Определение № 127 от 06.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 06.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Росица Ант. Тончева

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. В. К. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20253000600106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 1 от НПК.

Постъпила е жалба от адв.И. К. в качеството му на пълномощник на Р. И.

А., явяващ се наследник на В.М.П., срещу определение №93/12.03.2025 г. по чнд №449/2024г. по описа на Добрички окръжен съд, с което молбата на жалбоподателя за реабилитация на наследодателя му В.М.П. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима

В жалбата се изразява недоволство от съдебния акт – твърди се че е неправилен и незаконосъобразен. Иска се той да бъде отменен, а молбата на осъденото лице – уважена, т.е. да бъде реабилитирано по съдебен ред лицето В.М.П..

Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, както и с наведените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата на Р. И. А., подадена чрез пълномощника му адв.И. К. е процесуално допустима – като подадена в срок и от лице, разполагащо с процесуална легитимация. Разгледана и по същество тя обаче е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл.5 от Закона за амнистия от 1964г., 1 обнародван в ДВ бр. №71/08.09.1964 г., и в сила от същата дата, амнистират се престъпните деяния, извършени преди 09.09.1944г. по Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, с изключение деянията по чл. 2, т. 1, т. 2 и т. 6, както и осъдените на доживотен строг тъмничен затвор или смърт. Видно от приложената по делото препис от присъда от 08.03.1945г. в гр. Добрич по н.о.х.д. №3/1945г. на Народен съд – Добрич В.М.П. е признат за виновен за деяния, извършени през 1943г. и 1944г. и съставлящи престъпление по чл. 2, т. 8 от Наредбата-закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, за което и му са наложени наказания десет години строг тъмничен затвор, глоба в размер на 200 000лв., лишаване от права по чл.30 от Наредбата-закон, както и конфискация на целия му имот. Посочените деяния по чл.2 т.8 са извън предвидените изключения в чл. 5, т. 1, б. „а“ от Закона за амнистията от 1964г., а не са налице и тези по б.“б“ – Попов не е бил осъден на доживотен затвор или смърт (абсолютно без значение е фактът, че споменатите заедно с него други лица са осъдени на доживотен затвор и смърт, на самия Попов такова наказание не е налагано – това по повод възражение на защитата). При това положение деянието, за което е осъден очевидно е амнистирано – заличен е престъпният му характер. В подкрепа на своите възражения защитата неведомо защо се позовава на решение №519 от 20.09.2005г. по наказателно дело №1036/2004 г. на 1-во НО, ВКС. В него е разгледан казус различен от настоящия, но застъпеното там становище принципно не се различава от позицията на този съд : „Наличието на постановена амнистия за деянията на молителя би го лишило от правен интерес да иска съдебна реабилитация, защото съгласно чл. 83 НК амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, която приема, че когато едно деяние е амнистирано, за него не може да се иска съдебна реабилитация, защото правните й последици са обхванати от амнистията“. Поради това и е без значение дали лицето е починало към момента на приемане на Закона за амнистията или не. Пак по тези съображения за жалбоподателя очевидно липсва правен интерес да иска съдебна реабилитация – целите на този 2 институт са постигнати чрез прогласената амнистия.

Що се касае за свидетелството за съдимост - съобразно разпоредбата на чл.39 ал.2 НАРЕДБА № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост то в него не следва да се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано.

Изложеното като цяло дава основание на настоящия съд да приеме, че атакуваното определение не страда от твърдяните пороци, напротив – то е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради което и Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №93/12.03.2025г. по чнд №449/2024г. по описа на Добрички окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3