Решение № 267 от 09.12.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Айтос, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20242110100693 по описа за 2024 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН и чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по молба от А. И. П., действаща лично и в качеството си на майка на малолетния П. И. К., за издаване на заповед за защита по чл. 15, ал. 8 ЗЗДН срещу И. П. К. – бивш съпруг на молителката и баща на молителя.

В молбата се твърди, че на 27.07.2024 г. майката, приятеля й И. Н. и детето пътували от ***, за да предадат детето на бащата за осъществяване на действащия режим на лични контакти. Майката посегнала да прегърне детето и да го целуне за довиждане, а бащата го сграбчил за ръката и започнал да го дърпа. Тъй като майката продължила да държи детето, бащата се засилил към нея и я ударил с юмрук в главата, в областта на тила. От болката тя пуснала детето и бащата успял да го издърпа. Ударил шамар на детето, което се разплакало и отказало да тръгне с него. Майката се обадила на телефон 112 и на спешен номер за закрила на деца. Ответникът нарекъл майката „малоумница“, „шизофреничка“, „боклук“, „луда“, „айтошка мастия“ и я псувал на майка. Детето останало при бащата по силата на действащия режим на лични отношения. През следващите дни бащата не позволил на майката да се чуе с детето и отправил към нея редица заплахи и обиди: „умри от рак бавно и мъчително, лъжлива курво“, „детето ни ще знае какъв боклук долен, миризлив е майка му и как си ляга с дъртаци за пари“, „яж си лайната, куче мръсно“. „чашата преля миналия месец и ще си понесеш последствията от арогантността и наглостта“, „опитът ти за родителско отчуждение и прекъсване на контактите ми с детето ще ти излезе солено, алчна курво“, „П.

1 вече не те иска и това ще се задълбочава, докато те намрази напълно и не иска да те види повече“. Майката разбрала от детето, че бащата го е удрял, но му забранил да говори за това. В молбата се иска налагане на мерките по чл. 5, ал.

1, т. 1, 3, 4 и 6 от ЗЗДН по отношение на ответника за срок от поне 5 месеца.

Ответникът оспорва молбата и твърди, че изложеното в нея е невярно.

Признава, че има напрежение между родителите поради това, че бащата живее много далеч от детето.

Заинтересованата страна – Дирекция „Социално подпомагане“, не взема становище по съществото на спора. Изготвен е социален доклад.

Като съобрази събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата за домашно насилие е подадена на 21.08.2024 г., а твърдените актове на домашно насилие са от 27.07.2024 г., т.е. спазен е тримесечният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Видно от приетото като доказателство бракоразводно решение (л. 15 от делото), А. И. П. и И. П. К. са бивши съпрузи. Законът предвижда, че в дефиницията за домашно насилие се включва и такова, извършено от бивш съпруг и възходящ (чл. 3, т. 1 и 4 ЗЗДН).

На 22.08.2024 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита № 23, с която е наложил на И. П. К. мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН.

По въпроса дали е извършено домашно насилие:

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН за извършено домашно насилие спрямо молителите на 27.07.2024 г. Декларацията се ползва с доказателствена сила, ако не бъде опровергана от ответника.

По делото е прието съдебно-медицинското удостоверение (л. 13 от делото). При преглед от лекар е установено, че молителката има оток в тилната област на главата, леко вляво, болезнен при докосване, с обща площ от 2/2 см. Лекарят е приел, че уврежданията са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната в предварителните сведения – удар в областта на главата. Медицинското удостоверение е съставено от лекар, поради което съдът не намира причина да се усъмни в него.

По делото е разпитан свидетелят Н. Н. – приятел на майката (л. 283-284 от делото). Той споделя, че е придружил молителката до ***, където живее бившият й съпруг. В момента, в който детето слязло от колата, майката посегнала да го прегърне, за да се сбогуват. И. обаче я ударил с юмрук в главата, в областта на тила. Детето се разплакало, след което бащата го дръпнал. То инстинктивно се вкопчило в майката. Ядосан, бащата ударил 2 детето с длан по горната част на лицето. Бащата дръпнал детето, докато майката била клекнала на земята. След това то било отведено от някаква жена в двора на тяхната къща. Бащата нарекъл майката „айтошка курва“, „айтошки боклук“ и др. Свидетелят се опитал да защити молителката и между него и ответника възникнало физическо пререкание. Молителката се обадила на телефон 112. Полицаите, които пристигнали, казали, че нямат право да се месят и така детето останало при баща си. В понеделник след случая молителката си извадила медицинско свидетелство.

Част от показанията на свидетеля – за упражненото насилие спрямо молителката, се подкрепят от съдебно-медицинското удостоверение. В подкрепа на изнесеното от свидетеля в частта, касаеща вербалната агресия спрямо молителката, са приложените по делото разпечатки от неоспорени чатове и кореспонденция между страните, в които ясно се откроява вербалната агресия на ответника към молителката. Той се обръща към нея с изключително цинични думи: „майка ти дейба и боклука ти“ (л. 39 от делото), „чума, мръсна долна“ (л. 46 от делото), „урод мръсен“ (л. 51 от делото), „да умреш дано от рак, копеле долно недоносено“, „мръсна долна курва“, „ти си боклук и такъв ще си останеш“ (л. 51 от делото), „ти си слабоумен дебил с тежка шизофренична симптоматика“ (л. 53 от делото), „долнопробна курва“, „ти си малоумна с психични проблеми“ (л. 54 от делото) и др.

