Решение № 11505 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11505 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря Г. ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110160931 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Г. И. М. искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 41607/2022 г. на Софийски районен съд, а именно: за сумата 619,25 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 281342, сключен на 01.03.2019 г., 74,29 лв. - договорна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 03.02.2020 г., 339,79 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 01.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 01.03.2019 г. бил сключен договор за паричен заем № 281342, по силата на който “Сити кеш” ООД, предоставило на Г. И. М. потребителски кредит в размер на 800 лева. Уговорено било, че договорът има характер на разписка за получаване на посочения кредит. Общата стойност на плащанията по кредита възлизала на 1004,82 лева, заедно с договорната лихва и била платима на 11 равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 91,35 лева. Падежът на първата вноска бил на 01.04.2019 г., а на последната - на 03.02.2020 г. Срокът на договора изтекъл, като ответникът не погасил никое от задълженията си по него, а с договор за цесия от 05.07.2021 г. тези вземания били прехвърлени в полза на ищеца. Поради забава в плащането на част от погасителните вноски в полза на кредитора била начислена и лихва за забава в размер на 33,79 лева. При тези твърдения ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 11.08.2022 г. по ч. гр. д. № 41607/2022 г. на СРС, 113 състав: сумата в размер на 619,25 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 281342, сключен на 01.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 74,29 лв. - договорна лихва за периода от 30.06.2019 г. до 03.02.2020 г., и сумата в размер на 339,79 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.07.2019 г. до 01.08.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Възразява, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 и чл.23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Поддържа, че не е уведомен за прехвърлянето на вземанията.

1

Прави възражение за нищожност и на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречието й с добрите нрави. Релевира възражения за изтекла погасителна давност и за плащане на чистата стойност на заема.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно и кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. дело 41607/2022 г. по описа на Софийски районен съд по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Г. И. М.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл. 414 ГПК депозира възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искови претенции и същите са процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между "Сити кеш" ООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер; настъпилата цесия между "Сити кеш" ООД и ищеца “Агенция за събиране на вземания” за процесното вземане, за която ответникът е уведомен.

По делото е представен Договор за паричен заем № 281342/01.03.2019 г., сключен между Г. И. М. /заемател/ и "Сити Кеш" ООД /заемодател/ и общи условия към него. По силата на договора заемодателят предал на заемателя сумата от 800 лева, която последният се задължил да върне на 11 вноски, три от които в размер на 26,70 лева, и осем от които в размер на 115,59 лева. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 47,79 %. Общата сума, която ответницата М. следвало да върне била в размер на 1004,82 лева.

Приет като доказателство по делото е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.07.2021 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който договор заемодателят "Сити Кеш" ООД, в качеството му на продавач, прехвърля на ищеца по делото – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на купувач, процесното вземане към ответника в общ размер от 1048,93 лв., в която сума е включено и вземане за неустойка в размер на 84,19 лева, което не се претендира от ищеца в настоящото производство.

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Приложено към исковата молба е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия), изпратено от ищеца до ответника, за което няма данни да му е връчено преди образуване на делото.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по договора на 01.03.2019 г., като е погасил суми в общ размер от 1240,50 лева за периода от 02.04.2019 го до 24.08.2020 г. Посочено е, че размерът на непогасените задължения е както следва: 619,25 лева главница, 74,29 лева - възнаградителна лихва, и 339,98 лева - лихва за забава върху главницата за процесния период, изчислена от датата на забава на съответната вноска до датата на плащане, или съответно до подаването на заявлението в съда /22.01.2021 г. /.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че е налице 2 валидно възникнало заемно правоотношение, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължението да върне заетата сума съобразно условията и реда, предвидени в договора.

С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, адресирано до ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС. В случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цедента "Сити Кеш" ООД чрез неговия пълномощник – цесионера "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД. С Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС, ТК, I т. о., съставите на касационната инстанция са приели, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. В случая по делото е представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.07.2021 г. Ето защо съдът следва да приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от цедента за това.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и заемателят да се задължи да я върне.

Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и при условие на точно и своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за връщане на сумата в пълен размер. Както съдът е посочил в доклада по делото, погасяването на претендираните вземания, като положителен факт, подлежи на доказване от ответника.

До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства /вносна бележка, платежно нареждане и т.н./, от които да се установи погасяване на дълга му.

По отношение на направените от ответника оспорвания, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 и чл.23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, съдът намира следното:

Сключеният между "Сити Кеш" ООД и Г. И. М. договор е такъв за паричен заем.

Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за начисляване на неустойка при неизпълнение на поетото от заемателя задължение за обезпечаване на заема.

Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите н а чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени 3 изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.