Решение № 27 от 11.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27

******* 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20233100502121 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 66272/08.09.2023 г. , подадена от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, чрез юрк. Е.Л., срещу Решение №2806/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 8101/2022 г. на РС - Варна, 26-ти съдебен състав, с което са отхвърлени исковите претенции, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, с правно осн. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено, че Я. Д. Д., ЕГН **********, ******* ***** ***, му дължи вземания по силата на Договор за кредит № 662877 от 02.05.2016 г., сключен между Я. Д. Д., в качеството му на заемател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на заемодател, платени на последния от „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 02.05.2016 г., и прехвърлени на „АПС БЕТА България“ ЕООД по силата на Договор за продажба на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., както следва: сумата от 926.22 лева, представляваща главница по Договора за кредит, ведно със законна 1 лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 125.93 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.06.2016 г. до 10.05.2017 г., както и сумата от 431.79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.06.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 1576/11.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3030/2022 г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът посочва, че при отхвърлянето на исковете му, първостепенният съд не е взел предвид изложените в исковата молба факти за начина, по който се сключват договорите за кредит в електронен формат с „Кредисимо“ ЕАД, а именно посредством автоматизирана процедура, осъществяваща се чрез активните действия на кредитополучателя, който подава заявление през телефон или компютър.

Подчертава, че ответната страна не е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок, при което първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е разгледал релевираните след този срок възражения, които са преклудирани с изтичането му. Освен това отбелязва, че ответникът следва да носи доказателствена тежест за твърдението си, относимо към начина, по който е сключен договорът, доколкото то е в негова полза и за което не е представил доказателства. В тази връзка счита, че съдът е разпределил неточно и неправилно доказателствената тежест в доклада по делото, като поради тази причина, а и защото ищецът не е получил възможност да вземе становище по наведените възражения, сочи нарушения на принципите на служебното и състезателното начало. Намира нарушение и на принципа за установяване на истината в процеса, като счита, че съдът не е установил значим за делото въпрос, а именно усвоени ли са парите по сметка на ответника. Моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и уважаване на предявените искове.

Претендира съдебно-деловодно разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Я. Д. Д., в който излага съображения за неоснователност на жалбата и оспорва наведените от въззивника твърдения.

Посочва, че въпреки направеното пред заповедния съд възражение, в което по 2 смисъл се твърди липса както на сключен договор между него и „Кредисимо“ ЕАД, така и на реално получаване на парични средства, ищцовото дружество не е ангажирало никакви доказателства за тези обстоятелства, които остават в негова тежест и при неподаването на отговор. Намира, че възраженията срещу основателността на иска не се преклудират с изтичането на срока за отговор. Сочи, че съдът не е компетентен да назначава служебно експертиза за обстоятелства, касаещи основанието на иска, а само за такива относно размера на установен по основание иск, като в противен случай би нарушил както диспозитивното начало, така и равенството между страните в процеса.

Подчертава, че предаването на сумата на заемателя е елемент от фактическия състав на договора за кредит, поради което доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца, както и че договорът не е подписан по реда на чл. 13 от ЗЕДЕУУ и не е валидиран по реда на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР, поради което и не се ползва с формална доказателствена сила. Намира, че възраженията на въззивника за неточно и неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд са преклудирани на осн. чл. 146, ал. 3 от ГПК.

Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, депозира молба, с която поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, чрез процесуален представител, поддържа отговора на въззивната жалба.

За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционният съд е разгледал, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с пр. осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, депозирани от „АПС БЕТА България“ ЕООД срещу Я. Д. Д., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземания по силата на Договор за кредит № 662877 от 02.05.2016 г., сключен между Я. Д. Д., в качеството му на заемател, и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на заемодател, платени на последния от „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 02.05.2016 г., и прехвърлени на „АПС БЕТА България“ ЕООД по силата на Договор за продажба на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., 3 както следва: сумата от 926.22 лева, представляваща главница по Договора за кредит, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.03.2022 г., до окончателното й изплащане, сумата от 125.93 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.06.2016 г. до 10.05.2017 г., както и сумата от 431.79 лева , представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.06.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 1576/11.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3030/2022 г. по описа на ВРС.

В исковата молба, уточнена посредством молба, наименована писмен отговор, ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД твърди, че на 02.05.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, и ответника Я. Д.

Д., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит по електронен път по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът получил сумата от 1000 лева, която се задължил да върне на 12 бр. вноски, по 95.65 лева всяка, в срок до 10.05.2017 г., когато е падежирала последната вноска съгласно Приложение №1, съдържащо Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 26.24 %, както и годишен лихвен процент на разходите в размер на 50 %. Позовава се и на ОУ към Договора за кредит, където е уговорено обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, дължима по силата на чл. 2, Раздел X от ОУ.

Посочва, че на 02.05.2016 г. ответникът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който последният се задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с Я. Д. за задълженията му по договора за кредит.

Заявява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по Договора за кредит в срок, поради което на 18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД е поканило „Ай Тръст“ ЕООД да заплати всички изискуеми задължения, за което обстоятелство и в изпълнение на задълженията си по Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД изпратило уведомление на 18.02.2021 г. до Я. Д., в което посочил всички дължими суми по Договора за кредит и предстоящото плащане. На 23.02.2021 г. дружеството-поръчител 4 погасило задълженията на ответника, за което го уведомило по електронна поща на същата дата, като наред с това го уведомило и за задълженията му по Договора за предоставяне на поръчителство.

Излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, в качеството им на цеденти, са прехвърлили вземанията си към ответника по Договора за кредит на ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД, като ответникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща, евентуално да се счита, че ответникът е уведомен с получаването на препис от исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Я. Д. Д..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертания предмет на делото и при осъществяване на проверката по чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната власт на съда и допустимо, тъй като е постановено при наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, поради което настоящият състав следва да се произнесе по неговата правилност, при съобразяване принципа за ограничен въззив.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, намира жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимостта на вземания за главница, договорна и мораторна лихви.

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в настоящия случай ищецът следва да установи наличието на валидно 5 облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен Договор за кредит № 662877 от 02.05.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, в това число реално предоставяне на заемната сума на кредитополучателя; наличието на уговорка в договора за заплащане на възнаградителна лихва; размерът на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва, като във връзка с иска по чл. 86 от ЗЗД следва да установи и изпадане на длъжника в забава и възникване на задължение за плащане на законна лихва в претендирания размер; валидно сключен договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и изпълнение от страна на поръчителя на задълженията на ответника по договора за кредит; валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията по договора за кредит към ответника са прехвърлени на ищеца и уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Във връзка с подлежащите на установяване обстоятелства ищцовата страна е представила следните писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № 662877 от 02.05.2016 г., ведно с Приложение № 1 към него, съдържащо условията на кредита и погасителния план към него, от които е видно, че „Кредисимо“ ЕАД се е задължило да предостави на Я. Д. Д. кредит в размер на 1000 лева, който следва да се върне от длъжника в срок от 12 месеца на 12 броя вноски, всяка по 95.65 лева, с падеж на последната вноска 10.05.2017 г., с фиксиран лихвен процент от 26.24 % и годишен процент на разходите от 50 %, като общата дължима сума по договора е 1147.80 лева; Общи условия за предоставяне на кредити, Договор за предоставяне на поръчителство от 02.05.2016 г., сключен между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, Договор за поръчителство от 02.05.2016 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с Приложение № 1; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Уведомления от „Ай Тръст“ ЕООД, адресирани до ответника;