Определение № 283 от 02.02.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. София , 29.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20211000500174 по описа за 2021 година

Производство по чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по подадена от „Еврохолд България“ АД, ЕИК: 175187337, гр.

София, бул. „Хр. Колумб“ № 43 чрез пълномощника адв. Х. от САК частна жалба с вх. № 265622/18.01.2021 г. срещу разпореждане № 264273 от 18.12.2020г. по т.д.№2218/2020г. на Софийския градски съд, с което е върната обратно исковата молба на акционерното дружество срещу Агенция по вписванията /АВ/ за установяване на недопустимост, евентуално нищожност на вписване № 20201016125532 в ТР по партидата на дружеството и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател развива съображения за неправилност на атакуваното разпореждане, като сочи, че Агенция по вписванията била надлежен ответник по делото и не разбира защо в разпореждането се сочело ТР № 1 от 06.12.2002 Г. по ТЪЛК. Д. № 1/2002 Г. на ОСГК НА ВКС, което било за общи събрания на дружества и за исковете по чл. 71 и 74 ТЗ, но нямало общо с образуваното производство по делото.

Прави искане до САС за отмяна на разпореждането, връщане делото на СГС и даване указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

САС констатира, че по подадена от „Еврохолд България“ АД жалба /л. 4 от 1 първоинстанционното дело/ се атакува, както отказ от 16.10.2020 г. на ДЛР към АВ за обявяване на ГФО по партидата на дружеството, но е направено и искане да се прогласи за нищожно вписване № 20201016125532 в ТР по партидата на дружеството, с което е обявено решение № 733/29.09.2020 г. на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при КФН.

Поради принципно различния характер на двете производства и невъзможността им да се разгледат в едно производство, СГС е разделил в две дела, исканията на жалбата, като е отделил жалбата по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ в друго производство, по което вече се е произнесъл /така на л. 2 от делото на градския съд/, а исковата претенция за прогласяване на нищожност на вписване /иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/ е отделил в процесното т.д. №2218/2020 г.

С оглед нередовността на ИМ, е оставил същата без движение и е дал указания на ищеца, редовно връчени му със съобщение, приложено на л. 9.

В уточнението, направено с молба с вх. № 297871/03.12.2020 г., представител на „Еврохолд България“ АД, ЕИК: 175187337 е посочил като ответник по иска Агенция по вписванията, а петитумът е направен така – „Да се приеме за установено по отношение на страните, че вписване № 20201016125532 в ТР по партидата на дружеството, с което е обявено решение № 733/29.09.2020 г. на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при КФН е недопустимо или евентуално нищожно“.

Въпросното решение на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при КФН, е приложено по делото и представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ - така на л. 92-97, с което е задължено публичното дружество „Еврохолд България“ АД да не подлага на гласуване на РГОСА, насрочено за 30.09.2020 г. от 10 часа точки 4, 5 и 6 от дневния ред на събранието.

Съгласно писмо, изпратено от КФН до АВ /л. 98 и 99/, държавният регулаторен орган е информирал агенцията за взетото решение по предходния абзац и е посочил, че въпреки наложената ПАМ, на РГОСА, насрочено за 30.09.2020 г. от 10 часа, точки 4, 5 и 6, са били гласувани в нарушение на указанията на КФН. В тази връзка, се моли, решение № 733/29.09.2020 г. на зам.председателя, ръководещ У-ние „НИД“ при КФН да се приложи към преписката по обявяване на КГФО, поискано от публичното дружество със заявление № 20200930162115. Решението на КФН е обявено по партидата на дружеството с вписване № 20201016125532.

Горните факти не са спорни и се установяват от писмените доказателства по делото.

При така изяснената фактическа обстановка, САС също намира, че производството е недопустимо и правилно е било прекратено, респ. исковата молба правилно е била върната обратно на ищеца.

2

Искът по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ е установителен по своя характер и изисква наличието на правен интерес, какъвто се изисква за предявяване на всички установителни искове.

В случая, правен интерес от водене на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не се установява по делото. Самият ищец посочва в уточнителната си молба /вж. на л. 12/ че обявеното Решение на КФН съставлява ИАА, с който на публичното дружество е наложена принудителна административна мярка по смисъла на чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. В самия акт е посочено, че той подлежи на предварително изпълнение, независимо от това дали е обжалван или не. Указано е също така в решението, че то подлежи на административно обжалване – пред КФН, както и на съдебно такова – пред Административен съд – София област в съответствие с приложимите норми на АПК, ЗКФН и ЗППЦК.

Следователно, пътят на защита на нарушените субективни материални права на ищеца е по реда на административното обжалване по АПК, а не чрез предявяване на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Не на последно място, няма как АВ да е надлежен ответник на такъв иск, доколкото на агенцията са предоставени единствено регистърни /охранителни/ правомощия досежно воденето, достъпа и съхранението на търговския регистър.

Позоваването в атакуваното разпореждане на СГС на ТР № 1 от 06.12.2002 Г. по ТЪЛК. Д. № 1/2002 Г. на ОСГК НА ВКС не е неуместно, както се счита в частната жалба на „Еврохолд България“ АД, а напротив - тъй като в това тълкувателно решение са разгледани именно хипотезите кога дадено вписване в регистъра следва да се характеризира като нищожно, недопустимо или несъществуващо, какъвто петитум е отправен до СГС от процесуалния представител на публичното дружество. Макар и постановено при действието на ГПК /отм./, както и по времето, когато търговския регистър е бил воден при окръжните съдилища, тълкувателното решение е запазило своето действие и днес, разбира се - при неговото корективно тълкуване с нормите на сега действащия ГПК, ЗТРРЮЛНЦ и при съобразяване с факта, че регистърните производства при търговците, се осъществяват не от съдилищата, а от Агенция по вписванията. Ето защо, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадение на изводите на първоинстанционния и въззвния съд, налага се извод, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 264273 от 18.12.2020г. по т.д.№2218/2020г. на 3

Софийския градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС при предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4