Присъда № 22 от 03.08.2023, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 26 (№ 22 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 31.7.2023 г. по НОХД № 324/2023 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура А. Ж. А. от гр. Г. Д. е обвинен в престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

С протоколно определение от разпоредително заседание на 31.7.2023 г. С. А.

М. и С. С.М., за които в обвинителния акт се твърди, че са пострадали от описаното в него престъпление, са конституирани като частни обвинители в съдебното производство. По съображенията, изложени в мотивите на определението, са оставени без уважение исканията на същите лица за приемане за разглеждане в наказателното производство на гражданския им иск срещу подсъдимия и за установяването им като граждански ищци по делото.

Пред съда подсъдимият, в присъствието на защитника си адв. А. Г., заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимия самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е постановил провеждане на съкратено съдебно следствие.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства, които се подкрепят и от направените от подсъдимия пред съда самопризнания на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и изразеното от него съгласие за тези факти да не се събират доказателства. Искането на прокурора е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и да му бъде определено наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което да бъде ефективно изтърпяно.

Повереникът на частните обвинители счита, че по делото са събрани безпротиворечиви доказателства, които водят до единствения извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Отправя искане наказанието на подсъдимия да бъде определено в средния предвиден в закона размер и да бъде намалено с една трета на основание чл. 58а от НК.

Защитникът на подсъдимия – адв. А. Г. изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършеното престъпление, за което да му бъде наложено минимално наказание.

Подсъдимият се солидаризира с речта на защитника си в хода на съдебните 1 прения.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият заявява, че иска да му бъде наложено по-леко наказание при по-лек режим.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият А. Ж. А., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. Г. Д., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. Г. Д., ул. “М.“ № .., неженен, осъждан, с основно образование, не работи.

От детайлната и съвкупната преценка на доказателствата, събрани по ДП № 19/2023 г. по описа на РУ – С., приобщени по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК в хода на съдебното следствие и изцяло подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, по безспорен и категоричен начин изцяло се установяват всички признати от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за това, че в периода от 23.11.2021 г. до 09.06.2022 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, с десет отделни деяния, извършени в условията на продължавано престъпление, представляващо опасен рецидив, подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение у С. А. М. и у С. С. М., двамата от гр. С., че му трябват пари, които ще им възстанови, за да отиде до Г. и да вземе 4300000 лв. от леля си, и с това им е причинил имотна вреда в общ размер 10490 лв., като им е поискал и е получил от тях следните парични суми: на 23.11.2021 г. е поискал и получил от С. С. М. сумата 400 лв.; на 28.12.2021 г. е поискал и получил от С. А. М. сумата 70 лв.; на 18.02.2022 г. е поискал и получил от С. С. М.сумата 1300 лв.; на 24.02.2022 г. е поискал и получил от С.

С. М. сумата 2500 лв.; на 28.02.2022 г. е поискал и получил от С. С. М. сумата 2900 лв.; на 14.03.2022 г. е поискал и получил от С. С. М. сумата 1500 лв.; на 16.03.2022 г. е поискал и получил от С. С. М. сумата 650 лв.; на 22.03.2022 г. е поискал и получил от С. А. М. сумата 50 лв.; на 26.05.2022 г. е поискал и получил от С. А. М. сумата 120 лв. и на 09.06.2022 г. е поискал и получил от С. А.М. сумата 1000 лв.

В горепосочения период и по гореописания начин подсъдимият е възбудил у С. М. и у С. М.неверни представи за действителността и впоследствие в същия период е поддържал тези представи у същите лица. Именно поради тези свои неверни представи за действителността (заблуждение, възбудено и поддържано от подсъдимия) посочените две лица са извършили отделни имуществени разпореждания в полза на подсъдимия и с това той им е причинявал имотни вреди. Подсъдимият изначално не е имал изобщо намерение да им върне паричните суми, които е получил от тях и за които е твърдял, че взема от тях назаем. Този извод се обосновава от установеното цялостно поведение на подсъдимия – същият няма леля в Г.; разказал е на частните обвинители С. М. и С. М. лъжливата история, че му се полагало да вземе огромна парична сума от „леля си“ в Г. и че са му нужни пари, за да отиде дотам и да получи тази сума; поддържал е тази версия, за да продължава да иска от С. и С. М. да му превеждат парични суми, които уж му 2 били необходими за пътуването и които той заявявал, че ще им върне даже в по-голям размер, след като получи голямата сума; след като в резултат от заблуждението на частните обвинители е получил значителни суми от тях, е преустановил всякакви контакти с тях. Това поведение на подсъдимия не сочи на обичайно неизпълнение на гражданско-правно задължение, а определя от обективна страна всяко от деянията му като измама по смисъла на чл. 209, ал.

