Решение № 93 от 21.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Търговско дело № 20225300900630 по описа за 2022 година

В исковата си молба против А. С. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. К.**** ищецът Застрахователна компания “ЛЕВ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление на дейността : гр. София, бул.“ Симеоновско шосе № 67А, ЕИК 121130788, представлявано от М.С.М.

- Г. и П.В.Д. - и.д. твърди,че на *****г. около 00.45 часа на т. път № ***** при 206км+100 лек автомобил марка РОВЪР, модел 214И с peг.

№ ****, управляван от А. С. Г. с пътник на предна дясна седалка П.С.З. поради високата скорост и изпитото количество алкохол, на равен и прав участък край с. К., е загубил управление и лекият автомобил навлязъл върху десния банкет по посоката на движението си. Водачът на автомобила направил опит да върне МПС-то на платното за движение, като рязко завил волана наляво. При връщането на платното за движение, поради рязката маневра при висока скорост, не е успял да възстанови контрола върху лекия автомобил, който започнал да се движи косо наляво върху пътното платно и около 66 м. след връщането си върху пътя отново излязъл извън същия, този път 1 отляво по посока на движението си. При това второ напускане на пътното платно, МПС-то напълно загубило устойчивост и се преобърнало няколко пъти върху крайпътната територия. При тези преобръщания пътника П.З. изпаднал от купето на лекия автомобил върху земята, като получил тежка шийна травма и починал. Самото МПС преустановило движението си след удар в крайпътно дърво, като се установило на таван.

Ищецът посочва, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ ***/*****г., в който е констатирано, че виновното лице А. С. Г. е неправоспособен водач и е управлявал с алкохол в кръвта над допустимата от закона норма -1,76 промила, установено с химическа експертиза.Срещу виновния водач е било повдигнато обвинение и е образувано НОХД № 1447/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд, а с постановена присъда по делото А. С. Г. е признат за виновен, че на 21 срещу ***** г. е нарушил правилото за движение по пътищата по чл.20, ал.1 Закон за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на П.С.З., като деянието е извършено в пияно състояние и е управлявал без да има необходимата правоспособност. Ищецът посочва, че към датата на събитието отговорността на водача на лекия автомобил е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в застрахователна полица № ******, валидна от 12.09.2014 г. до 12.09.2015 г., прекратена на 28.12.2014 г.

На основание чл. 226 от КЗ /отм/ вр. с чл. 45 ЗЗД, наследниците на починалия в процесното ПТП пътник, Д.П.З. и С.М.З., са предявили иск по съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдание от смъртта на техния с. П.С.З.. Образувано е гр.д. № 1543/2017г. на Софийски Градски Съд, 1- 6 състав. С Решение от 14.05.2018г. постановено по гр.дело № 1543/2017г. Софийски Градски съд, е осъдил застрахователното дружество да заплати на Д.П.З. и С.М.З. сумата от 2 по 97 500,00 лева на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния с., настъпила от ПТП на дата *****г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва за периода от 21.11.2014г. до окончателното изплащане. Решението било постановено при участието на А. С. Г. - трето лице помагач на страната на ответника и съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК, ищецът сочи, че установеното в мотивите има обвързваща сила за тях в отношенията им със страната, която ги е привлякла ЗК „Лев Инс „АД досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Присъдената с посоченото съдебно решение сума е изплатена на 20.07.2018г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. С. Г. от гр.К. *****, ЕГН ********** да заплати на дружеството сумата в размер на 195 000,00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.

С отговора на исковата молба назначения особен представител на ответника твърди, че искът е недопустим, тъй като ищцовото застрахователно дружество не е активно легитимирано да предяви регресен иск. На следващо място, твърди, че искът е неоснователен.

Оспорва се авторството, механизма на ПТП. Оспорва се претенцията по размер. Противопоставя възражение за погасяване претендираното вземане по давност. Претендира съдебно деловодни разноски.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените от ответника възражения. С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа първоначално заявените си твърдения и възражения.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

По делото е приложено НОХД № 1447/2015г., по което е 3 постановена Присъда № 85/26.10.2015г., влязла в сила на 26.09.2016г., с която подсъдимия А. С. Г. е признат за виновен за това, че на 21 срещу *****г. на т. път № ***** при 206км+100, при управление на лек автомобил марка РОВЪР, модел 214И с peг. № **** е нарушил правилото за движение по пътищата „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост е причинил смъртта на П.С.З., с ЕГН: **********, като деянието е извършено в пияно състояние и е управлявал без да има необходимата правоспособност за това.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което посочените обстоятелства следва да се приемат за установени в рамките на настоящия съдебен процес.