Следва да се коментират показанията на св. Н., касаещи обаждането на телефон 112. Видно от писмо от Министерството на вътрешните работи, Дирекция „Национална система 112“ (л. 197 от делото), на 27.07.2024 г. не е регистрирано обаждане от молителката. Обаждания са постъпили от св. Н. и ответника. Записът на св. Н. беше изслушан в открито съдебно заседание на 27.11.2024 г. По време на записа свидетелят излага същата фактическа обстановка, която излага и пред съда. Чува се и гласът на молителката.

Констатираното разминаване в показанията на свидетеля и данните от Министерството на вътрешните работи, би могло да се дължи на изминалото време или на неяснота в показанията. Възможно е свидетелят да има предвид, че молителката е набрала 112 от своя телефон, а той е заявил името си пред оператора. В тази връзка свидетелят заявява: „обяснихме за случая, помолихме да дойде някой“, т.е. спомня си, че е разговарял с оператора. Така или иначе съдът счита, че обстоятелството кой се е обадил по телефона е несъществено.

В открито съдебно заседание на 27.09.2024 г. (л. 284 от делото) процесуалните представители на ответника правят възражение, че показанията на свидетеля са недостоверни, защото „е изключително странно едър и здрав мъж като него да е паднал на земята и да не може по никакъв начин да се защити“. Съдът намира, че твърдението, че свидетелят е могъл да се защити е спекулативно и не може да доведе до извод, че показанията му са недостоверни.

Част от показанията на св. Н. са в противоречие с наличния по делото 3 доклад за оценка на постъпил сигнал, изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Марица (л. 213 от делото). Пред социалния работник детето е заявило, че баща му не го е удрял и не е видяло да удря майка му. Според чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗЗДН актовете на Дирекция „Социално подпомагане“ са доказателствени средства в производството по защита от домашно насилие. Поради това съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Н. в тази част.

По делото е разпитан и свидетелят Й. Д. – съсед на ответника (л. 284-285 от делото). Той сочи, че се е намирал в двора на родителите на ответника, на 7 до 10 метра разстояние. Свидетелят видял кола да спира пред къщата, след което ответникът излязъл да вземе детето. След малко свидетелят чул думите „Олеле И. удари мен, удари и детето“. Свидетелят настоява, че не е видял ответникът да удря някого. Смята, че ако детето е било ударено, е щяло да се разплаче. След думите на майката св. Н. скочил и започнала дърпаница между него и ответника. Молителката ударила ответника по гърба. Детето още като слязло от колата влязло вътре в къщата със стария дядо (вероятно бащата на ответника) и нищо не видяло. Според свидетеля и двете страни се обадили на полиция.

Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Д.. Относно упражненото над молителката физическо насилие показанията му противоречат на коментираното по-горе медицинско удостоверение. Затова съдът счита, че свидетелят или не е видял удара, или крие истината. От друга страна, в частта, касаеща детето, показанията на свидетеля се подкрепят от гореспоменатия социален доклад. Според съда детето не е ударено. То е било отведено в двора на къщата и не е видяло упражненото физическо насилие над майка му.

В заключение, дори да не се кредитират изцяло показанията и на двамата свидетели, според съда декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е опровергана по отношение на физическото насилие и вербалната агресия към молителката.

Напротив, медицинското удостоверение и кореспонденцията са в подкрепа на тези факти. Декларацията е оборена само в частта, касаеща детето – както, че то е ударено, така и че е станало свидетел на насилието, упражнено над майка му. Според съда коментирания по-горе социален доклад е доказателство, че детето е било отведено и не е видяло прекия конфликт между родителите му.

Не може да има съмнение, че физическото насилие – удар с юмрук в лицето, представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Освен това обидните думи, използвани от ответника, са форма на вербална агресия, която по мнение на съда представлява психическо насилие. Още повече, видно от приложената по делото кореспонденция, касае се не за единичен случай, а за трайна тенденция в поведението на ответника.

Следва да се отбележи, че по делото са събрани множество документи от преписки на Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане, които нямат отношение към делото. От тях обаче 4 може да се направи извод, че родителите често използват детето като оръжие един срещу друг, което по мнение на настоящия съд не е в негов интерес.

По въпроса какви мерки за защита да бъдат наложени:

Мерките за защита са изброени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. За да прецени каква мярка да наложи, съдът е длъжен да вземе предвид всички факти по делото.

Видно от извършената служебна справка (л. 121 от делото), в системата на съда липсват данни за приключили или висящи дела по ЗЗДН със същите страни. По делото липсват данни и за дела по ЗЗДН в други съдилища.

Видно от справката за съдимост (л. 122 от делото), И. П. не е осъждан.

Според съда коментираната по-горе кореспонденция е доказателство, че бащата е склонен към вербална агресия.

На основание чл. 15, ал. 4 ЗЗДН съдът извършва оценка на риска по методика, определена в правилника за прилагане на закона. Съдът провери въпросите в Приложение № 5 от ЗЗДН и установи, че няма доказателства, от които да се направи извод, че отговорът на някой от тях е положителен, освен въпрос № 10: „Извършителят тормози ли пострадалия чрез непрестанни обаждания или заплашителни съобщения?“. Според съда безспорно част от съобщенията, изпращани от ответника, са заплашителни: „Няма да го видиш цял месец, щом си долна кучка“ (има се предвид детето – л. 91 от делото), „Скоро и на Н. ще покажа колко струваше, въшло“ (л. 92 от делото), „Ще го видиш това дете само в присъствие на социален работник“ (л. 94 от делото) и др. Целта е да се въздейства емоционално на молителката. Съгласно методиката това означава 2 т.

Съдът счита, че процесният случай попада в графата „от 0 до 10 точки“.