Решение № 13108 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13108 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110143564 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Ц. К. И., ЕГН ********** против ПРБ осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 20 000 лв., от които 5 400 лв. обезщетение за имуществени вреди и 14 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наказателно преследване за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК срещу ищеца, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г. по досъдебно производство № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР във връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че срещу него било образувано досъдебно производство № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР във връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК. Образуваното наказателно производство приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство на 12.10.2022 г. На 07.03.2022 г. бил задържан с първоначална мярка за неотклонение за срок от 24 часа, след което му била определена мярка „задържане под стража“. Производството се отразило негативно на ищеца, като задържането му от компетентните органи предизвикало значително повишаване нивата на кръвното му налягане и пулс, получил аритмия, което било необичайно за предишното му здравословното състояние. Спомените за случилото се предизвиквали същите симптоми, което наложило ищецът да започне редовно лечение.

Здравословното състояние на неговата майка също се влошило – получила сериозни сърдечни проблеми. Във фирмата, в която работел, след като узнали, че бил задържан за образуваното срещу него наказателно производство, го обявили в неплатен отпуск. В резултат от това ищецът останал без доходи, семейството му разчитало единствено на приходите от трудовото възнаграждение на съпругата на ищеца, като това създало чувство за безнадеждност и унижение. Ищецът усетил промяна и в отношението на роднини, 1 приятели и съседи, които го укорявали за случилото се, бил изключително потиснат, засегнат и възмутен от поведението на ответника, живеел в шок от незачитането на гражданските му права, бил изнервен и крайно огорчен от несправедливо повдигнатото му обвинение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер от 20 000 лв., от които 14 600 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и 5 400 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.08.2023 г.

/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Със същия оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни и не съответстват на твърдените в исковата молба вреди. Не са ангажирани доказателства за причинна връзка между неимуществените вреди и незаконното обвинение, и техния размер. Посочва, че не са представени медицински документи, от които да е ясно от какви заболявания е страдал ищецът, както и дали тези заболявания са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство. Навежда твърдения, че не са посочени данни и надлежни доказателства, въз основа на които да се приеме, че преди образуването на наказателното производство И. не е имал посочените в исковата молба заболявания, както и че същите действително са били налични след привличането му в качеството на обвиняем. Посочва, че не били представени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца относно негативните последици от това наказателно производство, както и, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Поддържа, че вредите следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. да съществува причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Излага съображения, че в исковата молба не са посочени необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, следователно претенцията не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, намира същата за неоснователна и недоказана по основание и по размер. Моли за отхвърляне на претенциите на ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличието на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство; 2) претърпени неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер, посочен в исковата молба, в причинна връзка с проведеното наказателно преследване.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР във връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК, което е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г.

По делото е приложено ДП № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР, образувано против ищеца за престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК, приключило с постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г.

Като писмени доказателства по делото са представени и приети трудов договор № 00000597/09.09.2019 г. и допълнително споразумение № 00000262/01.04.2022 г. към него, удостоверение с изх. № 202/15.06.2023 г., издадено от ************ , медицински протокол на ЛКК № 9 от 12.01.2024 г. и лабораторен фиш от ************* от 09.01.2024 г.

Между страните не е налице спор, а и от намиращите се в приобщеното ДП № 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР документи се установява, че на 07.03.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е издадена заповед за задържане на ищеца за срок до 24 2 часа, при данни за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК – “извършени блудствени действия” във връзка с досъдебно производство № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР. Досъдебното производство е образувано с първото действия по разследването извършен личен обиск на лице, за което е съставен протокол от 07.03.2022 г. При обиска не са намерени вещи в лицето, като ищецът-обискиран не е направил възражения.

В том I от приобщеното ДП е приложена справка за съдимост на ищеца, видно от която същият е бил осъждан, като към 08.03.2022 г. е реабилитиран по право /чл. 86 НК/.

На 08.03.2022 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК и му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” за срок до 72 часа, считано от момента на привличането му в качеството на обвиняемо лице на 08.03.2022 г. На същата дата постановлението е предявено на ищеца и същият е разпитан в качеството му на обвиняем.

На 09.03.2022 г. СРП е внесла искане до СРС– НО с правно основание чл. 64, ал. 1 от НПК за вземане на постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо обвиняемия. С определение от 09.03.2022 г. на СРС по отношение на Ц. К. И. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е била потвърдена от СГС на 17.03.2022 г.

На 07.04.2022 г. е проведено заседание от СРС в производство по чл.65 НП, образувано по искане на обвиняемия Ц. И. да бъде изменена мярката му от „Задържане под стража“ в по-лека. С протоколно определение от същата дата съдът е оставил без уважение искането, като определението е потвърдено от състав на СГС на 14.04.2022 г.

С Постановление на наблюдаващия прокурор от 24.08.2022 г. е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение “задържане под стража”, като е взета по-лека такава, а именно “подписка”. Постановено е препис от постановлението да се изпрати незабавно на Началника на ареста на ОЗСА “Г. М. Д, ” 42 за незабавно изпълнение и връчване на обвиняемия, като последният следва да бъде освободен незабавно, ако не се задържа на друго основание.

В хода на разследването по досъдебното производство са извършени множество процесуално – следствени действия: назначени са комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на ищеца, разпит на свидетел пред съдия и др., като разследването е продължило до 07.10.2022 г., когато досъдебното производство е изпратено в СРП с мнение за предаване на обвиняемия на съд. Делото е докладвано на наблюдаващия прокурор, който е давал конкретни указания по разследването. След извършване на допълнителни разпити, включително и извършване на очна ставка, с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г. прокурор С. Р. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 373/2022 г. по описа на 09 РУСДВР, пр. пр. № 11415/2022 г. по описа на СРП. В мотивите си, наблюдаващия делото прокурор е констатирал липсата на достатъчно доказателства по смисъла на чл.303 НПК, които да доказват по категоричен начин обвинението, поради това, че свидетелят К. И.а – дъщеря на обвиняемия се е отказала по категоричен начин от първоначалните си показания и липса на други доказателства, които да подкрепят обвинението.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Между страните не се спори, а и от намиращите се в приобщеното ДП № 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР документи се установява по несъмнен начин първата материална предпоставка, обуславяща възникването на имуществената отговорност на ПРБ, предвид обстоятелството, че срещу ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 11415/2022 г. по описа на СРП. Ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление от общ характер за това, че на неустановена дата през месец февруари на 2022 г. в апартамент № 58, находящ се в ************ е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, чрез употреба на сила и 3 заплашване и чрез използване на положение на зависимост и надзор хванал дъщеря си К. Ц. за дясната й ръка, издърпал я в стаята на апартамента и й казал “Недей да крещиш, за да не стане по-лошо”, няколкократно допрял горяща цигара в кожата й в областта между гърдите и я опипал с ръка в областта на половите органи – престъпление по чл. 150, ал. 1, пр. 1 и пр.

4 от НК.

Видно от постановлението за прекратяване, наказателното производство по ДП № 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 11415/2022 г. по описа на СРП, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК – поради недоказаност на обвинението.

В хода на делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. Д. И. /съпруга на ищеца/ и Р. Л. Г., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.