Решение № 248 от 14.07.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Шумен, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилиян К. Ангелов при участието на секретаря В. Ст. С. като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно наказателно дело № 20263630200268 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2500226/10.12.2025г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което, на основание чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, на “Н. Ви Строй ” ЕООД с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2300/две хиляди и триста/ лева.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител в лицето на адв.П., който по същество поддържа депозираната жалба.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 15.10.2025г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” гр.Шумен, строителен обект в Шумен „Реконструкция на канализация по ул. Тича и нова канализация по ул. Ген. Ганецки – гр. Шумен“ около 10 часа. Възложител на обекта 1 била Община Шумен, а строител „Н. ВИ СТРОЙ“ ЕООД гр. София. По време на проверката, било установено, че се извършвали изкопни работи с помощта на багер, както и четирима работници, които извършвали ръчни изкопни работи, които били узбекски граждани, като в хода на проверката едно от тези лица избягало. Впоследствие след като разбрали, къде са настанени тези работници, а именно в хотел“Неон“, проверяващите помолили за съдействие служители от дирекция „Миграция“ и вече в следобедните часове посетили посочения по горе хотел, като на место установили , този път и четиримата работници, които представили документите си за самоличност. Били им предоставени декларации на узбекски език, като лицето У. А. попълнило такава след като представило документ за самоличност, като последния попълнил собственоръчно декларацията, която му била дадена на узбекски език. В декларацията на основание чл.68, ал.1, т.3 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност, У. А. с паспорт №FA 1624520 с виза „D“ за пребиваване с цел работа съгласно чл.24и от ЗЧРБ№007045514/26.08.2025г. на 15.10.2025г. в 16,00 часа, декларирал, че работи за Н. Ви Строй от 09.10.2025г. с работно време от 08,00 до 17,00 часа, с почивни дни събота и неделя с уговорен размер на трудово възнаграждение. Във връзка с направено запитване от страна на Дирекция „Инспекция по труда“-Шумен от МВР, Дирекция „Миграция“ е получен отговор рег.№536400-95931/25.10.2025 год., от който се установява, че лицето У. А. е с издадено решение за продължително пребиваване в Република България от дата 12.09.2025 год., както и че решението не е платено и лицето няма подадено заявление за изваждане на БЛД „разрешение за пребиваване“. От страна на Дирекция „Миграция“, гр.София е предоставен и представен от работодателя двустранно подписан трудов договор, сключен с лицето У. А. без вписана дата на сключване на договора..

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол № ПР2541006 от 14.11.2025г., връчен на упълномощеното от управителя лице И.С. на 14.11.2025г. На същия ден. свид. М. Я. съставил срещу дружеството АУАН № 27-2500226, в присъствието на упълномощеното от управителя лице, като при връчването не били отразени възражения. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани и писмени такива. Въз основа на съставения АУАН, възприемайки изцяло констатациите в съшия, било издадено и атакуваното накаазателно постановление №27-2500226/10.12.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ на “Н. ВИ СТРОЙ” ЕООД, с ЕИК***, е наложена имуществена санкция в размер на 2300 лева /две хиляди и триста/ лева. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. М. Я. - актосъставител и Р.И.-свидетел при установяване на нарушенията, както и от приетите и приложени по делото, писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: При извършената проверка настоящата инстанция не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им 2 компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, която е едновременно материална и санкционна разпоредба, предвижда санкция за работодател – физическо или юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или който е приел законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Съгласно нормата на чл.24и, ал.1 от ЗЧРБ Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно българското законодателство и притежават виза по чл.15, ал.1 от ЗЧРБ дългосрочна виза. Безспорно установено по делото е, че лицето У. А. е притежавал паспорт №FA 1624520 с виза „D“ за пребиваване с цел работа, съгласно чл.24и от ЗЧРБ №007045514/26.08.2025 год., като същевременно от писмо с рег.№536400 95931/25.10.2025 год. от МВР, Дирекция „Миграция“ се установява, че същият е с издадено решение за продължително пребиваване в Република България от дата 12.09.2025 год., както и че решението не е платено и лицето към датата на изпращане на отговора е нямало подадено заявление за изваждане на БЛД „разрешение за пребиваване“, поради което не е имал право да полага труд в Република България. Свид.М. Я. и Р.И. в съдебно заседание категорично заявиха, че всички четирима работници са били с лопати в ръце, изкаляни и са подпомагали дейността на багера , като в същата насока са и дадените сведения от лицето У. А. в попълнената от него декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ в която посочил, че считано от 09.10.2025 год. работи във фирма „Н. ВИ СТРОЙ“ ЕООД, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни – събота и неделя, като основните му задължения са били да извършва ръчни изкопни работи срещу договорено възнаграждение. В същото време доколкото лицето е нямало разрешение за пребиваване и работа, издадено по установения за това ред, дружеството-жалбоподател не е следвало да приема на работа посоченото лице. В съдебно заседание беше разпитан и свид.М.М. , който обаче с нищо не допринесе за изясняване на фактическата обстановка по делото, тъй като разкри факти и обстоятелства, свързани с контактите му с дружеството-жалбоподател, както и че когато посетил обекта, вече видял узбекските граждани да разговарят с проверяващите Съдът не кредитира показанията на разпитаните чрез видеоконферентна връзка, двама свидетели – У. К. и Б. Т., тъй като и двамата свидетели все още работят в дружествотожалбоподател и очевидно са заинтересовани от изхода по делото. Освен, че са заинтересовани, техните показания са и в пълно противоречие с останалите събрани по делото доказателства.

Съобразявайки се с горното, съдът приема по безспорен начин, че дружеството жалбоподател, като е приело на работа в горепосочения обект законно пребиваващото лице – чужденец У. А./ гражданин на трета държава-Узбекистан/, с паспорт №FA 1624520 с виза „D“ за пребиваване с цел работа съгласно чл.24и от ЗЧРБ№007045514/26.08.2025г. без да има издадено съответно разрешение за работа по установения ред е осъществило от обективна и субективна страна състава на предвиденото в чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ административно нарушение. Посочената разпоредба предвижда санкция за юридическото 3 лице – работодател в размер от 2000 до 20000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. Преценявайки извършеното от дружеството нарушение, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като административнонаказващия орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил наказанието в размер съвсем близък до минималния предвиден, поради което и наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител административно-наказващия орган, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен следва да се присъди юристконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя съгласно Наредба за заплащане на правната помощ.

Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.47 до 97.15 евро/от 130 до 190/ лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в три открити съдебни заседания, съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 70 евро., която сума следва да се заплати от дружествотожалбоподател по сметка на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление№ 27-2500226/10.12.2025г . на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен,

ОСЪЖДА "Н. ВИ СТРОЙ" ЕООД с ЕИК 202952659, гр. София да заплати по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен сумата от 70/седемдесет/ евро представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

4