Решение № 9305 от 17.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16910/2022
- Вид
- Решение № 9305
- Подписан
- 17.08.2022
- В сила
- 10.08.2023
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 213, ал. 1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 213, ал. 11 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.213, ал.2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.213, ал.3 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.217, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл.160, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.74 · Кодекс на труда
- чл. 74, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 75, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.19 (1) · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.19, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта
РЕШЕНИЕ
№ 9305 гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110116910 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2, 3, вр. чл. 225, ал.1 от КT.
Ищецът Б. ХР. Б. оспорва законосъобразността на Заповед ..../10.03.2022 г., изм. със Заповед № ЧР-22-131/16.03.2022 г. на /ЮЛ/, като принципал на ответното /ЮЛ/, с която е прекратено трудовото му правоотношение с ответника на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, във вр. с чл.213, ал.3 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС, необходими за заемане на длъжността „директор“ на /ЮЛ/ Счита, че заповедта е незаконна и иска нейната отмяна. Ищецът твърди, че е заел длъжността директор на /ЮЛ/ след проведен конкурс, проведен на 04.12.2019 г., в резултат на който бил класиран на първо място, като със Споразумение № БР-19-829/27.12.2019 г., сключено с /ЮЛ/ били уговорени допълнителните условия, свързани с възникналото въз основа на проведения конкурс, трудово правоотношение.
Твърди, че посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение правно основание по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е необосновано, тъй като записани заедно и двете хипотези на цитираната разпоредба, съставляващи фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, водят до незаконосъобразност на заповедта за уволнение, тъй като лишават служителя от възможност да разбере кое от двете изискуеми условия му липсва за заемане на длъжността, от която е освободен.
Извън този процесуален порок на оспорваната заповед, ищецът счита, че и по същество, по отношение на него не е налице нито една от предпоставките по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, тъй като при участието си в конкурса, ищеца е притежавал както необходимото за заемане на длъжността образование и образователно-квалификационна степен „магистър“, така и нужната професионална квалификация, съобразно нормативните изисквания на ЗПУО 1 и ППЗФВС, заложени и във връчената му при постъпването на работа, длъжностна характеристика, за което е представил и нужните документи, удостоверяващи наличието на тези изисквания.
Ищецът твърди също, че още докато е заемал тази длъжност, в /ЮЛ/ са постъпвали сигнали и жалби срещу проведения конкурс и неговите условия и организация, но всички те след извършени нарочни проверки са били оставени без уважение, като неоснователни.
Едва, с идването на новия ..., в лицето на Р. В., по поредния сигнал /който за ищеца останал с неизвестен автор/ била извършена и поредна проверка на проведения през 2019 г. конкурс, като назначената комисия този път излязла със становище, че спечелилия го ищец не отговарял на изискванията за заемане на длъжността „директор“ е не е следвало да бъде допускан до участие в конкурса, като препоръчали прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Предвид изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Директор“ на /ЮЛ/ и му присъди обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода на оставането без работа, считано от датата на уволнението му и за не повече от максималния 6 месечен срок, като не сочи конкретен брутен размер на трудовото си възнаграждение, от което следва да се изчисли дължимото се обезщетение, за което съдът е дал указания с настоящото определение. В съдебно заседание уточнява претенцията си като заявява, че претендира обезщетение за максималния 6 месечен срок от датата на уволнението му, а за размер на БТВ, което да послужи за база за определяне на дължимото му се обезщетение е посочил ОТВ, съгласно представения по делото фиш за работна заплата за м. 07.2022 г. Не претендира разноските за производството.
Ответникът /ЮЛ/ „ . . “ с Булстат ..., представлявано от директора С. С. и чрез пълномощник адв. В.Й., със съдебен адрес в /АДРЕС/, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на ИМ /от 04.07.2022 г./, като оспорва изцяло предявените искове. Твърди настоящия /ЮЛ/ да е възложил проверка на законосъобразността на проведения конкурс, в резултат на който ищеца е заемал длъжността „директор“ на /ЮЛ/. Назначената комисия излязла с доклад, в който посочила, че ищеца изначално не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността, поради което не е следвало да бъде допускан до участие.
Предложила е на ... да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, доколкото макар и недействително трудовото правоотношение, възникнало от незаконосъобразно проведения конкурс, до обявяването на тази недействителност от съда по реда на чл.74 от КТ, възникналото правоотношение се считало за валидно, с всички произтичащи от него права и задължения за страните по него.
