложеното се иска да бъде отменено обжалваното решение, вместо което се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск или евентуално да се намали присъденото обезщетение.

Въззиваемият Т. П. Б. чрез пълномощника си оспорва жалбата.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

Т. П. Б. е предявил против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, който урежда отговорността на държавата за причинени вреди на гражданите от правоохранителните органи в случаите на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

По настоящето дело не е спорно, че със Заповед за задържане на лице от 15.05.2017 г. Т. П. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е задържан за срок от 24 часа като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 НК.

С Постановление от 31.05.2018 г. по ДП № 63/ 2017 г. на ОД на МВР Т.

П. Б. е привлечен като обвиняем за извършено на 15.05.2017 г. престъпление по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С Присъда № 174/ 20.06.2019 г. по НОХД № 4050/ 2018 г. на РС – П. Т.

П. Б. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1вр. чл. 69, ал. 1 НК за срок от три години, която с Решение № 260046/ 12.02.2021 г. по ВНОХД 1288/ 2020 г. на ОС – П. е потвърдена.

С Решение № 260068/ 13.04.2021 г. по нд /В/ № 131/ 2021 г., постановено по реда на ХХХI I I НПК е възобновено производството по делото, отменено е Решение № 260046/ 12.02.2021 г. по ВНОХД 1288/ 2020 г. на ОС – П., като Т. П. Б. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

2

По делото е назначена съдебно – психологична експертиза, според която воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило негативно на емоционалното и психологическото му състояние, но не е излязло извън рамките на нормалпсихологичното и да повлияло на качеството му на адаптация и последващо функциониране.

При тези данни по делото съдът намира следното:

Наказателното производство е средство за осъществяване на наказателната репресия на държавата срещу лице, обвинено в извършване на престъпление. В хода на наказателното преследване обвиненото лице е подложено на редица ограничения и неудобства, произтичащи от наложените му принудителни процесуални мерки по глава VII, раздел II на НПК, (мерки за неотклонение, лишаване от право да напуска страната, отстраняване от длъжност и пр.), както и от изпълнението на процесуалните задължения на обвиняем, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия. През този период обвиняемият се намира в състояние на несигурност, безпомощност, стрес, страх от налагане на наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено достойнство и добро име. Съдебната практика е възприела разбирането, че с повдигането на обвинение и започването на наказателно преследване всеки индивид търпи редица негативни изживявания, които не следва да доказва, тъй като настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.), той следва да ги докаже на общо основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта е в зависимост от интензитета на причинените на страдания и неудобства, а той се определя от тежестта на наказанието, продължителността на наказателното преследване, степента на засягане на основните му граждански права – на свобода, на свободно придвижване.

В настоящия случай ищецът Т. П. Б. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 234, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което след законовата редукция се предвижда наказание 3

„лишаване от свобода“ до 3 години. Наказателното производство по отношение на него е продължило от 15.05.2017 г., когато е задържан по реда на ЗМВР, до 13.04.2021 г., т. е. приблизително 4 години, през който период му е била наложена най – леката мярка за неотклонение „подписка“. Предвид младата възраст на ищеца към момента на привличането му като обвиняем – на 16 г. и 9 месеца, сравнително дългия срок на наказателното производство, и свързаните с него неудобства и ограниченията в личния живот, породени от изпълнението на процесуалните му задължения на обвиняем и подсъдим, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия, определеното от окръжния съд обезщетение е в съответствие с претърпените от него морални страдания. През този период несъмнено ищецът е изпитвал редица негативни емоции от състоянието на неяснота и несигурност, от опасността да бъде признат за виновен и да лежи в затвора, от накърненото му добро име и злепоставяне сред неговите близки и познати. В тази насока е и заключението на приетата съдебно – психологична експертиза, според която воденото срещу ищеца наказателно производство е провокирало негативни психоемоционални изживявания макар и да не е довело до излизане извън рамките на психонормалното му състояние и да повлияло на качеството му на адаптация и последващо функциониране. По делото липсват данни незаконно обвинение да е довело до вреди над обичайните - влошаване на психичното му или здравословно здраве, социална изолация, съществена промяна в начина му на живот или чувствително засягане на доброто му име в обществото, но това не означава, че ищецът не е търпял морални страдания, подлежащи на възмездявани на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Присъденото обезщетение е адекватно на претърпените от ищеца страдания, при определянето му окръжният съд е преценил съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, относими към изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което въззивната инстанция намира, че не са налице основания за неговото намаляване. Като е уважил предявени иск за сумата от 7000 лв., окръжният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 657/ 16.05.2022 г. по гр. д. № 1618/ 2021 на ОС – П..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5