Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 02.02.2023, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1340/2022
Вид
Решение № 44
Подписан
02.02.2023
В сила
17.02.2023
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Карлово, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101340 по описа за 2022 година

Производството е по обективно съединени искoве с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК, предявени от М. Д. Г., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка В. С. С., ЕГН: **********, двете от гр. К., ул. „П. С.“ №**, чрез адв. Е. П. против Д. Г. Г., ЕГН:

********** от гр. К., ул. „П.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**.

Ищцата твърди, че ответникът е неин баща. От раждането си и до настоящия момент живеела с майка си в нейния дом. Тя я била отгледала сама, като на практика сама я издържала. Досега майка й не била водила дело срещу ответника, по което да го съди той да й изплаща издръжка. Преди време баща й по свое усмотрение започнал да плаща по 60 лв. на месец за издръжката на дъщеря си. Тези пари били крайно недостатъчни да покрият дори малка част от нуждите на ищцата, но въпреки това майка й не предприела никакви действия, за да поиска по-голяма издръжка. През месец март тази година бащата на детето спрял плащането и на тази сума, когато направил последното плащане. От началото на месец април и до настоящия момент той не предоставял никакви средства за издръжката на дъщеря си.

Ищцата твърди, че с майка си живеят в гр. К., на ул. „П. С.“ №**. В 1 същото жилище живеел и нейният едноутробен брат, когото майка й също отглеждала съвсем сама. През годините майка й полагала огромни усилия, за да обезпечи нея и брат й с всичко необходимо и, макар и да живеели относително скромно, майка им успявала да задоволи нуждите на децата така, че да не им липсва нищо съществено. В последните години, обаче за нея ставало все по-трудно да се справя финансово с отглеждането им. Причина за това била, че и двамата растели, с което нараствали и техните нужди, съответно – и разходите за тяхната издръжка. Причина бил и ръстът на инфлация в страната, както и значителното поскъпване издръжката на живот в последните година – година и половина.

През настоящата учебна година ищцата била ученичка в **-ти клас на ПГ „Г..В. З.“ - гр. С.. След отмяна на противоепидемичните мерки за COVID, превозвачите вече не предлагали за учениците карти за пътуване.

Затова през настоящата учебна година майка й започнала всеки присъствен ден да й дава по 10 лв., с които да си купува автобусните билети до от гр. К. до гр. С. и обратно, за закуска и за покриване на различни дребни ежедневни нужди. Когато излизала с приятелки, майка й й давала отделно пари в зависимост от това, къде ще ходят – на кафене, на разходка, на кино.

В началото на тази учебна година за учебници, тетрадки и учебни помагала се наложило да дадат около 160 лв. Отделно от това били ежемесечните разходи за дрехи, обувки, лекарства (когато се налагало), козметика и други консумативи. Майката на ищцата била тази, която купувала за нея и брат й телефони, плащала месечните такси. Тя плащала и месечните такси за интернет и телевизия, комуналните и други разходи, свързани с поддръжката на домакинството. Тя покривала и разходите им за храна, за пътувания, за развлечения.

Ищцата твърди, че напоследък се опитвали да направят сметка на каква сума възлиза издръжката й и колкото и икономии да се опитвали да правят, тя била не по-малко от около 600 лв. на месец. Тази сума била абсолютно непосилна за майка й.

Освен това с баща й били коментирали това, че трябва да бъде направена корекция и на двете й челюсти. Разходът за ортодонт – за корекция на една челюст, при това без самите прегледи – всеки от тях на стойност 50 лв., възлизал 2000 лв. Т.е. само да започне лечението, били необходими поне 2

4000 лв., която сума за майка й било невъзможно да отдели сама.

Ищцата твърди, че през настоящата учебна година брат й бил ученик в първи клас, което допълнително натоварило семейния им бюджет с разходи, свързани с неговото образование и издръжка – за учебни помагала и пособия, екипи, храна.

Ответникът по настоящото дело, доколкото на ищцата й било известно, имал добри доходи, живеел в собствено жилище. Същият нямал други деца и не дължал издръжка на други лица от списъка по чл.141 от Семейния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.143 от СК той дължал издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.

Предвид гореизложеното бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Ищцата моли съда да постанови решение, с което:

- да бъде осъден ответникът да й заплаща месечна издръжка в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева), платима до 5-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.10.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й – 6-то число на текущия месец, до окончателното плащане;

- да бъде осъден ответникът да й заплати издръжка за минало време за една година назад, а именно – 300.00 лв. (триста лева) на месец за периода до 31.03.2022 г., включително и 350.00 лв. (триста и петдесет лева) на месец за периода 01.04.2022 г. – 17.10.2022 г., включително или общо 3900.00 лв.

(три хиляди деветстотин лева) за целия период, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. М. Р., намира исковете за частично основателни.

Не оспорва, че е баща на ищцата, родена от съвместното им съжителство с В. С. С.. С майката на ищцата живели като семейство от м. март 2003 г. в дома му в гр. К. на ул. „П.“, №**. След като се родила дъщеря им /ищцата/ те продължили да живеят като семейство, в същия апартамент.

Фактическото им съжителство продължило почти 10 г. – до началото на месец март 2012 г., след което родителите на ищцата се разделили. В този смисъл, 3 ответникът оспорва изложеното в исковата молба, че от раждането й ищцата живеела с майка си в дома й и само тя я била отгледала, и само тя я издържала. Постоянният адрес и на двете и към настоящия момент продължавал да е на неговия адрес в гр. К., където живели заедно. Няколко месеца след раздялата, родителите на ищцата се договорили относно упражняването на родителските грижи за нея, издръжката, която бащата щял да заплаща и режима му на лични контакти с детето. Това станало след няколко месеца, защото не били сигурни след раздялата дали няма да се съберат отново. Така родителските права по отношение на ищцата упражнявала нейната майка, а ответникът изплащал издръжка в размер на 60 лв. месечно, считано от м. септември 2012 г. Давал сумите на своята майка М.