В заключение, счита извършеното уволнение за законосъобразно, а изложените от ищеца основания за незаконосъобразността на оспорената заповед за неоснователни, необосновани и недоказани. Излага подробни съображения, поради които счита, че ищеца не е отговарял на необходимите изисквания за заемане на длъжността, още когато е кандидатствал за участие в конкурса. Оспорва и останалите обективно съединени искове за възстановяване на работа и изплащане на обезщетение. Прилага писмени доказателства и заявява допълнителни доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Не се спори по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс, обявен от /ЮЛ/ от 04.12.2019 г., като в периода 06.01.2020 г. – 11.03.2022 г. ищецът е заемал длъжността „директор“ на /ЮЛ/„..“ в гр. ...
2
Същото било прекратено със Заповед № ..../10.03.2022 г., изм. със Заповед № ЧР-22131/16.03.2022 г., издадени от /ЮЛ/, на осн. чл.61, ал.2 от КТ и чл.217, ал.1 от ЗПУО, в качеството му на горестоящ спрямо работодателя орган, с която е прекратено трудовото правоотношение с ответника – /ЮЛ/„..“ – гр. ... на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, поради липса на необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, във вр. с чл.213, ал.3 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС, необходими за заемане на длъжността „директор“ на /ЮЛ/ Страните не спорят, че преди заемане на длъжността „директор“ на ответното /ЮЛ/ ищецът е бил национален състезател по самбо, като е заемал призови места при участията си на световни и европейски първенства, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства – удостоверение от БФС, граждански договор № .../07.01.2019 г.; паметна записка зх.№ .../5 от 15.07.2022 г. във вр. с изплащани парични средства на ищеца като професионален спортист и други, приложени в трудовото му досие, също прието в цялост като доказателства по делото.
По иска с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ съдът е разпределил доказателствената тежест по отношение на релевантните факти и обстоятелства за законосъобразността на уволнението, като е указал на ищеца, че той следва да установи 1. наличие на трудово правоотношение между страните към датата на уволнението, възникнало от конкурс; 2. Изискванията по отношение на трудов стаж и професионална квалификация, на които следва да отговаря кандидат за длъжността „директор“, които да са установени към датата на провеждане на конкурса, обявен от ... на .. от 04.12.2019 г. и наличието им по отношение на ищеца при участието му в процесния конкурс.
Видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца /..../10.03.2022 г./, работодателят се е позовал на чл.328, ал.1, т.6 от КТ и Доклад вх.№ .... от 08.03.2022 г. за резултатите от извършена извънпланова проверка от инспектор в Инспектората по ч.46 от ЗА, като е посочил за причини за прекратява на ТПО с ищеца, че последния не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, във вр. с чл.213, ал.3 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС.
Съгласно чл.213, ал.3 от ЗПУО „За заемане на длъжността "директор" в /ЮЛ/е необходим не по-малко от 5 години учителски стаж или 5 години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.“
Доколкото работодателят при уволнението не е конкретизирал кое точно от двете основания за прекратяване на ТПО е налице към датата на уволнението, съдът е длъжен да изследва наличието на което и да е от двете посочени в нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Няма спор, а се установява и от доказателствата по делото, че ищеца притежава висше образование, с професионално-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Спорт и сигурност“, както и придобита допълнителна пета професионално-квалификационна степен от /ЮЛ/ даваща му право да заема длъжност „учител“. В чл.33, ал.2 от Наредба № 15/ 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти на ... на образованието и науката в съответствие с чл.213, ал.2 от ЗПУО са посочени специфичните критерий, на които следва да отговарят единствено директорите на спортни училища, а именно: (2) Длъжността директор на /ЮЛ/се заема от лица, придобили висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и с не по-малко от 5 години учителски стаж или 5 години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.
По отношение на минимално изискуемите 5 години учителски стаж, както при обявяването на конкурса за директор на /ЮЛ/ през м.10.2019 г., така и по настоящото производство, ищеца е представил за удостоверяване наличието на изискуемият се учителски стаж з.к. от трудова книжка /л.21-29 от делото/ от която се установява, че Б. е 3 заемал длъжността „младши учител по спортна подготовка“ от 04.09.2013 г. до 17.12.2016 г.