1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил всяко от деянията с пряк умисъл – съзнавал е, че въвежда С. и С. М. в заблуждение и че го поддържа у тях; съзнавал е, че получава от тях парични суми като пряка последица от това заблуждение; искал е да им причини имотна вреда, тъй като изобщо не е имал намерение да им връща сумите, които е получил от тях и целта му е била да набави за себе си имотна облага – превежданите от С. и С. М. парични суми да бъдат в негово разпореждане, но не като средства, взети назаем.

Гореописаните 10 деяния са извършени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК – те осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Извършеното от подсъдимия продължавано престъпление представлява опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК с оглед осъжданията на подсъдимия по НОХД №№ 16364/2017 г., 17300/2017 г., 5564/2018 г., 4385/2018 г., 1520/2019 г., 1324/2019 г., 12427/2018 г., всички на С. районен съд и по НОХД № 70/2018 г. на Районен съд – С.. Съгласно трайно установената съдебна практика хипотезите на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК не са задължително алтернативни, а е възможно предходно извършените от дееца престъпления да покриват и двете хипотези, какъвто е и настоящият случай.

С оглед гореизложеното съдът намира за установено по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деяния, които от обективна и субективна страна са съставомерни като престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“ от НК, поради което призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление с тази правна квалификация.

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години и факултативно с него – „конфискация“ до 1/2 от имуществото на виновния.

С оглед определението на съда по чл. 372, ал. 4 от НПК, обусловено от изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, на основание чл. 373, ал.

2 от НПК наказателната му отговорност следва да се индивидуализира съгласно чл. 58а от НК. В случая приложима по този въпрос е ал. 1 на чл. 58а от НК, а не чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, тъй като по делото не се 3 установяват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание, дори след редукцията му съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия. Съгласно чл. 26, ал. 2 от НК извършеното от подсъдимия продължавано престъпление се наказва съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат, като в случая тези обстоятелства обективно отегчават отговорността му. Подсъдимият обаче е на 62 години и е в недобро здравословно състояние, които обстоятелства са в случая смекчаващи, поради което съдът счита, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК е достатъчно на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона размер от 3 години. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК това наказание следва да бъде намалено с една трета, т. е. с 1 година. Ето защо съдът наложи на подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години.

Предвид предходните осъждания на подсъдимия изпълнението на това наказание не може да бъде отложено за изпитателен срок на основание чл. 66 от НК, а следва да бъде изтърпяно ефективно, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови първоначален строг режим на изтърпяването му.

Предвид конкретната обществена опасност на подсъдимия и социалното му и материално положение, съдът не наложи на подсъдимия факултативно предвиденото в чл. 211 от НК наказание „конфискация“ до 1/2 част от имуществото му.

Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален строг режим на изтърпяването му е справедливо и е достатъчно да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По ДП № 19/2023 г. по описа на РУ – С. не са извършени разноски, които да бъдат възложени на подсъдимия.

Независимо от изхода на делото съдът не осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители претендираните разноски за платени адвокатски възнаграждения. Видно е от представените договори за правна защита и съдействие, че платените от тях адвокатски възнаграждения са уговорени общо за процесуалното им представителство в качеството им на частни обвинители и граждански ищци по предявения от тях граждански иск.

Гражданският иск обаче не е приет за разглеждане в наказателното производство. Затова не може да се определи каква част от възнагражденията е уговорена за процесуално представителство на С. М. и на С. М. в единственото им качество на частни обвинители, в което те са конституирани в съдебното производство, поради което разноските за адвокатски възнаграждения, платени от частните обвинители, не следва да се присъждат дори частично. Пред съда подсъдимият е защитаван от служебен защитник – адв. А. Г. – САК. Към настоящия момент възнаграждението на адв. Г. все още 4 не е определено от компетентния орган по Закона за правната помощ и поради това е неизвестно на съда. Осъждането на подсъдимия за неговото заплащане би могло да се осъществи по реда на чл. 306 от НПК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 22 гр. Самоков, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев

Съдебни

Анета Г. Казанджиева заседатели: Илияна Н. Тоскова при участието на секретаря Дарина Ив. Николова и прокурора В. Сп. П. като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Наказателно дело от общ характер № 20231870200324 по описа за 2023 година въз основа на доказателствата по делото и закона