И. Г. да ги внася от негово име, защото работел винаги на редовни смени и му било неудобно да ги внася. Взимал детето два пъти месечно, от петък вечерта до неделя вечерта, с приспиване в дома му. Имало и периоди от време, в които ищцата оставала доста по-дълго при баща си – обикновено през ваканциите. Това продължило до началото на месец април 2022 г. Тогава ищцата дошла при него и казала, че се е скарала с майка й. Пожелала да живее с ответника и той да упражнява родителските права спрямо нея. Майка й така и не се поинтересувала дали детето е при баща си, не проявила никаква загриженост.

Ответникът твърди, че полагал изцяло родителските грижи за ищцата и тя живеела при него до началото на месец септември 2022 г., когато решила, че за нея ще е по-добре и ще е по-близо до автобусната спирка за училището, да се върне отново при майка си. Така по взаимно съгласие ищцата в продължение на 5 пълни месеца била при баща си и той упражнявал родителските права по отношение на нея. За този период не следвало да дава на майка й издръжка, защото ги давал направо на дъщеря им, въпреки, че изцяло аз полагал грижи за нея, докато майка й не заплащала нищо като издръжка в този период. Тъй като за месец септември 2022 г. забавил плащането на издръжката, майката на ищцата му писала по „Вайбър“, че ако не започне да й изплаща по 100 лв. седмично издръжка за детето, щяла да образува дело. Приел това като заплаха и изнудване от нейна страна и й казал, че ще дава издръжка, като можело да говорят за по-висок размера. Тя обаче не пожелала повече да разговарят и така след известно време получил настоящата искова молба.

4

Ответникът твърди, че до момента на идването на дъщеря им при него – началото на април 2022 г., той редовно изплащал издръжката на която се били договорили с майка й, а именно – 60 лв. на месец. Отделно през годините давал лично на дъщеря си и много парични суми, купувал й дрехи, обувки, телефони и др., водил я със себе си на екскурзии и почивки. Дал й пари за почивка на море и това лято. Доскоро ответникът й плащал и сметката за телефон, до момента, в който майка й решила да й купи телефон с нова карта и номер.

Относно твърдението, че се налагала корекция на челюстите на дъщеря им ответникът посочва, че бил запознат с това и не отказвал да поема половината разходи за такава операция. Твърдението, че майката на ищцата има и друго дете и тя сама се грижела и за него, не следвало да му се вменява като някакво задължение и да е в негова тежест при определяне размера на издръжката за дъщеря им. Защо и какво е наложило сама да се грижи за другото си дете не следвало да е предмет на настоящото дело, но доколкото знаел, бащата на другото дете давал също издръжка за него и полагал грижи.

Безспорно, ответникът нямал други деца за които да полага грижи, но пък имал двама родители за които полагал не по-малко грижи отколкото за деца – пенсионери, възрастни и болни, като баща му бил инвалид, с ампутиран крак повече от 10 години.

Отделно от това имал два парични заема с месечна вноска по тях в общ размер на 690 лв. Изплащал ги редовно, като единият свършвал този месец, а другият щял да изплаща още дълги години.

Ответникът оспорва по размер претендираната издръжка от момента на предявяване на иска до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като счита, че е прекомерно завишен.

От една страна, детето нямало такива големи нужди, а от друга, той нямал възможност да давам толкова голяма издръжка ежемесечно. Заявява готовност да заплаща по 250 лв. ежемесечно, като се постигне спогодба в този смисъл.

По отношение на претенцията за изплащане на издръжка за минал период, ответникът я оспорва изцяло. На първо място, издръжка изплащал редовно от м. септември 2012 г. до м. април 2022 г., съобразно договореното с майката на ищцата. На следващо място, претенцията за заплащане на 5 издръжка за минал период от началото на м. април 2022 г. до началото на м. септември 2022г. била изцяло неоснователна, тъй като ищцата живеела при него в този период, той полагал изцяло родителските грижи за нея, и въпреки това й предоставял тази издръжка от 60 лв. месечно, лично на нея. Оспорва и претенцията за заплащане на издръжка за минал период, считано от началото на м. септември до 17.10.2022 г. в размер на 350лв. месечно, като неоснователно завишена по размер. Не оспорва, че дължи издръжка за този период, но в размер на 60 лв. месечно, съобразно договорките с майката й до момента на завеждане на делото.

С оглед изложеното ответникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да бъдат уредени отношенията му с ищцата относно изплащането на ежемесечна издръжка. Заявява готовност за постигане на спогодба за изплащане на издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от образуване на делото до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати сумата в размер на 90 лв. представляваща издръжка за минал период – за времето, откакто не полага изцяло той родителските грижи за ищцата, а именно – от 01.09.2022г. до 17.10.2022 г., датата на образуване на настоящото дело. Моли съда да отхвърли претенциите на ищцата за заплащане на издръжка за минал период за една година назад, считано от датата на образуване на делото, като неоснователна и недължима от него, с изключение на периода 01.09.2022 г. – 17.10.2022 г. за който да заплати сума по 60 лв. месечно, или общо 90 лв., като отхвърли претенцията за разликата.