Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 21.10.2024, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Административно наказателно дело 342/2024
Вид
Решение № 89
Подписан
21.10.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Иван Пламенов Йорданов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. гр. Лом, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20241620200342 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят А. П. Б. от с. Медковец, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № 24-0294-000927 от 04.09.2024 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца.

В с. з. жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 24-0294-000927 от 04.09.2024 г. на жалбоподателя А. Б. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени 1 кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, с предстоящ собственик ***, като при извършена проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 22.07.2024 г.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.

По същество се явява и основателна.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

На 08.08.2024 г. служителите на РУ - Лом – Ц. Ц. и В. Р. осъществявали служебните си задължения по осигуряване безопасност на движението в с.

Медковец. На ул. „Екзарх Йосиф“ спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, управляван от А. Б.. След направена справка с ОДЧ при РУ - Лом установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 22.07.2024 г. Затова на Б. е съставен АУАН от полицейския служител Ц. Ц. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С мотивирана резолюция от 12.08.2024 г. материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 23.08.2024 г. с Постановление на прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 24-0294000927 от 04.09.2024 г., с което наложил съответните административни наказания.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че А. Б. не е извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно постановление.

Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“.

2

За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от Б., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това. Установено е, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** не е негова собственост, а на друго лице – ***, с предстоящ собственик - *** /л. 11 от делото/. Вярно, според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. В случая автомобилът е придобит от ***, който не е изпълнил задължението си да го пререгистрира на свое име и е приложен чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За това служебно прекратяване на регистрацията обаче контролните органи имат задължение да уведомят собственика на автомобила, а това не е сторено. При това положение собственикът няма как да знае за прекратената регистрация на автомобила си.

Още по-малко пък може да е запознат с това жалбоподателят, който не е собственик /в случая – А. Б./. Няма как същият да знае, че регистрацията на МПС-то е била прекратена преди малко повече от 2 седмици, при положение, че регистрационните номера са били на мястото си. Жалбоподателят Б. твърди, че е закупил автомобила, но бил подведен от продавачите, че има проблем с прехвърлянето. Дори това да не отговаря на действителността, той е управлявал МПС-то, но както се посочи - не е имало никаква индикация, че регистрацията на автомобила може да е прекратена. Затова и същият не следва да се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това 3 деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите й. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за което управляващият го несобственик няма как да знае/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (както е възприето и в съдебната практика – Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин и др.).

След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Б. виновно.

Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.

Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294-000927 от 04.09.2024 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на А.

П. Б. от с. Медковец, ***, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом за сведение.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5