От Препис – извлечение от Акт за смърт от ****г. и Удостоверение за наследници от 14.12.2014г. се установява, че П.С.З., с ЕГН:

**********, починал на *****г. е оставил наследници – своите родители Д.П.З., с ЕГН: ********** и С.М.З., с ЕГН: **********.

По делото е приложено и гр. дело № 1543 по описа на Софийски градски съд за 2017г., I-6 състав, от което е видно, че с решение на съда от 14.05.2018г. ищецът в настоящото производство е осъден да заплати на наследниците на починалия П.З. сумата от по 97 500 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпилата смърт на с.а им. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – А.

С. Г.. Постановеното решение е влязло в сила на 19.06.2018г. и въз основа на него е издаден изпълнителен лист за присъдените суми.

Представена е покана за доброволно плащане от 28.06.2018г., изпратена до ищеца в производството, от която е видно, че срещу него е било образувано изпълнително дело № ***** за вземанията на Д.П.З.

4 и С.М.З., за които е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 1543/2017г. на СГС.

Изготвена е съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че сумата от 284 350,44 лв. е платена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по сметка на ЧСИ ***** на 20.07.2018г. с посочено основание за плащане: **** пълно плащане по ИД *****. Съдът кредитира изготвената експертиза като компетентна и безпристрастна.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Съгласно посочената разпоредба, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

Съгласно цитираната норма, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят придобива регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице.

Регресната отговорност от своя страна предполага наличие на деликт, както и виновно поведение от страна на деликвента, което виновно поведение да попада в някоя от хипотезите на чл. 500, ал. 1 от КЗ (употреба на алкохол, напускане на произшествието и т.н.).

Освен горното, за да бъде уважен предявеният иск е необходимо на първо място да се установят елементите от фактическия състав на деликта

- действие или бездействие, извършено виновно и 5 противоправно, от което са настъпили вреди; да се установи, че отговорността на застрахователя е ангажирана по силата на възникнало застрахователно правоотношение и на последно място – че застрахователят е платил дължимото обезщетение.

Както бе посочено по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, гражданският съд е обвързан от постановената в наказателното производство присъда досежно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо, предвид приетото с Присъда № 85/26.10.2015г., постановена по НОХД № 1447/2015г. на Пловдивски окръжен съд, влязла в сила на 26.09.2016г. е безспорно, че на 21 срещу *****г. А. С. Г. е шофирал лек автомобил РОВЪР след употреба на алкохол (в пияно състояние) и без необходимата правоспособност за това, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на П.С.З..

От смъртта на лицето са настъпили неимуществени вреди за неговите родители - Д.П.З. и С.М.З., по повод на което срещу ищеца в настоящото производство е било образувано гр. дело № 1543 по описа на Софийски градски съд за 2017г., I-6 състав, от което е видно. По образуваното дело, ответникът А. Г. е бил конституиран като трето лице – помагач на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД. Съгласно чл. 223, ал.

2 от ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства (т.нар. задължителна сила на мотивите на съдебното решение). В случая следва да се приеме, че размерите на присъдените обезщетения в полза на Д. и С. З. (от по 97 500 лв. за всеки от тях), елементите от фактическия състав на деликта, както и обстоятелството, че застрахователят отговоря вместо деликтвента за причинените вреди, 6 също са безспорно установени.

Установява се по делото от изготвената ССЕ, че ищцовото застрахователно дружество е платило присъдените с горецитираното решение на СГС обезщетения на З., което е осъществено по повод изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ *****, което установява и последният от необходимите фактически елементи за уважаване на предявения иск.

С оглед всичко изложено, ищцовата претенция за присъждане на сумата от 195 000 лв. се явява доказана както по основание, така и по размер, поради което искът следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата считано от датата на завеждане на делото (09.11.2022г.) до окончателното й плащане, същата е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, при уважаване на предявения иск, ищецът има право на разноски. Ищецът е сторил следните разноски по настоящото дело: 7800 лв. за държавна такса; 12 450 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника и 350 лв. за изготвяне на ССЕ, или общо разноски по делото в размер на 20 600 лв., които следва да му се присъдят изцяло.