Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 750 от 14.10.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 467/2025
Вид
Решение № 750
Подписан
14.10.2025
В сила
04.02.2026
Състав
НЕЙКО ГЕОРГИЕВ НЕЙКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • Член 3, 6 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Член 3, 6 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 5 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Казанлък, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20255510100467 по описа за 2025 година

Производството по делото е образува от Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. М., ул. „******************** чрез ЕАД Е. И., Булстат ********************, със съдебен адрес: гр. ******************** срещу:

„КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 17********************

„АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК ********************.

Правно основание: чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, вр. чл.19 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ************ и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 3395лв.Твърди, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК:

Съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ************ лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.86 %, а годишният процент на разходите - 21,77%. Действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора, кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 21,77 % заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител било разход по 1 кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Излага подробни съображения и сочи съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ************, както и да прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст" ЕООД и обезпечаващ договор за кредит № ************.

Моли съда да осъди „КРЕДИСИМО" ЕАД да върне сумата от 20,00 лева платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № ************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Моли съда да осъди „КРЕДИСИМО" ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея без правно основание суми в общ размер на 50лв., съставляващи престирани от нея в парични плащания, извършени в изпълнение на непородилия правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № ************.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Ай Тръст ЕООД чрез процесуалния му представител. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Не оспорва, че бил сключен Договор за потребителски кредит № ************/******** г. между „Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и Г. Н. М.

/кредитополучател/. Във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца кредитополучател по договора за кредит бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ******** г. между ищеца в качеството му на потребител и „Ай Тръст“ ЕООД. Размерът на главницата по договора за кредит възлизала на 3395.24 лева и следвало да бъде върната за срок от 24 месеца, при ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21 %. Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на уговорения между страните погасителен план възлизал на 5026.59 лева. Ищецът погасил предсрочно задълженията си по процесните договори, предвид което не дължал и заплатил в цялост договорната възнаградителна лихва и възнаграждението за предоставеното поръчителство в полза на „Ай Тръст“ ЕООД .

„Ай Тръст“ ЕООД сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство".

Подробно описва механизма на кандидатстване за кредит.

Сочи, чу възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на $ 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, 6, „ж" от Директива 2008/48/ЕО, В случай че разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се включвал в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита". „Кредисимо" ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст" ЕООД, по който бъдещ договор „Кредисимо" ЕАД не било страна.

2

Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не можело да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика".

Излага подробни аргументи.

Моли съда да остави без уважение доказателственото искане за изготвяне и изслушване на съдебно - счетоводна експертиза.

Не били необходими специални знания, за да се изчисли, че при уговорен ГПР от 48,21 % горната граница от пет пъти законната лихва, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ще бъде надскочена, в случай че в ГПР бъде включено и възнаграждението за предоставената услуга по договора за поръчителство. Счита, че не са налице предпоставки същото да бъде включена в размера на ГПР.

Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство;

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск за нищожност на процесния договор за предоставяне на поръчителство;

Претендира за разноски по делото.

Оспорва че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, т.к. ищецът не бил материално затруднено лице.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД чрез процесуалния му представител. Счита, че за ищеца не бил налице правен интерес от предявяване на самостоятелни искове за прогласяване нищожността на процесните Договор за потребителски кредит №************/******** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от ******** г., с оглед на това че същите към днешна дата не били действащи между страните.

Предявяването на самостоятелните отрицателни установителни искове противоречало и на принципа на процесуалната икономия.

Поведението на ищеца и процесуалния му представител в настоящото производство граничило със злоупотреба с процесуални права, която се разбирало като съзнателно превратно упражняване на субективно право, свързано не само с увреждането на чужди блага, но и с извличането на полза от превратното упражняване на права. Евентуалното съдебно решение в полза на ищеца по настоящото производство би защитило в еднаква степен правата му, независимо от това да са предявени настоящите три иска (два от които отрицателни установителни) или предявен само осъдителния иск.

Следвало да се посочи, че при настоящата избрана от процесуалния представител на ищеца конфигурация на предявените искове правата на доверителя му не били защитени в по-голяма степен, отколкото ако беше избран единствено пътят на осъдителния иск, а единствено ще се генерират повече разноски в полза на адвоката при условията на чл. 38 от ЗА.

Оспорва предявените искове изцяло по основание и размер и моли съда да ги отхвърли в цялост.

3

Не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ************/******** г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Г. Н. М.

/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от ******** г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Г.

Н. М..

Договор за потребителски кредит № ************/******** г. бил сключен между страните за главница от 3395.24 лева, като същата била усвоена в цялост от него.

Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с погасяването на задълженията си по процесните договори е заплатил по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 20,00 лв., разпредЕ. за погасяването на задължението му за договорна възнаградителна лихва и сума в размер на 50,00 лв., разпредЕ. за погасяването на негови задължения към другото дружество ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Не оспорва и твърдението на ищеца, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема и администрира вместо „Ай Тръст“ ЕООД изпълнението на задължението на ищеца за плащане на възнаграждение по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен, тъй като съдържанието му не отговаряло на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Моли съда да има предвид, че възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. за кредит. По-конкретно моля да приемете следното:

Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник.

Оспорва, че към момента на сключване на процесните договори за кредит „Кредисимо“ ЕАД е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Излага подробни съображения.

Счита, че искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза не било необходимо и за изясняване на фактическите обстоятелства, предмет на третия, поставен на вещото лице въпрос.

Моли съда да остави без разглеждане, като недопустим, предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит;

В условията на евентуалност, моли съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД иск Моли съда да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените 4 срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителни искове за възстановяване на ищеца на недължимо платена сума в размер на 20,00 лв. за погасяване на договорна възнаградителна лихва по кредитното правоотношение и 50,00 лв. за погасяване на задължения на ищеца по процесния договор за предоставяне на поръчителство, сключен с другия ответник – „Ай Тръст“ ЕООД;

Претендира за разноски ;

Моли съда да отхвърли претенцията на ищеца за разноски – оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 на ЗАдв., оспорваме че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. – излага аргументи.

В проведеното съдебно заседание съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск, като същият да се счита предявен за сумата от 34,58 лева, платена възнаградителна лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - ******** г. до окончателно изплащане на вземането; допуснал е изменение и на размера на предявения осъдителен иск, като същият да се счита предявен за сумата от 57,67 лева – платена сума за възнаграждение по договор за поръчителство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е и ненуждаещи се от доказване, че между страните по делото следните факти: че между ищеца и „Кредисимо” ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ************/******** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от ******** г. с поръчител “Ай Тръст” ЕООД и потребител ищецът.

Страните не спорят, че по силата на сключения договор за потребителски кредит заемодателят “Кредисимо” ЕАД се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 3395,24 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя за срок от 24 месеца до

******************** г. Уговореният ГПР бил в размер на 48,21 %.