За този период, видно както от удостоверяването в трудовата книжка, така и от издадено от ответника „Препис-извлечение на трудовия стаж и професионалния опит на Б. ХР. Б., учител по спортна подготовка в /ЮЛ/ – на л.81 от делото, на ищеца е признат трудов стаж от 3 г., 3м. и 13 дни. От 18.01.2017 г. до 06.01.2020 г. ищецът е заемал длъжност „учител по спорт „джудо“ отново при ответника /ЮЛ/ ..., а от 06.01.2020 г. е заел длъжността „директор“ на /ЮЛ/ ... до уволнението му на 11.03.2022 г. За необходимия за участие в конкурса за директор, учителски стаж от мин. 5 години, меродавен е периода до 07.10.2019 г. /когато изтича едномесечния срок за подаване на документи за участие в конкурса, начиная от датата на публикуване на обявата за конкурса – 07.09.2019 г./, към който момент следва да се преценява дали ищеца е отговарял на изискванията на ЗПУО, т.е. към датата на подаване на документите за участие в конкурса за заемане на длъжността „Директор“ на /ЮЛ/ “..“ /11.10.2019 г./. Така от 18.01.2017 г. до 07.10.2019 г. ищеца има прослужено време като учител от 2 г. 8 м. и 20 дни. Следователно, за периода от 04.09.2013 г. до 07.10.2019 г. общия учителски стаж, който е притежавал ищеца при кандидатстването си за участие в конкурса е 6 г., 0 м. и 3 дни. Следва да се отбележи, че за прецизност в изчисленията на трудовия стаж съдът освен ръчно, използва и онлайн калкулатор за трудов стаж, базиран на страница https://activ2009.com/trst.html. От установеното от приложените доказателства и след проверката им с посочения калкулатор, се налага извод, че към датата на подаване на документите за участие в конкурса ищеца Б. е притежавал минимално изискуемия се учителски стаж от 5 години за заемане на длъжността „директор на /ЮЛ/ и следователно е отговарял на поне едно от изискванията за заемане на длъжността, така както са посочени в чл.213, ал.2 от ЗПУО и чл.19, ал.3 от ППЗФВС. Съгласно чл.19 (1) от НПОС „учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителските и възпитателските длъжности, съгласно ЗПУО са: младши учител, учител, старши учител, главен учител, младши възпитател, възпитател, старши възпитател и главен възпитател. Няма спор, че през 2015 г. на ищеца е издадено свидетелство за придобита пета професионално-квалификационна степен от Департамент за информация и усъвършенстване на учители, изд. от /ЮЛ/, т.е. същия е имал право да заема учителска длъжност. От изложеното следва, че ищеца е притежавал необходимия му 5 годишен учителски стаж, което е първата предпоставка за допускането му до участие в конкурса. Противно на установеното, в издадената от ответника служебна бележка за удостоверяването на учителския стаж на Б., към 11.10.2019 г., същия е бил неправилно отразен като общ трудов стаж по специалността от 4 г. 6м. и 24 дни. Не се установява по делото, изнесеното в сигнала на В. В. /дал повод за поредната проверка на законосъобразността на конкурса от 2019 г./, че ищеца Б. две години е бил в неплатен отпуск, който по арг. от разп. на чл.160, ал.3 от КТ не следва да се зачита за трудов стаж/респ. в случая учителски такъв. За това свидетелства и поставения от ответника печат в трудовата книжка на ищеца при приключване на ТПО като учител и постъпването му на работа като директор на /ЮЛ/ .... За периода от 18.01.2017 г. до 05.01.2020 г. на ищеца е признат трудов стаж от 2 г.11 м. и 19 дни, т.е. не се установява в този период ищеца да е бил 4 във вид отпуск, който период да не му се признава за трудов/учителски стаж. За втория трудов договор, при друг работодател - /ЮЛ/, на ищеца са издадени служебна бележка от 08.10.2019 г. и Удостоверение, обр. УП-2 от 11.10.2019 г., в които е бил вписан стажа на ищеца в НС, като младши/старши експертен сътрудник към /ЮЛ/ /на л.85,86 от делото/, за който стаж няма спор, че не е учителски. Същевременно обаче, според съда този стаж от 2 г.1м. и 6 дни има отношение към второто изискване на ЗПУО относно придобития професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.